Лунна разходка - 14.06.2024

Няколко лунни местности по светло от вчера (малко след 20:00ч). След преминалия фронт очаквах атмосферата да се бушува, но всъщност беше доста добра. Прозрачността бе отлична, турбуленциите бяха малко.

Пробвах с конвертиране към BW, но сякаш цветни ми харесаха повече - синьото създава интересна илюзия сякаш са снимки на земен терен отвисоко.

При обработката отново приложих 1.5х Drizzle, като леко намалих дименсиите на финалните изображения.

 

Theofilus - диаметър 100км, дълбочина 3.2км

Aliacensis (горния) - диаметър 80км, дълбочина 3.7км

Werner - диаметър 70км, дълбочина 4.2км

Hyginus - диаметър 11км, дълбочина 800 метра

Пресичащия го канал е с ширина около 4км

M5 (Rose cluster) - 08.06.2024

Снощи реших да поснимам този голям звезден куп при относително добра атмосфера. През 32мм окуляр изглеждаше впечатляващо въпреки светлинното замърсяване.

Събрах малко над 1600 кадъра по 1.5 секунди или обща интеграция от 40 мин. (+ masterdark)

ROI=3856x2180

ROI(Offset)=0x0

Shutter=1.50s

Gain=350 (41%)

 

Към арсенала за обработка прибавих Astronomy Tools за PS - дава чудесни резултати и улеснява много процеса. Има инструменти за свиване на звездите, подтискане на шума, увеличаване на контраста, добавяне на дифракционни спайкове и още много други.

Допълнителна информация за M5:

"При изключително добри условия M5 се вижда с невъоръжено око като слаба "звезда" на 0,37 от градуса (22' (аркмин)) северозападно от звездата 5 Serpentis. С помощта на бинокъл и/или малък телескоп се забелязва, че обектът е незвезден; по-големите телескопи ще покажат някои отделни звезди, някои от които са ярки като видима величина 10,6. M5 е открит от немския астроном Готфрид Кирх през 1702 г., докато наблюдава комета. Чарлз Месие я отбелязва през 1764 г. и - изследовател на кометите - я определя като една от своите мъглявини. Уилям Хершел e първият, който разграничава отделни звезди в клъстера през 1791 г., преброявайки приблизително 200. М5 се отдалечава от Слънчевата система със скорост над 50 км/сек"

Лунни красоти - 18.05.2024

Още няколко зони от снощи. Въпреки турбуленциите (прозрачността беше хубава) мисля, че сега Tycho излезе по-добре. Този път за всички снимки приложих 1.5x Drizzle за постигане на оптимален за системата sampling.

Трябваше да пипна колимацията, понеже почти след всяко разгъване на тръбата забелязвам, че е леко off. С collimation cap се постига отлична колимация бързо и лесно – много по-лесно от при Schmidt-Cassegrain телескоп.

SkyWatcher 14" GoTo, Uranus-C, 2.5x Powermate

Обработка в AS4, AstroSurface и PS

(клик за пълен размер)

Copernicus - диаметър 93км, дълбочина 3.8км

Tycho

Vallis Alpes

Clavius

Кратер Tycho - 17.05.2024

 

В петък реших да погледам Луната още по светло и се оказа, че атмосферата е доста подходяща.

С получената снимка Celestron C8 официално е детрониран :) Сравних с предишна на същия кратер при отлична атмосфера с C8 - с 14-инчовия излиза два пъти по-голям (като дори е леко undersampled с ползване на 2.5x Powermate) и със значително по-висока резолюция.

При обработката трябваше да вдигна доста контраста и да конвертирам към BW за премахване на синьото. Според това, което се виждаше лайв на екрана, мисля че при отлични условия може да излезе два пъти по-добре. Снимах още няколко зони, но по здрач атмосферата започна да се влошава.

 

SkyWatcher 14" GoTo, Uranus-C, 2.5x Powermate

Обработка в AS4 (20% стак от 36000 кадъра), AstroSurface (wavelets) и PS

Кратер Tycho, диаметър 85км, дълбочина 4.7км

M64 - Black Еye galaxy

M64 заснех в нощта на 11-ти срещу 12-ти май 2024г. 3-секундни кадри с обща интеграция от 38 минути. Галактиката се издига високо на южния небосклон.

SkyWatcher 14" GoTo Dobson, Uranus-C, UV/IR cut filter

Заснемане и обработка: Firecapture, SharpCap, PS

"М64 (също позната като NGC 4826) е спирална галактика в съзвездието Косите на Вероника. Популярното име на галактиката на английски е Black Eye Galaxy. Открита е от английския астроном Едуард Пижот през 1779 г. В Нов общ каталог се води под номер NGC 4826. Намира се на 24 милиона светлинни години от Земята."

M104 - Sombrero galaxy

Галактиката "Сомбреро" заснех вечерта на 11-ти май при добри атмосферни условия. Интегрция от 58 минути.

SkyWatcher 14" GoTo Dobson, Uranus-C, UV/IR cut filter

Заснемане и обработка: Firecapture, SharpCap, PS

"Галактиката М104 (NGC 4594) е нормална спирална галактика, отдалечена на 32 млн. св.г., по посока на съзвездието Дева. Яркото ѝ ядро, съставено от предимно стари звезди, е отчасти закрито от тъмна прахова ивица, която придава на галактиката вид на сомбреро, откъдето идва и популярното ѝ име „Сомбреро“. С видима звездна величина m=9.0, галактиката е видима с любителски телескопи."

Звезден куп M3

Една фотосесия на големия звезден куп M3. През 32мм окуляр се виждаше като добре обособено дифузно петно. Интеграцията на снимане е 18 минути. Докато обработвах ми направи впечатление идеалната триъгълна формация с привидно еднаква звездна величина на тройката звезди в горния десен ъгъл.

"М3 (също познат като NGC 5272) е кълбовиден звезден куп в съзвездието Ловджийски кучета. М3 има радиус от 90 светлинни години и съдържа над 500 000 звезди, което прави купа един от най-големите кълбовидни звездни купове в нашата галактика. M3 също съдържа голям брой променливи звезди. Открити са 274 променливи, 186 периода са изчислени – много повече, отколкото в останалите сферични купове в Млечния път. Неговия магнитуд е 6.2, има ректасцензия 13:42.2 и деклинация +28:23 градуса. Може да се наблюдава с бинокъл или малък телескоп."