Юпитер и Луна (22.06.2011)

Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.

Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.

Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце. 

Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.

За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.

Сатурн (21.06.2011)

На 21- ви ми пристигна Astronomik IR pass Pro Planet 742nm филтър, който пропуска само инфрачервената светлина с дължина на вълната 742 нанометра и блокира останалата. С такъв филтър се постига по-добър контраст и детайл, блокирайки се нестабилния син спектър от видимата област.
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:

На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:

Луна (09.06.2011)

Във ветровитата, но ясна вечер на 9-ти, снимах няколко лунни региона. Прозрачността на атмосферата беше хубава.

За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.

Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.

(Кликнете върху изображението за цял размер)