Атмосферата тази сутрин (между 00:00 и 01:00ч) бе добра (7-8 от 10). Вижда се транзит на спътника Ганимед. За съжаление стакващият софтуер WinJupos не може да се справи с наслагване на планета + спътник (прави просто размазана диря на спътника) и се наложи да премахна Ганимед от финалния стак. Със сянката няма проблеми.
Първата снимката е от 6 RGB сета в WinJupos:
Единичен RGB сет вече с Ганимед:
Анимация от 10 кадъра:
Юпитер от първите часове на 07.09.2022г. В началото атмосферните условия не бяха обещаващи, но малко по-късно сиингът се подобри до около 5/10 и започнаха да се открояват детайли по планетарния диск. Тази година опозицията на Юпитер се пада на 26-ти септември.
Celestron C8, ASI290MM, 2x Omni barlow, 30% стак, 1.5x drizzle в AutoStakkert3, Registax, комбинирани 6 сета в WinJupos, PS 2022.
Тази вечер атмосферата бе сравнително спокойна, а запълващата се Луна се издига на почти 70гр над хоризонта, което я прави примамлива мишена за наблюдения и снимки.
Снимах в главния фокус на C8 с ASI290MM през червен филтър.
На първата снимка е зоната на Mare Imbrium:
Следващата е съставена от два долепени кадъра (мозайка). Близо до
центъра (леко вляво) се забелязва големия кратер Clavius, в който
дъговидно са наредени няколко по-малки кратера.
Днес бе слънчев и безветрен ден със спокойна атмосфера - предпоставки за качествени астро наблюдения и снимки. Снимах Луната през между 17:00 и 17:30ч, т.е. при напълно светло небе. Контрастът при такива дневни снимки не е голям, но това не е особена пречка след като може да се коригира в процеса на обработка на извлечените от клиповете снимки.
Всички заснети видеа съдържат около 7000 кадъра, като извадих и стакнах най-добрите 30% от тях. Първите две снимки са без Барлоу леща при пълна резолюция на камерата (1936×1096) и малко над 80 кадъра в секунда. Активирах опцията 1.5х Drizzle в AutoStakkert, която повишава резолюцията на 2952х1668, разгръщайки детайлите максимално ефективно. Този подход е подходящ при снимане на по-малки увеличения (както в случая без Барлоу леща).
Обработка в AutoStakkert3, Astra Image 5 и PS.
(клик за пълен размер)
Следващите са с 2xOmni Барлоу леща (по-голямо увеличение) и пълна резолюция на камерата, без 1.5x Drizzle:
На слънчевия диск се забелязват две петна с големина каквато скоро не е имало. Личи си, че Слънцето се събуди след 11-годишна пауза и навлезе в активен цикъл. Това означава по-често формиране на слънчеви петна и по-голям шанс за ерупции с изхвърляне на заредени частици.
Снимката направих с телефона през бинокъл Celestron 25x70, снабден ND5.0 соларни филтри.
(клик за пълен размер)
Ето и официалната номерация на отделните групи. В зона 2940 почти не се забелязват петна, а по-скоро факелно поле - район, в която е много вероятно да се зародят петна или вече е имало такива.
На 26-ти септември към 22:30ч реших да направя опит за снимане на Гиганта вече към края на сезона. Оказа се, че условията всъщност са доста добри, което личеше най-много при червения и зелен канали. Синия като цяло бе нестабилен.
Правят впечатление няколкото близко разположени бели овала в Южното полукълбо, както и тънката синкава ивица близо до екватора.
Комбинирани 3 сета в WinJupos:
