Въпреки, че опозицията на Юпитер отдавна отмина, реших да направя един опит малко преди 19:00ч. още по светло. За късмет хванах хубава атмосфера като за тази височина на планетата. Докато снимах образа беше сравнително беден на контраст, също така трябваше да отрегулирам цвета накрая, защото поради светлото небе не беше излязъл достоверно.
Забелязва се, че СЕП е доста по-тънък и по-светъл от ЮЕП.
Търсене в този блог
Показват се публикациите с етикет юпитер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет юпитер. Показване на всички публикации
четвъртък, 22 март 2012 г.
вторник, 20 март 2012 г.
Сатурн - 18.03.2012
След фотосесията на Марс реших да дочакам и издигането на небосклона на Сатурн и го заснех към 01:40ч. Атмосферата беше доста нестабилна и планетата се огъваше от турбуленциите, за сметка на това прозрачността се беше запазила много добра.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.
Марс в много добра атмосфера - 17.03.2012
Атмосферата тази вечер беше много добра с вариращ до хубав сиинг и отлична прозрачност. Това ми позволи да използвам по-голямо увеличение - малко над f/45, което се равнява на около 9 метра фокусно разстояние. Обикновено това увеличение надхвърля лимита на телескопа, но в случаи като този се получи доста добре.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:
Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:
Височина на всеки от тях:
Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.
С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.
Марс в хубава атмосфера - 16.03.2012
Към 21:30 започнах да снимам, като атмосферата се подобряваше все повече с издигането на планетата (и отдръпването на височинните ветрове) и най-добър резултат постигнах малко след 22:00ч. от когато е и снимката. Записвах в SER файлове и 16 битов формат. Този път и трите канала излязоха хубави, което може да се случи само при сравнително спокойна атмосфера.
Готовото RGB изображение, увеличено с 50%:
Преди снимките направих и един стар тест по Сириус, за да проверя колимацията (правилното разположение на огледалата) на телескопа и изглежда добре:
четвъртък, 23 февруари 2012 г.
Марс - 22.02.2012
След дълга пауза поради лошото време, снощи най-сетне ми се отвори въможност за снимки при спокойна атмосфера, но много висока влажност - над 90%, което афектира върху прозрачността. Този път хванах и по интересната страна на планетата с открояващата се тъмна местност Syrtis Major (в средата та диска). Различното оцветяване по повърхността на планетата се дължи на разлики в релефа и химичната структура на повърхностните слоеве.
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:
Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:
Анимация от два кадъра:
четвъртък, 5 януари 2012 г.
Сатурн - 04.01.2012
След Марс пробвах и Сатурн, който беше на малко по-малка височина, съответно при него имаше и по-осезаеми атмосферни смущения. Също така Шмид пластината на телескопа се запоти от много ниските температури и това попречи да се съберат по-добри данни.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.
По това време имаше преминаване на един от спътниците - Тетида - който нямаше как да се види на RGB изображението поради по-специфичната обработка.
За сметка на това успя да изпъкне на IR снимката, като увеличих brightness-a значително.
Планетата е все още много бледа, доста по-тъмна от Марс, като ще става по-удобна за снимане през следващите месеци.
Марс - 04.01.2012
Марс изгрява в 22:30ч. и се вижда цяла нощ като сравнително ярка оранжева звезда. В ранните утринни часове, преди зазоряване, е отличен за наблюдения и снимки с телескоп с апертура около и над 200мм. През идните месеци ъгловият му размер ще нарастне и в началото на март ще е най-близо до Земята (за тази година).
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.
RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.
RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:
По диска на планетата се забелязват малки облачни системи, видими най-добре в зеления канал. Тези облаци са съставени предимно от въглероден диоксид. Полярната шапка на планетата е съставена от сух лед (замръзнал въглероден диоксид).
вторник, 3 януари 2012 г.
Лунен терминатор - 02.01.2012
Тази снимка представлява панорама - сбор от 6 изображения, показващи целия лунен терминатор. Така се нарича границата между светлата и тъмна (ден и нощ) част от Луната.
сряда, 23 ноември 2011 г.
Юпитер в много добра атмосфера - 19.11.2011
На 19-ти хванах много добра до отлична атмосфера. Интересното беше, че се редуваше със силно смущаващи атмосферата потоци и така сиинга варираше от 1 до 9-10 по десетобалната за кратки периоди от време. От многото неуспешни опити успях да хвана два много добри RGB сета. Ето и резултатите от по-добрия от тях:
Забелязва се, че количеството детайл е почти еднакво и в 3-те канала, което говори за много качествена атмосфера. Може би в червения съм хванал малко по-лоши условия, защото не е съвсем отличен.
Юпитер и Голямото Червено Петно (ГЧП) - 18.11.2011
На 18-ти хванах хубава атмосфера и транзит на ГЧП. Въпреки, че планетата лека полека се отдалечава от нас (опозицията мина), все още е достатъчно голяма за хващане на солидни количества детайл. Зоната около ГЧП е много турбулентна, изглежда се случват интересни неща с аутбрейка, който вкарва по-светъл материал около петното и се е формирало своеобразно око в близост до ГЧП.
Анимациа от 3 кадъра:
сряда, 2 ноември 2011 г.
Юпитер около опозиция
На 22.10.2011 беше опозицията на Юпитер - тогава планетата се приближава най-много до нас и са възможни снимки с хубава резолюция и богат детайл.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
понеделник, 10 октомври 2011 г.
Лунни планини, кратери и равнини - 05-06.10.2011
Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
сряда, 5 октомври 2011 г.
Първи цветен Юпитер
На 1-ви октомври се сдобих с дългоочакваните RGB (red, green, blue) цветни филтри, чрез комбинацията на които могат да се получат цветни изображения. Понеже тези три цвята са основни, с тях може да се получат всички съществуващи цветове и нюанси, когато се комбинират по определен начин. На същия RGB принцип работят всички телевизори, монитори и др. цветни дисплеи.
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
В инфрачервения спектър:
събота, 27 август 2011 г.
Юпитер и Луна - 19.08.2011
Една фотосесия на Гиганта и месечината, заснети рано сутринта (между 4:45 и 5:30ч.) на 19-ти. Атмосферата през повечето време беше стабилна и с хубава прозрачност. Турбулентни моменти със значително "замазване" на картината не липсваха, но бяха малко.
На 5 метра фокусно разстояние. По-яркият спътник е Йо, другият е Европа:
Малко над 5м. фокусно (с добавен филтърен плъзгач в оптичната система):
За Луната постигнах най-добрата си резолюция до момента на 5м. фокусно:
Абонамент за:
Публикации (Atom)






















































