Слънце - 29.12.2025

Слънчевата активност от днес. Въпреки бушуващата атмосфера, сиингът се оказа учудващо добър.

Vespera II + Solar filter, 304 стакнати кадъра в AstroSurface W3.

M45 Pleiades - revisited

Един ревизит на Плеяди от миналия месец по новите (поне за мен) методи на обработка, които сега прилагам. Основно Siril и GraXpert. Излязоха осезаемо повече детайли, цветовете са коректни и звездите по-стегнати. Кропната версия.

Vespera II (без филтри)

NGC 2264 - Christmas Tree Cluster & Cone Nebula

Днес успях да обработя NGC 2264 Christmas Tree Cluster & Cone Nebula. Доста труден обект ми се стори. Играх си няколко пъти с обработката, сега едва ли ще мога да я повторя 1:1. Мъглявината и звездите обработих поотделно.

Не съм сигурен колко е общата интеграция, понеже multinight сесията в един момент се разбърка, но със сигурност има 10 часа.

Vespera II + Dual-Band filter.

Обработка в Siril (използвани скриптове VeraLux_HyperMetric_Stretch, CosmicClarity_Sharpen и CosmicClarity_Denoise), GraXpert (Background Extraction + Denoising).

И един вариант по приличащ на коледна елха с конвертиране към SHO в Siril :)

Tarantula nebula (NGC 2070) from Bortle 1 sky

Обработка на обект недостъпен от северното полукълбо - мъглявината Тарантула. Отново от Атакама при Bortle 1 небе.

Vespera II

Интеграция 1ч и 27мин.

Carina nebula (NGC 3372) from Bortle 1 sky

Още една обработка на данни, заснети в пустинята Атакама.

Vespera II

Интеграция 2ч и 14мин.

M42 Orion from Bortle 1 sky

Моя обработка на сурово TIFF изображение предоставено от колега, снимал от пустинята Атакама в Чили при Bortle 1 небе. 

Телескоп Vespera II без филтри. Интеграция 31 минути.

M33 - Triangulum galaxy

Галактика М33, интеграция 2ч и 32мин.

Vespera II, без използване на филтър.

Юпитер - 15.12.2025

Юпитер от 15-ти декември с транзит на Йо. Атмосферата варираше доста, като цяло бе турбулентна, но с хубава прозрачност.

Този път WinJupos се справи доста добре с деротация включваща транзит (обикновено го замазва). Вероятно новата версия е подобрена в това отношение. 5 деротирани стака.

Обработка в AstroSurface W3, анимацията (от 23 изображения) направих в https://ezgif.com/

Слънце - 11.12.2025

Слънчевата активност от 11-ти декември на обяд.

Заснето с телескоп Vespera II, 324 стакнати кадъра в AstroSurface W2.

Юпитер - 10.12.2025

След около месец лошо време, вечерта на 10-ти декември се отвори възможност за снимки, макар и пак през пелена от прозиращи облаци. Атмосферата на моменти беше доста спокойна. ЮЕП изглежда прорязан по дължина от турбуленции около ГЧП.

Остава месец до опозиция.

6 деротирани стака, обработка в PIPP и AstroSurface W2.

Луна - 01.12.2025

Луната, заснета с Vespera II. Стакнатите кадри са 353, обработка в AstroSurface W2.

NGC 2175 Monkey head nebula - 16.11.2025

 

Слънце - 13-14.11.2025

 Слънцето заснето в два поредни дни със смарт телескоп Vespera II.

M42

 

Звезден куп M15

M15 е масивен, древен кълбовиден звезден куп, разположен на около 35 000 светлинни години разстояние в съзвездието Пегас. Забележителен е с изключителната си плътност, съдържащ над 100 000 звезди, и с това, че е един от първите кълбовидни купове, в които се намира планетарна мъглявина (Pease 1) и потенциално централна черна дупка. Това го прави ключов обект за изследвания върху ранното звездообразуване и галактическия ореол.

Плеяди с Vespera II

Първа светлина за смарт телескоп Vaonis Vespera II - 50мм куадруплет апохромат с IMX585 цветен сензор. Определено е интересно да се работи с такова нещо, няма мръзнене и "надзираване" на телескопа, хардуерни/софтуерни проблеми и несъвместимости, компактен и лесно преносим в раница или сак (5кг). Много удобен за снимане на комети.

От потребителя се изисква само да настрои програмата за нощта и на другия ден се почва обработката на суровите TIFF стакове :) Напълно автоматизирано може да се снимат няколко мишени за една нощ. Отделно сам си прави готова обработка, но тя не е добра, а по-скоро ориентировъчно показно в jpeg формат. Взех и трите филтъра за него (както и влагомер/термометър за активиране на подгряващата система), които вървят отделно - слънчев, dual-band и за светлинно замърсяване.

Първата ми мишена бе М45, като събрах 12 часа данни за 3 нощи. 

И двата варианта са мозайки с известен кроп. Без използване на филтър, 10-секундни експонации.

Обработка в Siril, GraXpert и AstroSurface W2.

