Атмосферата тази сутрин (между 00:00 и 01:00ч) бе добра (7-8 от 10). Вижда се транзит на спътника Ганимед. За съжаление стакващият софтуер WinJupos не може да се справи с наслагване на планета + спътник (прави просто размазана диря на спътника) и се наложи да премахна Ганимед от финалния стак. Със сянката няма проблеми.
Първата снимката е от 6 RGB сета в WinJupos:
Единичен RGB сет вече с Ганимед:
Анимация от 10 кадъра:
Юпитер от първите часове на 07.09.2022г. В началото атмосферните условия не бяха обещаващи, но малко по-късно сиингът се подобри до около 5/10 и започнаха да се открояват детайли по планетарния диск. Тази година опозицията на Юпитер се пада на 26-ти септември.
Celestron C8, ASI290MM, 2x Omni barlow, 30% стак, 1.5x drizzle в AutoStakkert3, Registax, комбинирани 6 сета в WinJupos, PS 2022.
Тази вечер атмосферата бе сравнително спокойна, а запълващата се Луна се издига на почти 70гр над хоризонта, което я прави примамлива мишена за наблюдения и снимки.
Снимах в главния фокус на C8 с ASI290MM през червен филтър.
На първата снимка е зоната на Mare Imbrium:
Следващата е съставена от два долепени кадъра (мозайка). Близо до
центъра (леко вляво) се забелязва големия кратер Clavius, в който
дъговидно са наредени няколко по-малки кратера.
Днес бе слънчев и безветрен ден със спокойна атмосфера - предпоставки за качествени астро наблюдения и снимки. Снимах Луната през между 17:00 и 17:30ч, т.е. при напълно светло небе. Контрастът при такива дневни снимки не е голям, но това не е особена пречка след като може да се коригира в процеса на обработка на извлечените от клиповете снимки.
Всички заснети видеа съдържат около 7000 кадъра, като извадих и стакнах най-добрите 30% от тях. Първите две снимки са без Барлоу леща при пълна резолюция на камерата (1936×1096) и малко над 80 кадъра в секунда. Активирах опцията 1.5х Drizzle в AutoStakkert, която повишава резолюцията на 2952х1668, разгръщайки детайлите максимално ефективно. Този подход е подходящ при снимане на по-малки увеличения (както в случая без Барлоу леща).
Обработка в AutoStakkert3, Astra Image 5 и PS.
(клик за пълен размер)
Следващите са с 2xOmni Барлоу леща (по-голямо увеличение) и пълна резолюция на камерата, без 1.5x Drizzle:
На слънчевия диск се забелязват две петна с големина каквато скоро не е имало. Личи си, че Слънцето се събуди след 11-годишна пауза и навлезе в активен цикъл. Това означава по-често формиране на слънчеви петна и по-голям шанс за ерупции с изхвърляне на заредени частици.
Снимката направих с телефона през бинокъл Celestron 25x70, снабден ND5.0 соларни филтри.
(клик за пълен размер)
Ето и официалната номерация на отделните групи. В зона 2940 почти не се забелязват петна, а по-скоро факелно поле - район, в която е много вероятно да се зародят петна или вече е имало такива.
На 26-ти септември към 22:30ч реших да направя опит за снимане на Гиганта вече към края на сезона. Оказа се, че условията всъщност са доста добри, което личеше най-много при червения и зелен канали. Синия като цяло бе нестабилен.
Правят впечатление няколкото близко разположени бели овала в Южното полукълбо, както и тънката синкава ивица близо до екватора.
Комбинирани 3 сета в WinJupos:
Тази вечер атмосферните условия не бяха особено подходящи, имаше трептения както и някакъв натурален оранжев "филтър" (вероятно прахови частици). Хванах същата страна на планетата като предния път, като въпреки това се забелязва разместване на някои от атмосферните образувания едно спрямо друго. Това се получава заради различната скорост на атмосферните потоци в различните сектори от планетата.
 | |
