Юпитер - 31.01.2025

Един опит от снощи в силно варираща атмосфера. Някои клипчета бяха добри, други далеч от необходимото за стакване качество. Вероятно понеже деротирах резултати (общо 17) в широк времеви диапазон, се получиха леки артефакти по периферията на диска.

Изглежда целия ЮЕП е избледнял заради мощния аутбрейк с белезникав материал, който се разпространи из него, но е най-добре видим от другата страна на планетата. Северно от СЕП се забелязва голяма динамика с наредени тъмни петна, обособени почти като отделен тънък пояс.

Марс - 19.01.2025

Тази вечер упоритата мъгла над Софийското поле разхлаби ледената си хватка (за съжаление след като Юпитер се скри зад покрива на къщата) и успях да хвана Марс в сравнително чисто небе. Сиингът беше хубав, но все пак далеч от идеален.

На предната ми снимка забелязах тясна ивица оранжев прах горе вдясно, врязваща се в полярната шапка. Текущата обхваща този район, но ивицата вече липсва.

Марс в опозиция - 16.01.2025

Тази вечер успях да хвана планетата в сравнително добри условия точно в деня на опозиция - 16-ти януари. В Софийското поле от доста време не бяхме виждали ясно небе, както и подходяща атмосфера за снимки. По здрач бе напълно ясно и първо пробвах Юпитер, но атмосферата бе турбулентна. За Марс се появиха доста облаци от средните етажи, но въпреки това реших да поснимам, понеже в промеждутъците се виждаше значително подобрение в стабилността на атмосферата.

Обработка в PIPP, Image Analyzer и AstroSurface V3. Деротирани 6 снимки.
Увеличих софтуерно с 1.25х

Галактика NGC 2683 - 05.01.2025

45 минути интеграция от кадри по 4 секунди. Нощта не бе особено подходяща - звездите бяха ярки и искрящи, но сиингът беше предимно лош, без възможност за високорезолюционни наблюдения и снимки. Въпреки това ми се снимаше нещо и реших да опитам галактиката НЛО (UFO Galaxy) или NGC 2683, която не е лесна мишена.

Галактиката се намира на около 30 милиона светлинни години и се отдалечава от нас със скорост 410км/сек.

 

Луна - 18.12.2024

Една лунна сесия от нощта на 18-ти срещу 19-ти декември. Резултатите са от единични клипчета с продължителност 90 сек.

За първата ползвах цялата матрица без кроп. Намалих дименсиите значително, за да се побира комфортно на екрана при отваряне.

Мисля, че това ми е най-детайлния Clavius до момента. Тук е почти изцяло огрят от Слънцето и всъщност така ми харесва доста повече отколкото със сенки.

Кратер Maurolycus, диаметър 114км, дълбочина 4.7км.

Theofilus

Марс - 18.12.2024

Наближава опозицията и на Марс, която се пада на 17-ти януари 2025г. Дотогава планетата ще увеличи ъгловия си диаметър още малко.

Тук хванах зоната на Elysium Mons. В източната част на диска се забелязват облаци, които изглежда да са причинени от орографска конвекция над Олимп - най-високата вулканична планина в Слънчевата система, с височина 27км и диаметър 550км.

За съжаление при шарпването се получи изразен rind артефакт (лявата част на диска), както често се случва при обработката на Марс.

Комбинирани 4 изображения в WinJupos, софтуерно увеличен с 1.25x

Юпитер - 18.12.2024

Вечерта на 18-ти най-сетне се отвори възможност за снимки в прилична атмосфера, 11 дни след опозиция. 

Забелязват се множество бели овали, този в северното полукълбо е много добре дефиниран, има леко синкав цвят в центъра. Като цяло тази част на северното полукълбо изглежда доста активна. Виждат се детайли по структурата на ГЧП.

Трябваше да снимам с включена опция AutoHisto заради преминаващи пелени от перести облаци.

11 деротирани сета, обработка в PIPP, AstroSurface V3 и PS.