Търсене в този блог

понеделник, 9 май 2011 г.

Тестове с новата камера

Наскоро се сдобих с нова планетарна камера- Basler Ace ACA640-100gm. Този дребосък (54x29мм.) е способен на 120 кадъра в секунда при свързване към GigE етернет карта, което е голям скок от досега ползваните 10fps (и то компресирани) с TSSSI камерата. Захранването може да се осъществи по два начина: чрез 6 пинов Hirose конектор, който е свързан към 12V адаптер или директно чрез Power over Ethernet по етернет кабела (с RJ45 накрайници). Аз избрах втория вариант- така само по един кабел текат както данните, така и захранването. Камерката е черно-бяла- те са с по-висока светлочувствителност от цветните. По-нататък ще взема цветни филтри за постигане на цветни изображения.







С тези редуващи се циклони навън имах възможността да я ползвам само два пъти до момента, като първия път условията измежду облаците бяха трагични. На втория опит хванах горе-долу добра атмосфера. Кадрите в секунда зависят и от яркостта на снимания обект. За Сатурн, като сравнително блед обект, постигнах около 26fps.
Първата снимка е в оригинален размер, втората е увеличена с 50%:

четвъртък, 7 април 2011 г.

Кратерът Коперник

Реших да преработя тази лунна снимка, която е от 17.11.2010г., използвайки новата версия на програмата за обработка на планетарни снимки Registax 6.

Ярки пръстени

По време на максимално сближение на Сатурн със Земята (опозиция), се наблюдава т.нар. seeliger effect- пръстените стават осезаемо по-ярки за период от няколко дни. В нощта на 4-ти срещу 5-ти хванах среднодобра атмосфера, поради което в изображението донякъде липсва фин детайл.

сряда, 16 март 2011 г.

Луна

Тази вечер реших да пробвам Луната въпреки, че атмосферата не беше много подходяща- беше ветровито и се разкарваха перести облаци.
Хванах зоната с равнината Mare Humorum и големият кратер Gassendi.

Сатурн в много добра атмосфера (11-12.03.2011)

Планетарните снимки зависят освен от техниката и от състоянието на атмосферата. Всъщност за перфектни снимки абсолютно всички фактори трябва да са на ниво- достатъчно голяма апертура на телескопа; камера, позволяваща висок фреймрейт без компресия; статична атмосфера, която се изразява в почти пълната липса на ветрове на всички височини. Атмосферата е може би най-важният фактор, защото ако е неспокойна и турбулентна, каквато и техника да има човек, няма да се получат добри снимки. Планетите се снимат най-добре с видеоклип, от който ръчно или автоматично се подбират най-добрите кадри и се събират (стакват) в едно качествено изображение. Това се прави с цел максимално да се избегнат атмосферните смущения.
В нощта на 11-ти срещу 12-ти хванах много добра атмосфера. Не липсваха и отделни турбулентни течения, но бяха малко и видеото през повечето време течеше гладко. Първата снимка е в оригинален размер, втората е увеличена с 50%.