Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
вторник, 20 март 2012 г.
Сатурн - 18.03.2012
След фотосесията на Марс реших да дочакам и издигането на небосклона на Сатурн и го заснех към 01:40ч. Атмосферата беше доста нестабилна и планетата се огъваше от турбуленциите, за сметка на това прозрачността се беше запазила много добра.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Марс в много добра атмосфера - 17.03.2012
Атмосферата тази вечер беше много добра с вариращ до хубав сиинг и отлична прозрачност. Това ми позволи да използвам по-голямо увеличение - малко над f/45, което се равнява на около 9 метра фокусно разстояние. Обикновено това увеличение надхвърля лимита на телескопа, но в случаи като този се получи доста добре.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.
Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.
Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Марс в хубава атмосфера - 16.03.2012
Към 21:30 започнах да снимам, като атмосферата се подобряваше все повече с издигането на планетата (и отдръпването на височинните ветрове) и най-добър резултат постигнах малко след 22:00ч. от когато е и снимката. Записвах в SER файлове и 16 битов формат. Този път и трите канала излязоха хубави, което може да се случи само при сравнително спокойна атмосфера.
Готовото RGB изображение, увеличено с 50%:
Преди снимките направих и един стар тест по Сириус, за да проверя колимацията (правилното разположение на огледалата) на телескопа и изглежда добре:
четвъртък, 23 февруари 2012 г.
Марс - 22.02.2012
След дълга пауза поради лошото време, снощи най-сетне ми се отвори въможност за снимки при спокойна атмосфера, но много висока влажност - над 90%, което афектира върху прозрачността. Този път хванах и по интересната страна на планетата с открояващата се тъмна местност Syrtis Major (в средата та диска). Различното оцветяване по повърхността на планетата се дължи на разлики в релефа и химичната структура на повърхностните слоеве.
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Анимация от два кадъра:
четвъртък, 5 януари 2012 г.
Сатурн - 04.01.2012
След Марс пробвах и Сатурн, който беше на малко по-малка височина, съответно при него имаше и по-осезаеми атмосферни смущения. Също така Шмид пластината на телескопа се запоти от много ниските температури и това попречи да се съберат по-добри данни.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.
По това време имаше преминаване на един от спътниците - Тетида - който нямаше как да се види на RGB изображението поради по-специфичната обработка.
За сметка на това успя да изпъкне на IR снимката, като увеличих brightness-a значително.
Планетата е все още много бледа, доста по-тъмна от Марс, като ще става по-удобна за снимане през следващите месеци.
Марс - 04.01.2012
Марс изгрява в 22:30ч. и се вижда цяла нощ като сравнително ярка оранжева звезда. В ранните утринни часове, преди зазоряване, е отличен за наблюдения и снимки с телескоп с апертура около и над 200мм. През идните месеци ъгловият му размер ще нарастне и в началото на март ще е най-близо до Земята (за тази година).
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.
RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.
RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:
По диска на планетата се забелязват малки облачни системи, видими най-добре в зеления канал. Тези облаци са съставени предимно от въглероден диоксид. Полярната шапка на планетата е съставена от сух лед (замръзнал въглероден диоксид).
вторник, 3 януари 2012 г.
Лунен терминатор - 02.01.2012
Тази снимка представлява панорама - сбор от 6 изображения, показващи целия лунен терминатор. Така се нарича границата между светлата и тъмна (ден и нощ) част от Луната.
Абонамент за:
Публикации (Atom)