Един широк план на Луната от снощи в пълната резолюция на IMX585 (3856×2180).
Тук си харесах зоната на един шестоъгълен кратер. Всъщност, при внимателно разглеждане, много от лунните кратери имат повече или по-малко изразена шестоъгълна форма.
Бързо намалява ъгловия си диаметър, но все още става за
разглеждане :) Фазата започва да му
личи, вече от другата страна.
5 деротирани стака.
Отново подходящи условия тази вечер. Този път приложих по-мека обработка (по-нисък динамичен обхват) в AstroSurface V4.
21 деротирани стака в WinJupos.
Доста хубав антициклонален сиинг тази вечер. Въпреки
вледеняващия източен ветрец и вкочанени ръце, беше удоволствие да се снима,
подкрепях се с мисълта "само още едно клипче" :) След някой друг ден
вече няма да имам достъп до планетата от източната тераса, ще бъде твърде
светло.
Стакване и обработка в AstroSurface V4. Деротирани 13 сета.
Забелязва се много ярък бял овал северно от СЕП, следван от турбулентна пътечка
на запад. В източната част на диска се е получило интересно засукване на син
материал, почти като обособено петно. ЮЕП е силно динамичен с прорязващите го
по дължина турбуленции от аутбрейка.
Около час след снимките на Юпитер, насочих телескопа към Марс. Първите клипчета не бяха с обещаващо качество, след което сиингът изведнъж се стабилизира и остана така около 15-20 мин. Деротирах 12 резултата.
Хванах зоната на Tharsis, Arcadia Planitia и Olympus Mons. На различни места по
диска се забелязват синкави облаци/мъгла.
Обработка в AstroSurface V4 (прясна версия от 18-ти януари). Опитах WaveSharp
2.0, който е подобрен и вече дава по-читави резултати отпреди, но все още не е
в класата на AstroSurface. А последния се разработва само от един човек
(французина Lucien), докато върху WaveSharp работят 5 души.
Увеличих софтуерно с 1.5х
Един опит от снощи в силно варираща атмосфера. Някои клипчета бяха добри, други далеч от необходимото за стакване качество. Вероятно понеже деротирах резултати (общо 17) в широк времеви диапазон, се получиха леки артефакти по периферията на диска.
Изглежда целия ЮЕП е избледнял заради мощния аутбрейк с белезникав материал,
който се разпространи из него, но е най-добре видим от другата страна на
планетата. Северно от СЕП се забелязва голяма динамика с наредени тъмни петна,
обособени почти като отделен тънък пояс.
Тази вечер упоритата мъгла над Софийското поле разхлаби ледената си хватка (за съжаление след като Юпитер се скри зад покрива на къщата) и успях да хвана Марс в сравнително чисто небе. Сиингът беше хубав, но все пак далеч от идеален.
На предната ми снимка забелязах тясна ивица оранжев прах горе вдясно, врязваща
се в полярната шапка. Текущата обхваща този район, но ивицата вече липсва.
