Тази вечер атмосферните условия не бяха особено подходящи, имаше трептения както и някакъв натурален оранжев "филтър" (вероятно прахови частици). Хванах същата страна на планетата като предния път, като въпреки това се забелязва разместване на някои от атмосферните образувания едно спрямо друго. Това се получава заради различната скорост на атмосферните потоци в различните сектори от планетата.
 | |
Гигантът от първите часове на 20.08.2021г. Това е и денят на тазгодишната опозиция. Прогнозата за височинните ветрове не бе особено обещаваща, но се оказа, че реално условията са доста добри. Потоците бяха сравнително ламинарни и гледката през повечето време бе стабилна. Прозрачността също беше добра.
В момента Юпитер достига максимална ъглова височина от 33 градуса, като догодина ще направи рязък скок до 49гр. През 2023г. вече ще се издига на 61гр., което го прави идеална мишена за наблюдения и снимки богати на детайли дори с по-малки инструменти, поради това че светлината му ще преминава през все по-тънък слой атмосфера и съответно ще се афектира по-слабо от турбуленциите.
Снимката е стак от четири RGB сета, комбинирани в WinJupos.
Вечерта на 17-ти ноември (между 17:30 и 18:00ч) успях да заснема зоната с прашната буря. Общо-взето ситуацията беше борба с облаци и предимно лош
сиинг. Вече беше започнало по-активно облакообразуване, което бързо се
пренесе в зоната, където бе Марс.
Но този път борбата не е за красива снимка, а за такава с научна стойност :) Още докато се редяха кадрите на екрана, се забелязваше отчетливо прашната зона с по-високо албедо във всички канали.
Пропуснах Drizzle при обработката този път, понеже данните не бяха добри и едно такова
издуване на планетата само щеше да влоши детайла. Приложих resize в PS.
С цялата тази прясна прах чертите в тази зона на планетата са почти неразпознаваеми.
Справка за зоните със скрийншот от Стелариум:
Един деротиран стак от 4 сета в WJ. Този път ми се струва, че единичният сет (горните снимки) излезе по-добър, вероятно поради силно вариращото качество на отделните сетове.
На 14-ти атмосферата бе сравнително спокойна, въпреки прогнозите за присъствие на височинни ветрове. Вероятно потоците в случая са били ламинарни (еднородни), при което видимостта е добра.
В долната лява част на планетарния диск се забелязва интересно образувание, подобно на тъмен прорез. Вероятно се дължи на локално облакообразуване и хвърляне на специфична сянка от самите облаци. В зоната на Valles Marineris (най-големия каньон на Марс) в момента бушува обширна прашна буря, която съвсем отчетливо запълва и самият каньон, оцветявайки го в светлооранжево. За съжаление в случая тази зона на интерес се пада от обратната страна на планетата.
Планетата вече е с видим диаметър под 20" (дъгови секунди), сравнено с опозицията, когато беше малко над 22". Въпреки намаляващия размер, все още е достатъчно голяма за улавяне на значително количество повърхностни детайли.
Вечерта на 8-ми ноември присъстваха засилени турбуленции с кратки периоди на затишие. В случая много помогна високата скорост на заснемане (250 кадъра в секунда) и съответно улавяне на тези кратки периоди, което позволи изпъкването на основния повърхностен детайл.
C8, Astrolumina RGB filters, 2.5x Powermate, extension tube, ASI290MM.
Drizzle 1.5x в AS3!, обработка в Astra Image 5.5.8, PS CC, деротирани три сета в WinJUPOS.
Вечерта на 19-ти очакванията за хубава атмосфера се оправдаха... всъщност оказа се нещо повече :) Снимах в продължение на почти час – от 23:15 до 00:10ч. Това бе
най-ясната гледка на Марс, която някога съм виждал през телескопа ми.
По време на дългите периоди на перфектен сиинг (процентното съотношение
на много добър към перфектен сиинг беше приблизително 40/60), имаше
многократни възклицания "Уау!" от моя страна с невярващо взиране в
екрана, на който се виждаха остри като бръснач кадри, показващи богат
детайл в реално време. Всъщност това бе максималният възможен детайл, на
който е способен един 8" телескоп.
Имаше немалки периоди, в които дори синият канал беше като замръзнал и
ясно се открояваха марсианските облаци по периферията на диска. Като че
ли зеленият канал малко превъзхождаше червения по стабилност и острота.
В края на сесията стакнах пауърмейта с 12мм окуляр, за да се полюбувам
на гледката директно - планетата изглеждаше прекрасно, като колкото
повече се взирах – долкова по-ясно видими ставаха детайлите.
C8, 2.5х Powermate (намалена до 2х - 16см отстояние между горната ѝ леща и матрицата на камерата), RGB filters, ASI290MM.
Най-добрите три сета:
Вятърът на височина 300hPa в тази нощ:
Най-сетне прозорец за снимане след дългата поредица облачни или ветровити дни, които не позволяваха наблюдения и снимки. Уви, опозицията премина зад плътна пелена от облаци, но планетата ще бъде с достатъчно голям диаметър за потенциални детайлни снимки до края на октомври, че и началото на ноември, когато диаметърът ѝ вече ще падне под 20" (дъгови секунди).
Атмосферата по време на снимките като цяло бе със средно качество - не особено добра прозрачност, присъстваха и турбуленции. В интерес на истина от това, което виждах на екрана в реално време, въобще не очаквах да излезе кой знае какъв детайл. Вероятно помогна удължителя след пауърмейта, с който намалих увеличението ѝ докъм 2-2.1 и това се е отразило благоприятно. След като атмосферата започна видимо да се влошава, реших да пробвам резервния план – снимане директно в главния фокус :) Това подобри доста нещата, планетата се стабилизира, изображението се уплътни значително. В реално време се забелязваха дори релефни образувания (Olympus Mons и по-малките вулкани до него). От време на време се появяваха кратки подобрения в прозрачността и със завишения фреймрейт успях да хвана и по-чисти кадри.
Олимп Монс е най-високата вулканична планина на Марс, която се извисява на 27км над средната повърхност на планетата. На снимките изпъква под формата на светло петно в горната дясна част на планетарния диск.
Първо са снимките в главния фокус:
C8, RGB filters, ASI290MM
Drizzle 1.5x, четири сета в WinJUPOS, стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
За първия резултат ползвах готовите шарпнати изображения от AS3 (без
активирана опция Blend RAW for...). Изглеждаха много добре, без да са
оувършарпнати.
Пет сета, комбинирани в WinJUPOS. Стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
От следната графика може да проследим видимият диаметър на планетата през годината:
Източник: http://astrocalendar.50webs.com/mars.html
