Слънчеви петна - 20.06.2012

Днес в 10:30ч. реших да опитам високорезолюционно заснемане на слънчевите петна и уцелих хубава и спокойна атмосфера. Петната са зони с по-ниска температура от околната - около 3000 градуса за петната и 6000 на останалата повърхност и са резултат от интензивна магнитна активност. Ползвах ND5 слънчев филтър, както и Astronomik IR 742nm филтър на планетарната камерка.
Групата петна се измества постепенно с въртенето на Слънцето около оста си, и тези дни ще изчезне от полезрение. "Браздите", които се забелязват около тях изглежда имат някаква връзка с петната и може би означават поява на нови в околността. Добре личи и гранулестата слънчва повърхност.
Стакнатите кадри са 1000 от 5000, първата снимка е оригинален размер, втората е увеличена със 100%.

Сатурн - 07.06.2012

След дълга пауза на неподходящо за снимки време, на 7-ми се отвори отлична възможност. Тихо и спокойно време, атмосфера с отлична прозрачност и много добър сиинг, което личеше и по едва трепкащите звезди. Планетата бавно намалява ъгловият си размер като в същото време разтваря и пръстените си.
Снимки в IR, R, G, B и стакнато RGB изображение, увеличено с 50%:

Пасаж на Венера пред Слънцето - 06.06.2012

Днес станахме свидетели на сравнително рядкото явление на преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. Периодите на този т.нар. пасаж се различават, като някои от тях са по над 100 години, други - 8 години. Следващият ще бъде на 11-ти декември 2117 г.
В много райони събитието нямаше как да се наблюдава поради значителната облачност, но на места, предимно в Западна България, успя да се прокъса и да се разкрие впечатляващата гледка.
Аз лично се бях оборудвал с ND5.0 соларно фолио, от което си направих филтри както за телескопа Celestron C8, така и за бинокъла SkyMaster 25x70. Първата възможност за наблюдение и снимки се отвори в 06:37ч., последвана от дълга облачна пауза до 07:14ч., след което се изясни почти напълно, а на финала направих клип показващ излизането на планетата от слънчевия диск на голямо увеличение, което ми беше и основната цел. За видеото ще се наложи значителна компресия, защото стана 30GB, но преди него направих и отделно по-кратко.
Снимките са с фотоапарат Canon 400D, прикрепен към телескопа с T2 пръстен и 1.25" накрайник. Освен Венера се забелязват и слънчеви петна (зони по Слънцето с по-ниска температура). Кликнете върху снимките за пълен размер.

06:37ч.

07:14ч.

07:22ч.

07:23ч.

07:29ч.

Венера - 21.03.2012

Възползвах се от стабилната атмосфера да заснема и Венера, която обикновено не е лесна мишена, поради това, че не се издига много високо в небето. Този път реших да я снимам в трите канала и да опитам да хвана някакъв условнен детайл.
Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.

RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%:

Късносезонен Юпитер - 21.03.2012

Въпреки, че опозицията на Юпитер отдавна отмина, реших да направя един опит малко преди 19:00ч. още по светло. За късмет хванах хубава атмосфера като за тази височина на планетата. Докато снимах образа беше сравнително беден на контраст, също така трябваше да отрегулирам цвета накрая, защото поради светлото небе не беше излязъл достоверно.
Забелязва се, че СЕП е доста по-тънък и по-светъл от ЮЕП.

Сатурн - 18.03.2012

След фотосесията на Марс реших да дочакам и издигането на небосклона на Сатурн и го заснех към 01:40ч. Атмосферата беше доста нестабилна и планетата се огъваше от турбуленциите, за сметка на това прозрачността се беше запазила много добра.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.

Марс в много добра атмосфера - 17.03.2012

Атмосферата тази вечер беше много добра с вариращ до хубав сиинг и отлична прозрачност. Това ми позволи да използвам по-голямо увеличение - малко над f/45, което се равнява на около 9 метра фокусно разстояние. Обикновено това увеличение надхвърля лимита на телескопа, но в случаи като този се получи доста добре.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:

Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:

Височина на всеки от тях:

Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.

С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.