Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.
Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.
Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце.
Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.
За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.
