Една фотосесия на големия звезден куп M3. През 32мм окуляр се виждаше като добре обособено дифузно петно. Интеграцията на снимане е 18 минути. Докато обработвах ми направи впечатление идеалната триъгълна формация с привидно еднаква звездна величина на тройката звезди в горния десен ъгъл.
"М3 (също познат като NGC 5272) е кълбовиден звезден куп в
съзвездието Ловджийски кучета. М3 има радиус от 90 светлинни години и съдържа
над 500 000 звезди, което прави купа един от най-големите кълбовидни звездни
купове в нашата галактика. M3 също съдържа голям брой променливи звезди.
Открити са 274 променливи, 186 периода са изчислени – много повече, отколкото в
останалите сферични купове в Млечния път. Неговия магнитуд е 6.2, има
ректасцензия 13:42.2 и деклинация +28:23 градуса. Може да се наблюдава с
бинокъл или малък телескоп."
Моят опит от снощи на тази фотогенична галактика. Този
път останах много доволен от резултата :) Атмосферата бе подходяща за снимки,
обекта високо в небето и воденето бе добро. Направих 3 фотосесии по 1200
секунди всяка (кадри по 3 сек), като след всеки 1200 сек завъртах камерата, за
да не се получава голяма ротация на полето. Това се оказа достатъчно да не
правя никакъв кроп на финалното стакнато изображение. Общата интеграция е почти
час (малко над 58 мин) като махнем некачествените кадри. При подходящи условия определено бих добавил още поне 2 часа данни, заслужава си.
"M51 (или NGC 5194-5) е астрономически обект под номер 51 в каталога на Месие, който представлява двойка галактики, отдалечени на 31 милиона светлинни години от Земята, в съзвездието Ловджийски кучета. Обектът е образуван от огромна спирална галактика с диаметър 100 000 светлинни години и от една малка неправилна галактика (NGC 5195). Заради нейните лесно наблюдаеми ръкави, спиралната галактика е наричана понякога „Водовъртеж“ (от английското Whirlpool, като това наименование не е официално възприето в Астрономическия календар на БАН)."
M108 (известна също като NGC 3556, наречена Галактика Сърф) е спирална галактика, отстояща на около 28 милиона светлинни години от Земята. Намира се в съзвездието Голяма мечка.
Вечерта бе ветровита и от общо 45 минути снимане успях да интегрирам около 25 мин. от 3-секундни кадри.
SkyWatcher 14" Dobson, Uranus-C, UV/IR cut filter
Заснемане и обработка: Firecapture, SharpCap, PS
Данни от камерата:
ROI=3856x2180
ROI(Offset)=0x0
Shutter=3.00s
Gain=343 (40%)
Поради сериозното завъртане на кадъра за тези 45 мин, трябваше да приложа значителен кроп. Направих опит за цветова корекция в PS.
Месие 97 (M97), известна още като мъглявината Сова, е планетарна мъглявина, разположена в съзвездието Голяма мечка. Намира на 2030 светлинни години от Земята и има видима величина 9,9. Обозначена е като NGC 3587 в новия генерален каталог.
M97 заема площ 3,4х3,3 дъгови минути видим размер, което съответства на пространствен диаметър от 1,82 светлинни години. Наречена е мъглявината Сова заради външния ѝ вид в по-големите телескопи, които разкриват две тъмни петна, приличащи на очите на сова. Те са скицирани за първи път от Уилям Парсънс, 3-ти граф на Рос през 1848 г.
В центъра на мъглявината се намира звезда тип бяло джудже, която в миналото се е освободила от външните си слоеве газ и прах, които всъщност формират мъглявината.
Совата може да се види в бинокъл 20х80 и малки телескопи, но само при изключително добри условия и изглежда като бледа топка светлина. "Очите" на Совата могат да се видят с 10-инчови и по-големи телескопи.
Изключително блед обект е М97. Дори през 14 инча ми бе трудно да го забележа през 32мм окуляр. Е, за това "помагат" и прожекторите на съседите, както и тези на 36-метровия метален кръст в близост. Но колкото – толкова.
Направих даркове през SharpCap, а за заснемащ софтуер ползвах Firecapture. Събрах около 1000 кадъра по 2 секунди или 33 минути интеграция. От тях 50-60 да са фира заради ръчното центриране от време на време, както и преминаващ самолет + някакъв бавен сателит, на който му отнеха цели 86 секунди да премине през това малко поле.
Стакването извърших през AstroSurface – има много готина опция за подравняване по множество звезди при ротация на полето, изграждайки сложна мрежа от триъгълници между звездите.
Наскоро ми пристигна дългоочаквания ъпгрейд – SkyWatcher
355/1600 (14") GoTo Dobsonian. Стига с тези 8 инча :)
Впечатленията ми като цяло са супер – солидна изработка,
бързо разглобяване/сглобяване на монтировката (основните елементи са захванати
с ръчни болтове). Рефлективното покритие на огледалата изглежда перфектно –
значително по-добро от това на 12" GSO, който имах навремето. Лесно се
постига остър фокус след необходимата колимация. И двете огледала са
абсолютно освободени от механичен стрес (нямат хващачи отстрани), което иначе
би могло да причини оптични изкривявания. Главното е конично и е захванато в
основата си.
От фабричната капачка към фокусера си направих collimation
cap с пробиване на малка дупка в центъра и облепване от вътрешната страна с
алуминиево фолио. Върши отлична работа и човек си извършва спокойно
колимирането през деня.
Воденето на Alt-Az моторите е доста точно, има и вграден Wi-Fi, което позволява
управление през телефона с приложението SynScan Pro. Спокойно може да се
практикува deep sky lucky imaging с кратки експонации примерно през SharpCap
Pro.
Като недостатъци мога да посоча черната тръба, която се
нагрява подобаващо на слънце (по някое време може да я увия с нещо
рефлективно), както и талашитените плоскости, от които е изградена
монтировката. Те са солидни и яки, но от опит знам, че тези плоскости са много
чувствителни на влага и ако успее да проникне вода до дървото, ще се раздуе.
Пластмасата ми се струва доста по-подходящ материал за тях.
Бинокълът SkyMaster 25x100 също е създаден за великани :)
Стахотен е. Моят пристигна перфектно съосен и веднага изпъкна предимството в
резолюцията спрямо 25х70. Със своите 4кг е идеален за тренировка на рамене. На следващия ден имах мускулна треска от продължителното ръчно държане.
Предната вечер пък се насладих на намаляващата Луна (вече поставен на тринога)
– хипнотизираща гледка с остър фокус.
Забелязва се лека хроматична аберация с жълто-зеленикав
оттенък, но е минимална и не пречи. При 25х70 ми се струва по-силно изразена.
Първата снимка е пряко сравнение със SkyMaster 25x70 - разликата е огромна
Първата ми мишена за наблюдение с новия телескоп, разбира
се, бе Юпитер :) Планетата вече е малка, макар че с голяма апертура все още
може да се видят добри детайли. Заради нахлуващата жега и африкански прах тия дни, обаче,
атмосферата не е подходяща за високорезолюционни снимки, та се задоволих предимно с
визуални наблюдения и транзит на ГЧП.
Относно DS положението тук в Нови хан вече е доста по-зле от
преди – има достатъчно много прожектори в близост и засветката е сериозна.
Въпреки това малкото DS обекти, които до момента успях да погледна, изглеждат
страхотно.
Качих едно видео (гледайте на 4k) на Юпитер от вчера малко
след залез. Преминаващите "облаци" всъщност е разрастващ се конденз
от самолетни следи. Тук снимам без подравняване и планетата доста бягаше.
Забелязва се ГЧП.
Опит за стакване на няколко хиляди кадъра докато все още бе напълно светло.
И един много набързо скалъпен кадър на мъглявината в Орион (M42) с кадри от по 1 секунда и обща интеграция само 4 минути. Без прилагане на darks, flats или каквито и да е други калибриращи кадри.
Потенциалът на системата изглежда много добър за deep sky lucky imaging, поради голямата апертура и обилното количество фотони, попадащи върху сензора на камерата.
