Юпитер и Луна (22.06.2011)

Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.

Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.

Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце. 

Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.

За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.

Сатурн (21.06.2011)

На 21- ви ми пристигна Astronomik IR pass Pro Planet 742nm филтър, който пропуска само инфрачервената светлина с дължина на вълната 742 нанометра и блокира останалата. С такъв филтър се постига по-добър контраст и детайл, блокирайки се нестабилния син спектър от видимата област.
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:

На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:

Луна (09.06.2011)

Във ветровитата, но ясна вечер на 9-ти, снимах няколко лунни региона. Прозрачността на атмосферата беше хубава.

За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.

Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.

(Кликнете върху изображението за цял размер)

Сатурн (01.06.2011)

Хванах газовия гигант в прилично добра атмосфера с хубава прозрачност, но турбулентен сиинг. Вдясно от планетата се забелязва един от спътниците - Тетида.


Данни от камерата:

Date=01.06.2011
Start=22:23:21
Duration=247s
ROI=352x288
Diameter=18.20'
FPS=22
Shutter=44.66ms
Gain=528
Histogramm=78%


При намален Gain и увеличено време за експозиция (Shutter) забелязах, че шума е доста по-малко, съответно финалното изображение е по-изчистено откъм шум. На такива настройки осезаемо падат кадрите в секунда - в случая около 22.

Анимация от два кадъра с интервал 8 минути:

Сатурн (24.05.2011)

Вечерта на 24-ти хванах хубава атмосфера. Не липсваха и турбулентни движения, но бяха малко. Този път успях да достигна и дори надхвърля 100 кадъра в секунда с камерката. Сумата от кадри, които ползвах за изображенията са 2000 от 10 000 от всеки клип.

Кратка анимация от 7 кадъра, където се забелязва движението на облачните буреносни пояси в северното полукълбо:

Ето как изглеждат и суровите кадри на клипче:

http://www.vbox7.com/play:40e13614

Сатурн в прилична атмосфера (13.05.2011)

На петък 13-ти извадих късмет с облаците, които вечерта започнаха значително да намаляват и се отвори ясно небе за снимки.
Атмосферата варираше, като имаше и много добри моменти. Стакнатите кадри са 1200, снимката е допълнително увеличена с 50%.

Щеше ми се да направя и анимация от няколко кадъра, защото хванах интересна част от бурята в северното полукълбо, но облаците все пак не се разкараха напълно.
Ето и подробните данни, записани от камерката. Отчита се дори разделителната способност според сиинга (състоянието на атмосферата), вече доколко може да му се вярва не е ясно. Снимах в 16 битов режим.

Filename=Sat_L_13_05_2011_224011.ser
Date=13.05.2011
Start=22:40:11
Duration=262s
Frames captured=6825
Camera= acA640-100gm
ROI=352x288
Profile=Saturn
Diameter=18.70"
Magnitude=0.53
CMI=180.4° CMIII=252.8°
FocalLength=4500mm
Resolution=0.26"
Filter=L
FPS=26
Shutter=38.37ms
BlackLevel=64
Gain=483
Gamma=61 (off)
Histogramm(min)=0
Histogramm(max)=2263
Histogramm=55%
AutoAlign=false
PreFilter=none
Limit=none

Тестове с новата камера

Наскоро се сдобих с нова планетарна камера- Basler Ace ACA640-100gm. Този дребосък (54x29мм.) е способен на 120 кадъра в секунда при свързване към GigE етернет карта, което е голям скок от досега ползваните 10fps (и то компресирани) с TSSSI камерата. Захранването може да се осъществи по два начина: чрез 6 пинов Hirose конектор, който е свързан към 12V адаптер или директно чрез Power over Ethernet по етернет кабела (с RJ45 накрайници). Аз избрах втория вариант- така само по един кабел текат както данните, така и захранването. Камерката е черно-бяла- те са с по-висока светлочувствителност от цветните. По-нататък ще взема цветни филтри за постигане на цветни изображения.

С тези редуващи се циклони навън имах възможността да я ползвам само два пъти до момента, като първия път условията измежду облаците бяха трагични. На втория опит хванах горе-долу добра атмосфера. Кадрите в секунда зависят и от яркостта на снимания обект. За Сатурн, като сравнително блед обект, постигнах около 26fps.
Първата снимка е в оригинален размер, втората е увеличена с 50%: