Мисля, че това ми е най-детайлния Clavius до момента. Тук е почти изцяло огрят от Слънцето и всъщност така ми харесва доста повече отколкото със сенки.
Кратер Maurolycus, диаметър 114км, дълбочина 4.7км.
Наближава опозицията и на Марс, която се пада на 17-ти януари 2025г. Дотогава планетата ще увеличи ъгловия си диаметър още малко.
Тук хванах зоната на
Elysium Mons. В източната част на
диска се забелязват облаци, които изглежда да са причинени
от орографска конвекция над Олимп - най-високата вулканична планина в Слънчевата система, с височина 27км и диаметър 550км.
За съжаление при шарпването се получи изразен rind артефакт (лявата част на диска), както често се
случва при обработката на Марс.
Комбинирани 4 изображения в WinJupos, софтуерно увеличен с 1.25x
Вечерта на 18-ти най-сетне се отвори възможност за снимки в прилична атмосфера, 11 дни след опозиция.
Забелязват се множество бели овали, този в северното полукълбо е много добре
дефиниран, има леко синкав цвят в центъра. Като цяло тази част на северното
полукълбо изглежда доста активна. Виждат се детайли по структурата на ГЧП.
Трябваше да снимам с включена опция AutoHisto заради преминаващи пелени от
перести облаци.
11 деротирани сета, обработка в PIPP, AstroSurface V3 и PS.
Тази вечер атмосферата бе сходна, макар и планетата да бе
доста ниско (малко след 21:00ч). Имаше леки турбуленции, но като цяло
прозрачността бе супер. Реших да поснимам заради ГЧП и зоната около него с
мисълта основната сесия да направя по-късно при планета високо в небето. Е,
добре че снимах тогава, понеже по-късно излезе вятър и условията се влошиха
значително.
Обработка в AstroSurface V3, WinJupos (8 деротации) и PS.
Много добра до отлична атмосфера снощи. На лайв вюто от време на време се виждаха всички възможни детайли по целия планетарен диск, на които е способна резолюцията на телескопа. Планетата в момента е огромна. Приятна изненада бяха Калисто и Йо в близост до планетарния диск. По едно време осъзнах, че Йо изведнъж е изчезнал – бе потънал в сянката на Юпитер.
Този път не пропуснах да се насладя на гледката визуално през 10мм окуляр +
2.5x Powermate. В моментите на отличен сиинг Калисто се виждаше ясно като
пепеляво сива сфера с остро дефинирани граници и наченки на детайл.
За Юпитер – стакнати 30% кадри за клип в AstroSurface V3, 13 деротирани сета
За спътниците – стакнати 40% кадри за клип в AutoStakkert4
Йо, попадайки в сянката на планетата:
Един резултат отпреди 2 вечери (17-ти). Атмосферата бе сравнително добра, но имаше още какво да се желае от прозрачността.
Забелязва се залязващото ГЧП, както и изгряващото удължено червено петно в
северното полукълбо. Последното се откроява доста добре, изглежда се състои от
малко по-тъмен материал от ГЧП, оградено с тъмен контур.
Деротирани 10 сета.
С една идея по-добре от вчера, поне успях да деротирам 4 клипа със сходно качество.
Правят впечатление двойката тъмни овали в северното полукълбо, множеството
сходни куполообразни структури наредени по северната част на ЮЕП, както и двата
бели овала в южното полукълбо.