C8 + NEQ-6 Pro SynScan

 

Юпитер - 01.11.2025

Да открием новият сезон за Гигантът в Слънчевата система. Снощи (или по-скоро първите часове от сутринта) атмосферата бе променлива, но имаше и спокойни моменти, разкриващи доста от фините детайли.

Още е малък, опозицията се пада чак на 10-ти януари.

Забелязва се добре дефиниран овал със светла централна част южно от ЮЕП.

5 деротирани стака в WinJupos

Duration=90.002s
Frames captured=8841
FPS (avg.)=98
ROI=956x958
Shutter=10.00ms
Gain=391 (46%)

Генератор на светкавици

Да разнообразим с малко светкавици домашно производство :)

В случая имаме плазма лампа (без подадено захранване), отстрани има електроди представляващи метализирани сфери, водещи към мощен самоделен Маркс генератор (нещо като електрошок на стероиди). На първата снимка електродите са на разстояние 16-17см един от друг, а на втората - 22см, което съответства на около 350 000 волта DC в помещение с влажност 70%.
Вероятно при тези напрежения и наличие на ускорени частици в частичен вакуум не е особено безопасно (шанс от възникване на рентген), макар че импулсите са супер краткотрайни.

Електрическото поле от разрядите възбужда разредените газове в сферата, при което започват да излъчват светлина в характерния за тях спектър. Конкретно за тази лампа пише, че е с разреден неон. Плазмените нишки се концентрират по протежение на разрядите, където придобиват най-голямо ускорение.

Този експеримент донякъде симулира получаването на т. нар. спрайтове (високоатмосферни разряди, предизвикани от силни гръмотевични бури). При спрайтовете червено-розовото излъчване възниква основно от разреден азот.

Снимките са с различна цветна температура, поради което и разликата в цветовете.

Galaxy S24 Ultra, f/2.8, ISO 100, 8 сек експонация.

Този уред определено е опасен – такива мощни правотокови импулси удрят директно нервната система, за разлика от сравнително безопасната висока честота (кило- или мегахерци) на тесловите трансформатори, чиито токове текат основно по повърхността и може да се пипат.
След опити винаги разреждам кондензаторите, понеже задържат остатъчен заряд.

Marx генераторите се ползват за симулатори на светкавици, както и в ускорителите на частици, генериране на рентгенови лъчи или просто за готини експерименти.

При мен всяко звено се състои от 2.2nF/40kV керамичен кондензатор + 2х 1 мегаом 3W резистори. Звената са общо 15. Захранвам с малък flyback transformer (дава около 20kV AC), който от своя страна се захранва от 12V/7Ah акумулатор (или всяко захранване, което може да даде 12V на поне 3A). Три диода последователно по 20kV/20mA изправят тока от flyback-a, последвани от верига от 10х1 мегаом резистори преди звената.
Кондензаторите и flyback-а ги взех от AliExpress.

На първата снимка опитах да обхвана всички основни компоненти:

Flyback transformer с драйверната платка:

Сатурн - 07.09.2025

Нощта на 6-ти срещу 7-ми септември беше с доста по-спокойна атмосфера - планетарният диск и пръстените бяха остри на лайв вюто през по-голямата част от времето. На първата снимка се вижда телескопът в действие, сочещ към Сатурн (най-ярката точка). Вдясно се вижда яркият ореол около пълната Луна.

Обработка в PIPP, AstroSurface V5 и WinJupos. 17 деротирани изображения.

Сатурн - 06.09.2025

Един опит за Сатурн от нощта на 5-ти срещу 6-ти септември. Имаше почти постоянни високочестотни турбуленции и блървания с периоди на подобрение. От 29 клипчета 9 бяха с достатъчно добро за стакване качество. Преминаваха тънки перести облаци, поради което се наложи да снимам на режим AutoHisto във FireCapture.

Обработка в PIPP (корекция на цветовете и кроп на клипчетата), AstroSurface V5 и WinJupos.

M31 Andromeda galaxy

Андромеда от нощта на 27-ми срещу 28-ми август. В кадър се побира само част от галактиката заради големия си ъглов размер. При телескоп 355/1600мм дори с използването на 0.75 фокален редуктор с камера SVbony SV605CC (IMX533), галактиката не може да се побере в зрителното поле на сензора. Вижда се зоната на ядрото, както и част от спиралните ръкави. В горния ляв ъгъл присъства сателитната галактика M110. Андромеда се намира на около 2.5 млн светлинни години от Земята.

В началото условия бяха добри, но около 30 минути след началото на сесията излезе вятър, който замаза останалите кадри (поради лекото поклащане на телескопа) от общо час и 10 минути снимки по 10 сек експонации.

M13 Great Globular Cluster in Hercules - 02.05.2025

Един M13 Great Globular Cluster in Hercules от снощи. 2-секундни кадри, интеграция 45 мин. Tемпература на сензора -16 гр. при натоварване между 70 и 75%. 

Вдясно е успяла да се покаже далечната галактика IC4617 – 12.6 зведна величина, разстояние 553 млн светлинни години.

Приложен мастер дарк (от общо 21 кадъра).

SW 350P, Starizona Nexus 0.75 reducer/corrector, SV605CC.

Снимане през SharpCap Pro, обработка в AstroSurface V5, Astro Pixel Processor и GraXpert 3.