Юпитер около опозиция

На 22.10.2011 беше опозицията на Юпитер - тогава планетата се приближава най-много до нас и са възможни снимки с хубава резолюция и богат детайл.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:

Особено много детайл излезе в червения канал:

В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.

Лунни планини, кратери и равнини - 05-06.10.2011

Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.

Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:

Няколко интересно подредени кратери:

Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:

Различни по големина кратери и кратерчета:

На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:

Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:

Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:

Първи цветен Юпитер

На 1-ви октомври се сдобих с дългоочакваните RGB (red, green, blue) цветни филтри, чрез комбинацията на които могат да се получат цветни изображения. Понеже тези три цвята са основни, с тях може да се получат всички съществуващи цветове и нюанси, когато се комбинират по определен начин. На същия RGB принцип работят всички телевизори, монитори и др. цветни дисплеи.

Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:

В инфрачервения спектър:

Юпитер и Луна - 19.08.2011

Една фотосесия на Гиганта и месечината, заснети рано сутринта (между 4:45 и 5:30ч.) на 19-ти. Атмосферата през повечето време беше стабилна и с хубава прозрачност. Турбулентни моменти със значително "замазване" на картината не липсваха, но бяха малко.

На 5 метра фокусно разстояние. По-яркият спътник е Йо, другият е Европа:

Малко над 5м. фокусно (с добавен филтърен плъзгач в оптичната система):

За Луната постигнах най-добрата си резолюция до момента на 5м. фокусно:

Юпитер - 22.07.2011

Сутринта на 22-ри се възползвах от "refresh"-натата атмосфера (след преминалия студен фронт), която се открояваше с отлична прозрачност и променлив сиинг със случайни височинни течения от време на време. След месец пауза осезаемо е увеличил видимия си размер.
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.


Оригинален размер и увеличена с 50%:

Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:

Юпитер и Луна (22.06.2011)

Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.

Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.

Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце. 

Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.

За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.

Сатурн (21.06.2011)

На 21- ви ми пристигна Astronomik IR pass Pro Planet 742nm филтър, който пропуска само инфрачервената светлина с дължина на вълната 742 нанометра и блокира останалата. С такъв филтър се постига по-добър контраст и детайл, блокирайки се нестабилния син спектър от видимата област.
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:

На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите: