Днес станахме свидетели на сравнително рядкото явление на преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. Периодите на този т.нар. пасаж се различават, като някои от тях са по над 100 години, други - 8 години. Следващият ще бъде на 11-ти декември 2117 г.
В много райони събитието нямаше как да се наблюдава поради значителната облачност, но на места, предимно в Западна България, успя да се прокъса и да се разкрие впечатляващата гледка.
Аз лично се бях оборудвал с ND5.0 соларно фолио, от което си направих филтри както за телескопа Celestron C8, така и за бинокъла SkyMaster 25x70. Първата възможност за наблюдение и снимки се отвори в 06:37ч., последвана от дълга облачна пауза до 07:14ч., след което се изясни почти напълно, а на финала направих клип показващ излизането на планетата от слънчевия диск на голямо увеличение, което ми беше и основната цел. За видеото ще се наложи значителна компресия, защото стана 30GB, но преди него направих и отделно по-кратко.
Снимките са с фотоапарат Canon 400D, прикрепен към телескопа с T2 пръстен и 1.25" накрайник. Освен Венера се забелязват и слънчеви петна (зони по Слънцето с по-ниска температура). Кликнете върху снимките за пълен размер.
06:37ч.
07:14ч.
07:22ч.
07:23ч.
07:29ч.
Търсене в този блог
сряда, 6 юни 2012 г.
четвъртък, 22 март 2012 г.
Венера - 21.03.2012
Възползвах се от стабилната атмосфера да заснема и Венера, която обикновено не е лесна мишена, поради това, че не се издига много високо в небето. Този път реших да я снимам в трите канала и да опитам да хвана някакъв условнен детайл.
Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.
RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%:
Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.
RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%:
Късносезонен Юпитер - 21.03.2012
Въпреки, че опозицията на Юпитер отдавна отмина, реших да направя един опит малко преди 19:00ч. още по светло. За късмет хванах хубава атмосфера като за тази височина на планетата. Докато снимах образа беше сравнително беден на контраст, също така трябваше да отрегулирам цвета накрая, защото поради светлото небе не беше излязъл достоверно.
Забелязва се, че СЕП е доста по-тънък и по-светъл от ЮЕП.
Забелязва се, че СЕП е доста по-тънък и по-светъл от ЮЕП.
вторник, 20 март 2012 г.
Сатурн - 18.03.2012
След фотосесията на Марс реших да дочакам и издигането на небосклона на Сатурн и го заснех към 01:40ч. Атмосферата беше доста нестабилна и планетата се огъваше от турбуленциите, за сметка на това прозрачността се беше запазила много добра.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Марс в много добра атмосфера - 17.03.2012
Атмосферата тази вечер беше много добра с вариращ до хубав сиинг и отлична прозрачност. Това ми позволи да използвам по-голямо увеличение - малко над f/45, което се равнява на около 9 метра фокусно разстояние. Обикновено това увеличение надхвърля лимита на телескопа, но в случаи като този се получи доста добре.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Марс в хубава атмосфера - 16.03.2012
Към 21:30 започнах да снимам, като атмосферата се подобряваше все повече с издигането на планетата (и отдръпването на височинните ветрове) и най-добър резултат постигнах малко след 22:00ч. от когато е и снимката. Записвах в SER файлове и 16 битов формат. Този път и трите канала излязоха хубави, което може да се случи само при сравнително спокойна атмосфера.
Готовото RGB изображение, увеличено с 50%:
Преди снимките направих и един стар тест по Сириус, за да проверя колимацията (правилното разположение на огледалата) на телескопа и изглежда добре:
четвъртък, 23 февруари 2012 г.
Марс - 22.02.2012
След дълга пауза поради лошото време, снощи най-сетне ми се отвори въможност за снимки при спокойна атмосфера, но много висока влажност - над 90%, което афектира върху прозрачността. Този път хванах и по интересната страна на планетата с открояващата се тъмна местност Syrtis Major (в средата та диска). Различното оцветяване по повърхността на планетата се дължи на разлики в релефа и химичната структура на повърхностните слоеве.
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Анимация от два кадъра:
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
















