Търсене в този блог

събота, 20 юли 2024 г.

Сатурн - 20.07.2024

 

Един улов от тази сутрин. Наскоро ми пристигна RG610 Longpass филтъра (пропуска всичко от 610nm нагоре) и побързах да го пробвам. Попаднах на инфо с примери, че върши чудесна работа при планетарното снимане, което се оказа съвсем вярно. Нещо повече – ако не беше този филтър едва ли щях да постна текущия резултат, понеже атмосферата си беше предимно зле. RG610 направо я реже, почти се чувства като чийтване :)

Снимах пак с IMX585, понеже тя е много чувствителна в IR спектъра и може пълноправно да се използва в този диапазон. Просто трябваше да добавя филтърния плъзгач и да превключвам между UV/IR cut и RG610. Ползвах опцията L + Color в AstroSurface V3 за комбинирането.

В WinJupos комбинирах данни в интервал от около 30 минути, включвайки 7 цветни изображения и 8 RG610.

















неделя, 7 юли 2024 г.

Сатурн - 07.07.2024

Един новороден за сезона Сатурн от тази сутрин. По зазоряване планетата се издига на приличните 40гр и вече става подходящ за наблюдения и снимки. Следват го Марс и Юпитер, за които все още трябва да се изчака около месец.

Малко трудно хванах фокус (даже не съм съвсем уверен, че го уцелих точно), понеже атмосферата не бе особено подходяща - постоянно блърваше, сякаш някой върти фокусера напред-назад с голяма честота. Сиинг прогнозата на Метеоблу хвана много точно условията.

Направих общо 23 клипчета по 60сек всяко, като за деротацията в WinJupos включих 13 броя. Стакнах по 20% кадри на клип (общо около 18600 кадъра за видео). Ползвах 1.5x Drizzle в AutoStakkert4. Коректорът на атмосферна дисперсия (ADC) ще включа в оптичната верига по-нататък при напълно тъмно небе, а и полуспящ (станах в 4) едва ли щях да му се справя :)





неделя, 16 юни 2024 г.

Лунни сектори - 16.06.2024

Още няколко кадъра от снощи, този път в по-турбулентна атмосфера. Стаковете са 20% от около 30000 кадъра (2 мин за видео).

Може да пробвам с ASI290MM през зелен или червен филтър да видим ще има ли някакво превъзходство пред цветната.


Кратер Maginus - диаметър 194км, дълбочина 4.5км

В долния десен ъгъл се забелязва част от Tycho.


Кратер Azrachel - диаметър 96км, дълбочина 3.6км


Планински масив Mons Bradley - височина 4.2км

Кратер Conon - диаметър 21км, дълбочина 2.3км


Plato - диаметър 101км, дълбочина 1.5км




За сравнение на резолюцията качвам снимка в перфектна атмосфера на Plato, заснет с C8-цата















събота, 15 юни 2024 г.

Лунна разходка - 14.06.2024

Няколко лунни местности по светло от вчера (малко след 20:00ч). След преминалия фронт очаквах атмосферата да се бушува, но всъщност беше доста добра. Прозрачността бе отлична, турбуленциите бяха малко.

Пробвах с конвертиране към BW, но сякаш цветни ми харесаха повече - синьото създава интересна илюзия сякаш са снимки на земен терен отвисоко.

При обработката отново приложих 1.5х Drizzle, като леко намалих дименсиите на финалните изображения.

 

Theofilus - диаметър 100км, дълбочина 3.2км




Aliacensis (горния) - диаметър 80км, дълбочина 3.7км

Werner - диаметър 70км, дълбочина 4.2км



Hyginus - диаметър 11км, дълбочина 800 метра

Пресичащия го канал е с ширина около 4км



неделя, 9 юни 2024 г.

M5 (Rose cluster) - 08.06.2024

Снощи реших да поснимам този голям звезден куп при относително добра атмосфера. През 32мм окуляр изглеждаше впечатляващо въпреки светлинното замърсяване.

Събрах малко над 1600 кадъра по 1.5 секунди или обща интеграция от 40 мин. (+ masterdark)


ROI=3856x2180

ROI(Offset)=0x0

Shutter=1.50s

Gain=350 (41%)

 

Към арсенала за обработка прибавих Astronomy Tools за PS - дава чудесни резултати и улеснява много процеса. Има инструменти за свиване на звездите, подтискане на шума, увеличаване на контраста, добавяне на дифракционни спайкове и още много други.

Допълнителна информация за M5:

"При изключително добри условия M5 се вижда с невъоръжено око като слаба "звезда" на 0,37 от градуса (22' (аркмин)) северозападно от звездата 5 Serpentis. С помощта на бинокъл и/или малък телескоп се забелязва, че обектът е незвезден; по-големите телескопи ще покажат някои отделни звезди, някои от които са ярки като видима величина 10,6. M5 е открит от немския астроном Готфрид Кирх през 1702 г., докато наблюдава комета. Чарлз Месие я отбелязва през 1764 г. и - изследовател на кометите - я определя като една от своите мъглявини. Уилям Хершел e първият, който разграничава отделни звезди в клъстера през 1791 г., преброявайки приблизително 200. М5 се отдалечава от Слънчевата система със скорост над 50 км/сек"



събота, 18 май 2024 г.

Лунни красоти - 18.05.2024

Още няколко зони от снощи. Въпреки турбуленциите (прозрачността беше хубава) мисля, че сега Tycho излезе по-добре. Този път за всички снимки приложих 1.5x Drizzle за постигане на оптимален за системата sampling.

Трябваше да пипна колимацията, понеже почти след всяко разгъване на тръбата забелязвам, че е леко off. С collimation cap се постига отлична колимация бързо и лесно – много по-лесно от при Schmidt-Cassegrain телескоп.


SkyWatcher 14" GoTo, Uranus-C, 2.5x Powermate

Обработка в AS4, AstroSurface и PS


(клик за пълен размер)

Copernicus - диаметър 93км, дълбочина 3.8км


Tycho

Vallis Alpes

Clavius



Кратер Tycho - 17.05.2024

 

В петък реших да погледам Луната още по светло и се оказа, че атмосферата е доста подходяща.

С получената снимка Celestron C8 официално е детрониран :) Сравних с предишна на същия кратер при отлична атмосфера с C8 - с 14-инчовия излиза два пъти по-голям (като дори е леко undersampled с ползване на 2.5x Powermate) и със значително по-висока резолюция.

При обработката трябваше да вдигна доста контраста и да конвертирам към BW за премахване на синьото. Според това, което се виждаше лайв на екрана, мисля че при отлични условия може да излезе два пъти по-добре. Снимах още няколко зони, но по здрач атмосферата започна да се влошава.

 

SkyWatcher 14" GoTo, Uranus-C, 2.5x Powermate

Обработка в AS4 (20% стак от 36000 кадъра), AstroSurface (wavelets) и PS

Кратер Tycho, диаметър 85км, дълбочина 4.7км