Слънце - 31.01.2022

На слънчевия диск се забелязват две петна с големина каквато скоро не е имало. Личи си, че Слънцето се събуди след 11-годишна пауза и навлезе в активен цикъл. Това означава по-често формиране на слънчеви петна и по-голям шанс за ерупции с изхвърляне на заредени частици.

Снимката направих с телефона през бинокъл Celestron 25x70, снабден ND5.0 соларни филтри. 

(клик за пълен размер)

Ето и официалната номерация на отделните групи. В зона 2940 почти не се забелязват петна, а по-скоро факелно поле - район, в която е много вероятно да се зародят петна или вече е имало такива.

Юпитер - 26.09.2021

На 26-ти септември към 22:30ч реших да направя опит за снимане на Гиганта вече към края на сезона. Оказа се, че условията всъщност са доста добри, което личеше най-много при червения и зелен канали. Синия като цяло бе нестабилен.

Правят впечатление няколкото близко разположени бели овала в Южното полукълбо, както и тънката синкава ивица близо до екватора.

Комбинирани 3 сета в WinJupos:

 

Юпитер - 25.08.2021

Тази вечер атмосферните условия не бяха особено подходящи, имаше трептения както и някакъв натурален оранжев "филтър" (вероятно прахови частици). Хванах същата страна на планетата като предния път, като въпреки това се забелязва разместване на някои от атмосферните образувания едно спрямо друго. Това се получава заради различната скорост на атмосферните потоци в различните сектори от планетата.

 

 

Юпитер - 20.08.2021

Гигантът от първите часове на 20.08.2021г. Това е и денят на тазгодишната опозиция. Прогнозата за височинните ветрове не бе особено обещаваща, но се оказа, че реално условията са доста добри. Потоците бяха сравнително ламинарни и гледката през повечето време бе стабилна. Прозрачността също беше добра.

В момента Юпитер достига максимална ъглова височина от 33 градуса, като догодина ще направи рязък скок до 49гр.  През 2023г. вече ще се издига на 61гр., което го прави идеална мишена за наблюдения и снимки богати на детайли дори с по-малки инструменти, поради това че светлината му ще преминава през все по-тънък слой атмосфера и съответно ще се афектира по-слабо от турбуленциите.

Снимката е стак от четири RGB сета, комбинирани в WinJupos.

 

Прашна буря на Марс - 17.11.2020

Вечерта на 17-ти ноември (между 17:30 и 18:00ч) успях да заснема зоната с прашната буря. Общо-взето ситуацията беше борба с облаци и предимно лош сиинг. Вече беше започнало по-активно облакообразуване, което бързо се пренесе в зоната, където бе Марс.
Но този път борбата не е за красива снимка, а за такава с научна стойност :) Още докато се редяха кадрите на екрана, се забелязваше отчетливо прашната зона с по-високо албедо във всички канали.

Пропуснах Drizzle при обработката този път, понеже данните не бяха добри и едно такова издуване на планетата само щеше да влоши детайла. Приложих resize в PS.

С цялата тази прясна прах чертите в тази зона на планетата са почти неразпознаваеми.

Справка за зоните със скрийншот от Стелариум:

Един деротиран стак от 4 сета в WJ. Този път ми се струва, че единичният сет (горните снимки) излезе по-добър, вероятно поради силно вариращото качество на отделните сетове.

Марс - 14.11.2020

На 14-ти атмосферата бе сравнително спокойна, въпреки прогнозите за присъствие на височинни ветрове. Вероятно потоците в случая са били ламинарни (еднородни), при което видимостта е добра.

В долната лява част на планетарния диск се забелязва интересно образувание, подобно на тъмен прорез. Вероятно се дължи на локално облакообразуване и хвърляне на специфична сянка от самите облаци. В зоната на Valles Marineris (най-големия каньон на Марс) в момента бушува обширна прашна буря, която съвсем отчетливо запълва и самият каньон, оцветявайки го в светлооранжево. За съжаление в случая тази зона на интерес се пада от обратната страна на планетата.

Марс - 08.11.2020

Планетата вече е с видим диаметър под 20" (дъгови секунди), сравнено с опозицията, когато беше малко над 22". Въпреки намаляващия размер, все още е достатъчно голяма за улавяне на значително количество повърхностни детайли.

Вечерта на 8-ми ноември присъстваха засилени турбуленции с кратки периоди на затишие. В случая много помогна високата скорост на заснемане (250 кадъра в секунда) и съответно улавяне на тези кратки периоди, което позволи изпъкването на основния повърхностен детайл.

C8, Astrolumina RGB filters, 2.5x Powermate, extension tube, ASI290MM.

Drizzle 1.5x в AS3!, обработка в Astra Image 5.5.8,  PS CC, деротирани три сета в WinJUPOS.