Сатурн - 04.01.2012

След Марс пробвах и Сатурн, който беше на малко по-малка височина, съответно при него имаше и по-осезаеми атмосферни смущения. Също така Шмид пластината на телескопа се запоти от много ниските температури и това попречи да се съберат по-добри данни.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.

По това време имаше преминаване на един от спътниците - Тетида - който нямаше как да се види на RGB изображението поради по-специфичната обработка.

За сметка на това успя да изпъкне на IR снимката, като увеличих brightness-a значително.

Планетата е все още много бледа, доста по-тъмна от Марс, като ще става по-удобна за снимане през следващите месеци.

Марс - 04.01.2012

Марс изгрява в 22:30ч. и се вижда цяла нощ като сравнително ярка оранжева звезда. В ранните утринни часове, преди зазоряване, е отличен за наблюдения и снимки с телескоп с апертура около и над 200мм. През идните месеци ъгловият му размер ще нарастне и в началото на март ще е най-близо до Земята (за тази година).
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.

RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:

По диска на планетата се забелязват малки облачни системи, видими най-добре в зеления канал. Тези облаци са съставени предимно от въглероден диоксид. Полярната шапка на планетата е съставена от сух лед (замръзнал въглероден диоксид).



Лунен терминатор - 02.01.2012

Тази снимка представлява панорама - сбор от 6 изображения, показващи целия лунен терминатор. Така се нарича границата между светлата и тъмна (ден и нощ) част от Луната.

Юпитер в много добра атмосфера - 19.11.2011

На 19-ти хванах много добра до отлична атмосфера. Интересното беше, че се редуваше със силно смущаващи атмосферата потоци и така сиинга варираше от 1 до 9-10 по десетобалната за кратки периоди от време. От многото неуспешни опити успях да хвана два много добри RGB сета. Ето и резултатите от по-добрия от тях:

Забелязва се, че количеството детайл е почти еднакво и в 3-те канала, което говори за много качествена атмосфера. Може би в червения съм хванал малко по-лоши условия, защото не е съвсем отличен.

Юпитер и Голямото Червено Петно (ГЧП) - 18.11.2011

На 18-ти хванах хубава атмосфера и транзит на ГЧП. Въпреки, че планетата лека полека се отдалечава от нас (опозицията мина), все още е достатъчно голяма за хващане на солидни количества детайл. Зоната около ГЧП е много турбулентна, изглежда се случват интересни неща с аутбрейка, който вкарва по-светъл материал около петното и се е формирало своеобразно око в близост до ГЧП.

Анимациа от 3 кадъра:

Юпитер около опозиция

На 22.10.2011 беше опозицията на Юпитер - тогава планетата се приближава най-много до нас и са възможни снимки с хубава резолюция и богат детайл.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:

Особено много детайл излезе в червения канал:

В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.

Лунни планини, кратери и равнини - 05-06.10.2011

Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.

Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:

Няколко интересно подредени кратери:

Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:

Различни по големина кратери и кратерчета:

На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:

Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:

Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes: