Сатурн - 20.09.2019

Вечерта на 20-ти атмосферата предостави средно качество за Сатурн. От време на време картинката на екрана се избистряше, но закратко. Все пак опитът излезе по-сполучлив от предните два с новата камера, като на тази снимка се виждат някои очертания по атмосферните пояси на планетата.

Луна - 21.09.2019

Между 4:30 и 5:30ч сутринта на 21-ви, Луната беше много подходяща за заснемане заради високото си разположение на небосклона. Реално тръбата беше позиционирана почти вертикално, което все пак идва с недостатък, особено в тези ранни часове - завишена влажност и бързо оросяване. Коректорната пластина на C8 бързо хвана роса (въпреки импровизирания сенник) и реално половината от видеоклиповете правих със силно замъглена пластина. Това се отрази на светосъбираемостта и хистограмата във FireCapture постепенно падаше, като трябваше периодично да се вдига.
Прозрачността беше отлична за сметка на известни турбуленции, които огъваха картината.

 

Следващите три снимки правих с 2x Omni барлоу леща, която се оказва, че дава по-голямо увеличение от 2,5х Powermate.

Кратерът Clavius:

Copernicus:

Лунните Апенини с кратерът Eratosthenes:

Останалите фотоси са с камерата директно в главния фокус, без барлоу леща:

 Панорамно изображение на целия лунен терминатор (границата между осветената и тъмната част):

Луна - 17.09.2019

В малките часове на 17-ти Луната (в намаляваща фаза) се бе издигнала достатъчно високо на небосклона за минимум атмосферни смущения и съответно качествено заснемане. Сиингът беше хубав, което позволи изпъкването на фин детайл по лунния ландшафт.

Всяко изображение е стек от 3000 кадъра от общо 10000 за всяка зона.

И един опит за панорамно обединяване на всички изображения:

Луна - 03.09.2019

Първи лунни кадри с новата камера ASI290MM. Всъщност приготвих нещата за Юпитер и Сатурн, но при вида на лунния сърп на югозапад реших да действам първо с него, макар и при напълно светло небе (Юпитер още не се виждаше). 10к фрейма се събраха за 3мин и 15сек на 1936×1096 (получи се 20GB видео файл), като ми се струва, че от време на време дропваше кадри - картинката на екрана "замръзваше" периодично. При планетите не се забелязва такова нещо, вероятно лаптопа (i3) се затормозява със записът на толкова данни в пълна резолюция.
Горе-долу добре се получи като за тези условия - не особено подходяща атмосфера, сравнително ниска позиция на Луната, светло небе - без Барлоу се усеща, че камерката навлиза в стихията си с достатъчна плътност на изображението и качествено разгръщане на детайла. На места се забелязват onion rings, което отдавам на турбуленциите.

За Сатурн и Юпитер излезе вятър, който влоши атмосферата и не ставаха за снимане.
Първото изображение е в R, второто в IR канал. Хексагоналната равнинна местност (интересно, че е с такава форма, обикновено при полюсите на планетите се получават такива) на втората снимка, е едно от "моретата" - в случая Маре Крисиум.

Юпитер - 06.07.2019

Юпитер се издига все по-рано на небосклона, като височината му още преди полунощ, е напълно достатъчна за снимки. За сметка на това ъгловият му диаметър постепенно намалява.
На 6-ти вечерта условията бяха променливи с достатъчно моменти на добър сиинг за изкарване на детайл. Успях да уловя залезът на ГЧП, както и транзит на Йо.

IR изображение:

Анимация в IR от три кадъра:

Сатурн - 03.07.2019

За Сатурн атмосферата остана стабилна, което позволи получаването на по-изчистено изображение спрямо предния път. Опозицията на планетата е на 9-ти юли, като реално почти няма да намали видимия си диаметър чак до средата на август.

 

 

Инфрачервено изображение:

 

300 кадъра отрязък от видео:

Юпитер - 02-03.07.2019

Неочаквано добър късмет снощи :) На пръв поглед атмосферата не обещаваше да е хубава заради наглед мътното белезникаво небе, но реалността се оказа съвсем друга. В началото на снимките картинката често се сменяше от хубава до посредствена, като с всеки изминал сет атмосферата се успокояваше все повече и повече. Накрая не можех да повярвам на честото "замръзване" на картината и перфектен сиинг, още повече при тази височина на планетата.

100 кадъра отрязък от R канала:

Най-доброто изображение от поредицата:

Добре се вижда прекъсването на белия пояс в южното полукълбо, което и Спас забеляза на неговите снимки. До самото прекъсване има голям бял овал + още един по-малък в близост. ЮЕП общо-взето е "раздробен" на 3-4 тънки пояса с по-тъмен материал. Под СЕП присъстват характерните синьо-зелени турбулентни образувания. Транзитът е на ЕВропа, като самият спътник на това RGB изображение е едва забележим като малко светло петънце към дясната част на диска.

В инфраред спътника се забелязва доста по-добре:

Един опит за IrRGB комбиниране:

Анимация от седем кадъра:

Ето как изглеждат и отделните цветови канали: