Тази вечер атмосферата бе сходна, макар и планетата да бе
доста ниско (малко след 21:00ч). Имаше леки турбуленции, но като цяло
прозрачността бе супер. Реших да поснимам заради ГЧП и зоната около него с
мисълта основната сесия да направя по-късно при планета високо в небето. Е,
добре че снимах тогава, понеже по-късно излезе вятър и условията се влошиха
значително.
Обработка в AstroSurface V3, WinJupos (8 деротации) и PS.
Много добра до отлична атмосфера снощи. На лайв вюто от време на време се виждаха всички възможни детайли по целия планетарен диск, на които е способна резолюцията на телескопа. Планетата в момента е огромна. Приятна изненада бяха Калисто и Йо в близост до планетарния диск. По едно време осъзнах, че Йо изведнъж е изчезнал – бе потънал в сянката на Юпитер.
Този път не пропуснах да се насладя на гледката визуално през 10мм окуляр +
2.5x Powermate. В моментите на отличен сиинг Калисто се виждаше ясно като
пепеляво сива сфера с остро дефинирани граници и наченки на детайл.
За Юпитер – стакнати 30% кадри за клип в AstroSurface V3, 13 деротирани сета
За спътниците – стакнати 40% кадри за клип в AutoStakkert4
Йо, попадайки в сянката на планетата:
Един резултат отпреди 2 вечери (17-ти). Атмосферата бе сравнително добра, но имаше още какво да се желае от прозрачността.
Забелязва се залязващото ГЧП, както и изгряващото удължено червено петно в
северното полукълбо. Последното се откроява доста добре, изглежда се състои от
малко по-тъмен материал от ГЧП, оградено с тъмен контур.
Деротирани 10 сета.
С една идея по-добре от вчера, поне успях да деротирам 4 клипа със сходно качество.
Правят впечатление двойката тъмни овали в северното полукълбо, множеството
сходни куполообразни структури наредени по северната част на ЮЕП, както и двата
бели овала в южното полукълбо.
За съжаление снощи не се оправдаха очакванията – много променлива атмосфера, варираше с 5-6 единици по десетобалната. Само едно клипче се получи що-годе добре.
Забелязва се бебето червено петно (БЧП :)) в северното полукълбо.
Това образувание е доста персистиращо, на снимката ми в перфектни условия от
13-ти октомври се вижда оградено от по-тъмен материал. В CN също наскоро го
обсъждаха.
Южната част на СЕП е силно прорязана от дълга ивица тъмносин материал.
Наедрява доста бързо планетата, ако задържи антициклоналното време поне до средата на ноември (има такива индикации). Вече е и в доста по-удобно за наблюдения/снимки време.
Резултатът е от снощи, този път деротирах цели 13 стака. Четох, че текущата
версия на WinJupos се справя значително по-добре с дълъг период на деротация
без да замазва краищата на планетарния диск. 40 минути са постижими, което ще
рече 38-39 клипчета от по минута като включим паузите между тях.
Уран - един леден свят, отдалечен на 1,6 милиарда километра от Земята и съответно 1,8 милиарда км от Слънцето. Една година на планетата е с продължителност 84 земни години.
Атмосферата на Уран е подобна на атмосферите на Юпитер и Сатурн като състав - основно водород и хелий, но съдържа и повече вода, амоняк и метан. Уран е планетата с най-студена атмосфера в Слънчевата система - минус 224 градуса по Целзий. Атмосферата му има сложна слоеста облачна структура, съдържаща предимно вода в най-ниските облаци и метан в най-горния слой. Вътрешността на Уран е съставена главно от лед и скали. Ветровете в облачните слоеве могат да достигнат 900 км/ч.
Планетата се отличава със силния наклон на оста на въртене - тя лежи почти в равнината на еклиптиката.
На снимката се забелязва характерния за планетата син цвят, както и белезникавата зона около северния полюс. Атмосферните условия бяха доста променливи, при подходящи такива може да се получи по-ясно изображение.
SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C (IMX585), 4x Omegon Premium barlow
Комбинирани 3 RGB и 8 RG610 сета.
