Забелязва се, че количеството детайл е почти еднакво и в 3-те канала, което говори за много качествена атмосфера. Може би в червения съм хванал малко по-лоши условия, защото не е съвсем отличен.
сряда, 23 ноември 2011 г.
Юпитер в много добра атмосфера - 19.11.2011
На 19-ти хванах много добра до отлична атмосфера. Интересното беше, че се редуваше със силно смущаващи атмосферата потоци и така сиинга варираше от 1 до 9-10 по десетобалната за кратки периоди от време. От многото неуспешни опити успях да хвана два много добри RGB сета. Ето и резултатите от по-добрия от тях:
Юпитер и Голямото Червено Петно (ГЧП) - 18.11.2011
На 18-ти хванах хубава атмосфера и транзит на ГЧП. Въпреки, че планетата лека полека се отдалечава от нас (опозицията мина), все още е достатъчно голяма за хващане на солидни количества детайл. Зоната около ГЧП е много турбулентна, изглежда се случват интересни неща с аутбрейка, който вкарва по-светъл материал около петното и се е формирало своеобразно око в близост до ГЧП.
Анимациа от 3 кадъра:
сряда, 2 ноември 2011 г.
Юпитер около опозиция
На 22.10.2011 беше опозицията на Юпитер - тогава планетата се приближава най-много до нас и са възможни снимки с хубава резолюция и богат детайл.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
понеделник, 10 октомври 2011 г.
Лунни планини, кратери и равнини - 05-06.10.2011
Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
сряда, 5 октомври 2011 г.
Първи цветен Юпитер
На 1-ви октомври се сдобих с дългоочакваните RGB (red, green, blue) цветни филтри, чрез комбинацията на които могат да се получат цветни изображения. Понеже тези три цвята са основни, с тях може да се получат всички съществуващи цветове и нюанси, когато се комбинират по определен начин. На същия RGB принцип работят всички телевизори, монитори и др. цветни дисплеи.
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
В инфрачервения спектър:
събота, 27 август 2011 г.
Юпитер и Луна - 19.08.2011
Една фотосесия на Гиганта и месечината, заснети рано сутринта (между 4:45 и 5:30ч.) на 19-ти. Атмосферата през повечето време беше стабилна и с хубава прозрачност. Турбулентни моменти със значително "замазване" на картината не липсваха, но бяха малко.
На 5 метра фокусно разстояние. По-яркият спътник е Йо, другият е Европа:
Малко над 5м. фокусно (с добавен филтърен плъзгач в оптичната система):
За Луната постигнах най-добрата си резолюция до момента на 5м. фокусно:
събота, 30 юли 2011 г.
Юпитер - 22.07.2011
Сутринта на 22-ри се възползвах от "refresh"-натата атмосфера (след преминалия студен фронт), която се открояваше с отлична прозрачност и променлив сиинг със случайни височинни течения от време на време. След месец пауза осезаемо е увеличил видимия си размер.
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
Абонамент за:
Публикации (Atom)