Марс - 18.12.2024

Наближава опозицията и на Марс, която се пада на 17-ти януари 2025г. Дотогава планетата ще увеличи ъгловия си диаметър още малко.

Тук хванах зоната на Elysium Mons. В източната част на диска се забелязват облаци, които изглежда да са причинени от орографска конвекция над Олимп - най-високата вулканична планина в Слънчевата система, с височина 27км и диаметър 550км.

За съжаление при шарпването се получи изразен rind артефакт (лявата част на диска), както често се случва при обработката на Марс.

Комбинирани 4 изображения в WinJupos, софтуерно увеличен с 1.25x

Юпитер - 18.12.2024

Вечерта на 18-ти най-сетне се отвори възможност за снимки в прилична атмосфера, 11 дни след опозиция. 

Забелязват се множество бели овали, този в северното полукълбо е много добре дефиниран, има леко синкав цвят в центъра. Като цяло тази част на северното полукълбо изглежда доста активна. Виждат се детайли по структурата на ГЧП.

Трябваше да снимам с включена опция AutoHisto заради преминаващи пелени от перести облаци.

11 деротирани сета, обработка в PIPP, AstroSurface V3 и PS.

Юпитер - 27.11.2024

Тази вечер атмосферата бе сходна, макар и планетата да бе доста ниско (малко след 21:00ч). Имаше леки турбуленции, но като цяло прозрачността бе супер. Реших да поснимам заради ГЧП и зоната около него с мисълта основната сесия да направя по-късно при планета високо в небето. Е, добре че снимах тогава, понеже по-късно излезе вятър и условията се влошиха значително.

Обработка в AstroSurface V3, WinJupos (8 деротации) и PS.

Юпитер и спътници - 25.11.2024

Много добра до отлична атмосфера снощи. На лайв вюто от време на време се виждаха всички възможни детайли по целия планетарен диск, на които е способна резолюцията на телескопа. Планетата в момента е огромна. Приятна изненада бяха Калисто и Йо в близост до планетарния диск. По едно време осъзнах, че Йо изведнъж е изчезнал – бе потънал в сянката на Юпитер.

Този път не пропуснах да се насладя на гледката визуално през 10мм окуляр + 2.5x Powermate. В моментите на отличен сиинг Калисто се виждаше ясно като пепеляво сива сфера с остро дефинирани граници и наченки на детайл.

За Юпитер – стакнати 30% кадри за клип в AstroSurface V3, 13 деротирани сета
За спътниците – стакнати 40% кадри за клип в AutoStakkert4

            Калисто:

Йо, попадайки в сянката на планетата:

Юпитер - 17.11.2024

Един резултат отпреди 2 вечери (17-ти). Атмосферата бе сравнително добра, но имаше още какво да се желае от прозрачността.

Забелязва се залязващото ГЧП, както и изгряващото удължено червено петно в северното полукълбо. Последното се откроява доста добре, изглежда се състои от малко по-тъмен материал от ГЧП, оградено с тъмен контур.
Деротирани 10 сета.

Юпитер - 10.11.2024

С една идея по-добре от вчера, поне успях да деротирам 4 клипа със сходно качество.

Правят впечатление двойката тъмни овали в северното полукълбо, множеството сходни куполообразни структури наредени по северната част на ЮЕП, както и двата бели овала в южното полукълбо.

Юпитер - 09.11.2024

За съжаление снощи не се оправдаха очакванията – много променлива атмосфера, варираше с 5-6 единици по десетобалната. Само едно клипче се получи що-годе добре.

Забелязва се бебето червено петно (БЧП :)) в северното полукълбо. Това образувание е доста персистиращо, на снимката ми в перфектни условия от 13-ти октомври се вижда оградено от по-тъмен материал. В CN също наскоро го обсъждаха.
Южната част на СЕП е силно прорязана от дълга ивица тъмносин материал.