Soul Nebula (IC 1848)

Soul Nebula или мъглявината Душа, заснета в продължение на 5 нощи със сумарна интеграция от 30 часа - нов личен рекорд :) 

Обработих снимката почти изцяло в новия софтуер за обработка SyQon Studio, който тепърва ще се разраства и подобрява. Съдържа мощни инструменти като Prism Deep V2 за перфектно изглаждане на шума, Parallax за коригиране на звездите и остротата, Axiom V3 за сепариране на звездите от мъглявината, богат набор от инструменти за цветови настройки, контраст и работа със слоеве.

Повече информация за тази област:

"Мъглявината "Душа" (или още "Ембрион") е емисионна мъглявина, разположена в съзвездието Касиопея. В нея са вградени няколко малки разсеяни звездни купа: Collinder 33 и 34 в "главата" и IC 1848 (Collinder 32) в "тялото". Малката емисионна мъглявина IC 1871 се намира непосредствено вляво от горната част на „главата“, а Sh2 199 – точно под областта на долната част на гърба."

Снимка с посочени имена на обектите:

Сатурн - 25.09.2026

Сатурн от първия час на 25-ти. Реших да си припомня старият ми начин на снимане с моно камера и използване на RGB филтри, както процедирах преди време със Celestron C8 :) Макар и по-трудно с Alt-Az монтировка, методът е напълно постижим и могат да се изкарат също толкова добри (а теоретично дори и по-добри в някои случаи) резултати както с цветната камера Uranus-C.

В лявата част на пръстените се забелязват добре изразени "спици" (spokes, както ги наричат). Представляват по-тъмни зони от електрически заредени частици, които се отблъскват една от друга и предизвикват видими неравномерности по структурата на пръстените.

SkyWatcher 350P GoTo, QHY5III585M, RGB filters, Artesky eADC, 3x Omegon Premium barlow.

Сатурн - 21.09.2026

В първия час на 21-ви за около 30 минути хванах период на много спокойна атмосфера, на моменти клонеше към отлична. Тъкмо си завърших 2х7 клипчета (RGB + mono) и сиингът падна на 2 от около 8-9 по десетобалната.

С изненада видях, че съм хванал буря с моно камерата в южното полукълбо. На RGB снимката почти не може да се забележи.

Спътникът е Тетида (диаметър около 1060 км).

Бурята се забелязва добре като овал в южното полукълбо (горна дясна част на диска).

Тук включих моно данни към RGB, за да излезе бурята и в цвят. В случая RGB изображението излезе по-остро от IR.

 Ето как изглеждаха кадрите на живо по време на заснемането.

Сатурн - 20.09.2026

Снощи планинският вечерен вятър най-сетне си даде кратка почивка и се отвори възможност за планетарни снимки. През топлото полугодие при антициклонално време тук всяка вечер като по разписание започва да се стича въздух от планината, разбутва сериозно приземния слой и срива локално сиинга, независимо от прогнозите. Обикновено трае през първата половина на нощта до уравновесяване на температурата.

Снимах между 00 и 01ч, атмосферата като цяло беше доста добра. Този път успях да изпробвам качествено електронното ADC. Супер придобивка, премахва лесно и напълно дисперсията, определено си заслужава.

Пробвах и новата ми 3х Omegon Premium barlow, но ми се струва, че резултатите излязоха леко undersampled, поради което приложих 1.5x Drizzle при обработката. Издържа увеличението доста добре.
Взех малко детайл и от моно камерата (с 610nm Longpass филтъра), но този път не беше много по-добре от RGB.

Обработка в PIPP, AutoStakkert4, AstroSurface X1a и Planetary Tools.

Хванал съм добре изразена спица в лявата част на пръстените. Анимация от 2 кадъра:

Heart Nebula (IC 1805)

Мъглявината "Сърце" заснета в продължение на 5 нощи със сумарно време 23 ч. и 18 мин.

Vespera II + DB филтър, мозаечен режим.

Обработка в Siril и AstroSurface X1a.

За втората снимка опитах един Pseudo-SHO вариант чрез VeraLux_Alchemy скрипта.

Повече информация за обекта:

"Мъглявината „Сърце“ (известна още като мъглявината „Тичащо куче“ или Sharpless 2-190) е емисионна мъглявина, разположена на 7500 светлинни години (2300 парсека) от Земята, в ръкава на Персей на нашата Галактика, в съзвездието Касиопея. Тя е открита от Уилям Хершел на 3 ноември 1787 г. През 1958 г. Гарт Вестерхаут я идентифицира като радиоизточник, поради което тя е известна и като Westerhout 4 (или W4). Мъглявината се отличава със светещ йонизиран водороден газ и по-тъмни прахови ивици."

Слънце - 13.09.2026

Слънчевият диск от днес в сравнително добра прозрачност на атмосферата.

Pacman Nebula (NGC 281)

Мъглявината Пакман, заснета в продължение на няколко нощи с общо време на експонация от 17 часа и 10 минути. Голяма част от периферията на мъглявината е бледа и обработката бе доста по-трудна с оглед детайлите да излязат изцяло и в същото време изображението да изглежда естетически добре.

В сините зони преобладава излъчването на кислорода (OIII), докато червените сектори са водородни (Hα).

"NGC 281, IC 11 или Sh2-184 е ярка емисионна мъглявина и част от H II регион в съзвездие Касиопея и е част от спиралния ръкав на Персей на Млечния път. Тази мъглявина с размер 20×30 дъгови минути е свързана с отворен звезден куп IC 1590, няколко глобули на Бок и кратната звезда B1. Колективно образува Sh2-184, обхващаща по-голяма площ от 40 дъгови минути. Скорошно разстояние от радиопаралакси на водни мазери на 22 GHz, направени през 2014 г., се оценява на 2.82±0.20 kpc (9200 светлинни години) от нас. NGC 281 е известна още като мъглявината Пакман заради приликата си с героя от видеоиграта."