Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.
RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%:
