M108 (известна също като NGC 3556, наречена Галактика Сърф) е спирална галактика, отстояща на около 28 милиона светлинни години от Земята. Намира се в съзвездието Голяма мечка.
Вечерта бе ветровита и от общо 45 минути снимане успях да интегрирам около 25 мин. от 3-секундни кадри.
SkyWatcher 14" Dobson, Uranus-C, UV/IR cut filter
Заснемане и обработка: Firecapture, SharpCap, PS
Данни от камерата:
ROI=3856x2180
ROI(Offset)=0x0
Shutter=3.00s
Gain=343 (40%)
Поради сериозното завъртане на кадъра за тези 45 мин, трябваше да приложа значителен кроп. Направих опит за цветова корекция в PS.
Месие 97 (M97), известна още като мъглявината Сова, е планетарна мъглявина, разположена в съзвездието Голяма мечка. Намира на 2030 светлинни години от Земята и има видима величина 9,9. Обозначена е като NGC 3587 в новия генерален каталог.
M97 заема площ 3,4х3,3 дъгови минути видим размер, което съответства на пространствен диаметър от 1,82 светлинни години. Наречена е мъглявината Сова заради външния ѝ вид в по-големите телескопи, които разкриват две тъмни петна, приличащи на очите на сова. Те са скицирани за първи път от Уилям Парсънс, 3-ти граф на Рос през 1848 г.
В центъра на мъглявината се намира звезда тип бяло джудже, която в миналото се е освободила от външните си слоеве газ и прах, които всъщност формират мъглявината.
Совата може да се види в бинокъл 20х80 и малки телескопи, но само при изключително добри условия и изглежда като бледа топка светлина. "Очите" на Совата могат да се видят с 10-инчови и по-големи телескопи.
Изключително блед обект е М97. Дори през 14 инча ми бе трудно да го забележа през 32мм окуляр. Е, за това "помагат" и прожекторите на съседите, както и тези на 36-метровия метален кръст в близост. Но колкото – толкова.
Направих даркове през SharpCap, а за заснемащ софтуер ползвах Firecapture. Събрах около 1000 кадъра по 2 секунди или 33 минути интеграция. От тях 50-60 да са фира заради ръчното центриране от време на време, както и преминаващ самолет + някакъв бавен сателит, на който му отнеха цели 86 секунди да премине през това малко поле.
Стакването извърших през AstroSurface – има много готина опция за подравняване по множество звезди при ротация на полето, изграждайки сложна мрежа от триъгълници между звездите.
Наскоро ми пристигна дългоочаквания ъпгрейд – SkyWatcher
355/1600 (14") GoTo Dobsonian. Стига с тези 8 инча :)
Впечатленията ми като цяло са супер – солидна изработка,
бързо разглобяване/сглобяване на монтировката (основните елементи са захванати
с ръчни болтове). Рефлективното покритие на огледалата изглежда перфектно –
значително по-добро от това на 12" GSO, който имах навремето. Лесно се
постига остър фокус след необходимата колимация. И двете огледала са
абсолютно освободени от механичен стрес (нямат хващачи отстрани), което иначе
би могло да причини оптични изкривявания. Главното е конично и е захванато в
основата си.
От фабричната капачка към фокусера си направих collimation
cap с пробиване на малка дупка в центъра и облепване от вътрешната страна с
алуминиево фолио. Върши отлична работа и човек си извършва спокойно
колимирането през деня.
Воденето на Alt-Az моторите е доста точно, има и вграден Wi-Fi, което позволява
управление през телефона с приложението SynScan Pro. Спокойно може да се
практикува deep sky lucky imaging с кратки експонации примерно през SharpCap
Pro.
Като недостатъци мога да посоча черната тръба, която се
нагрява подобаващо на слънце (по някое време може да я увия с нещо
рефлективно), както и талашитените плоскости, от които е изградена
монтировката. Те са солидни и яки, но от опит знам, че тези плоскости са много
чувствителни на влага и ако успее да проникне вода до дървото, ще се раздуе.
Пластмасата ми се струва доста по-подходящ материал за тях.
Бинокълът SkyMaster 25x100 също е създаден за великани :)
Стахотен е. Моят пристигна перфектно съосен и веднага изпъкна предимството в
резолюцията спрямо 25х70. Със своите 4кг е идеален за тренировка на рамене. На следващия ден имах мускулна треска от продължителното ръчно държане.
Предната вечер пък се насладих на намаляващата Луна (вече поставен на тринога)
– хипнотизираща гледка с остър фокус.
Забелязва се лека хроматична аберация с жълто-зеленикав
оттенък, но е минимална и не пречи. При 25х70 ми се струва по-силно изразена.
Първата снимка е пряко сравнение със SkyMaster 25x70 - разликата е огромна
Първата ми мишена за наблюдение с новия телескоп, разбира
се, бе Юпитер :) Планетата вече е малка, макар че с голяма апертура все още
може да се видят добри детайли. Заради нахлуващата жега и африкански прах тия дни, обаче,
атмосферата не е подходяща за високорезолюционни снимки, та се задоволих предимно с
визуални наблюдения и транзит на ГЧП.
Относно DS положението тук в Нови хан вече е доста по-зле от
преди – има достатъчно много прожектори в близост и засветката е сериозна.
Въпреки това малкото DS обекти, които до момента успях да погледна, изглеждат
страхотно.
Качих едно видео (гледайте на 4k) на Юпитер от вчера малко
след залез. Преминаващите "облаци" всъщност е разрастващ се конденз
от самолетни следи. Тук снимам без подравняване и планетата доста бягаше.
Забелязва се ГЧП.
Опит за стакване на няколко хиляди кадъра докато все още бе напълно светло.
И един много набързо скалъпен кадър на мъглявината в Орион (M42) с кадри от по 1 секунда и обща интеграция само 4 минути. Без прилагане на darks, flats или каквито и да е други калибриращи кадри.
Потенциалът на системата изглежда много добър за deep sky lucky imaging, поради голямата апертура и обилното количество фотони, попадащи върху сензора на камерата.
Един късен Юпитер от тази вечер. Тези дни се настани
антициклонално поле (в контраст с бушуващите джетстриймове преди това) и реших
да поснимам. Атмосферата бе променлива с добри моменти от време на време.
Резултатът е от 3 деротирани сета, обработка в AS4,
AstroSurface, Image Analyzer и PS.
Преди няколко дни излезе нова версия на най-добрия скакващ софтуер за планетарна обработка - AutoStakkert 4. Тествах с мои данни, както и клипчета от големи
телескопи, които съм си запазвал през годините - във всеки от случаите стаква
кадрите по-добре спрямо AS3 и на финалния резултат се забелязва с една идея
по-фин и подреден детайл (особено около полюсите) при еднаква обработка.
Силно се надявам финалната версия да може да прави ефективна
видео деротация на клипчета от Alt-Az монтировки (вече има такъв рикуест от
потребител, снимащ с 16" GoTo Dobson), вместо да се разчита на тромавата
видео деротация на WinJupos.
Опозицията на Юпитер бе на 4-ти, сега е в най-удобно за
снимане време, но ъгловият му размер лека-полека намалява.
Снощи снимах в силно променлива атмосфера (бързи вариации
между 1 и 7 по десетобалната), за капак накрая се запоти коректорната пластина
и то от вътрешната страна :-k Отдавам го на не съвсем плътното затваряне отвора
за окуляра поради нагаждане на оптичната верига, така че да мога да ползвам 2x
Omni barlow като 1.5х + UV/IR cut филтър. В случая най-напред в отвора влиза
филтърния плъзгач, който има лека хлабавина и не затваря така добре, както
барлоу или директно камерката с адаптер.
Резултатът е от 4 деротирани сета в WinJupos.
C8, 1.5x barlow, Uranus-C, обработка в AutoStakkert 4,
AstroSurface Volcano-V1 и PS.
