Мисля, че това ми е най-детайлния Clavius до момента. Тук е почти изцяло огрят от Слънцето и всъщност така ми харесва доста повече отколкото със сенки.
Кратер Maurolycus, диаметър 114км, дълбочина 4.7км.
Наближава опозицията и на Марс, която се пада на 17-ти януари 2025г. Дотогава планетата ще увеличи ъгловия си диаметър още малко.
Тук хванах зоната на
Elysium Mons. В източната част на
диска се забелязват облаци, които изглежда да са причинени
от орографска конвекция над Олимп - най-високата вулканична планина в Слънчевата система, с височина 27км и диаметър 550км.
За съжаление при шарпването се получи изразен rind артефакт (лявата част на диска), както често се
случва при обработката на Марс.
Комбинирани 4 изображения в WinJupos, софтуерно увеличен с 1.25x
Вечерта на 18-ти най-сетне се отвори възможност за снимки в прилична атмосфера, 11 дни след опозиция.
Забелязват се множество бели овали, този в северното полукълбо е много добре
дефиниран, има леко синкав цвят в центъра. Като цяло тази част на северното
полукълбо изглежда доста активна. Виждат се детайли по структурата на ГЧП.
Трябваше да снимам с включена опция AutoHisto заради преминаващи пелени от
перести облаци.
11 деротирани сета, обработка в PIPP, AstroSurface V3 и PS.
