Забелязва се, че количеството детайл е почти еднакво и в 3-те канала, което говори за много качествена атмосфера. Може би в червения съм хванал малко по-лоши условия, защото не е съвсем отличен.
сряда, 23 ноември 2011 г.
Юпитер в много добра атмосфера - 19.11.2011
На 19-ти хванах много добра до отлична атмосфера. Интересното беше, че се редуваше със силно смущаващи атмосферата потоци и така сиинга варираше от 1 до 9-10 по десетобалната за кратки периоди от време. От многото неуспешни опити успях да хвана два много добри RGB сета. Ето и резултатите от по-добрия от тях:
Юпитер и Голямото Червено Петно (ГЧП) - 18.11.2011
На 18-ти хванах хубава атмосфера и транзит на ГЧП. Въпреки, че планетата лека полека се отдалечава от нас (опозицията мина), все още е достатъчно голяма за хващане на солидни количества детайл. Зоната около ГЧП е много турбулентна, изглежда се случват интересни неща с аутбрейка, който вкарва по-светъл материал около петното и се е формирало своеобразно око в близост до ГЧП.
Анимациа от 3 кадъра:
сряда, 2 ноември 2011 г.
Юпитер около опозиция
На 22.10.2011 беше опозицията на Юпитер - тогава планетата се приближава най-много до нас и са възможни снимки с хубава резолюция и богат детайл.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
Снимките са от 31.10.2011, атмосферата беше стабилна:
Особено много детайл излезе в червения канал:
В червения канал се забелязва и детайл по най-големия спътник на планетата - Ганимед. По-тъмната зона, която се вижда в северното му полукълбо се забелязваше и докато течеше клипа в реално време.
понеделник, 10 октомври 2011 г.
Лунни планини, кратери и равнини - 05-06.10.2011
Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
сряда, 5 октомври 2011 г.
Първи цветен Юпитер
На 1-ви октомври се сдобих с дългоочакваните RGB (red, green, blue) цветни филтри, чрез комбинацията на които могат да се получат цветни изображения. Понеже тези три цвята са основни, с тях може да се получат всички съществуващи цветове и нюанси, когато се комбинират по определен начин. На същия RGB принцип работят всички телевизори, монитори и др. цветни дисплеи.
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
В инфрачервения спектър:
събота, 27 август 2011 г.
Юпитер и Луна - 19.08.2011
Една фотосесия на Гиганта и месечината, заснети рано сутринта (между 4:45 и 5:30ч.) на 19-ти. Атмосферата през повечето време беше стабилна и с хубава прозрачност. Турбулентни моменти със значително "замазване" на картината не липсваха, но бяха малко.
На 5 метра фокусно разстояние. По-яркият спътник е Йо, другият е Европа:
Малко над 5м. фокусно (с добавен филтърен плъзгач в оптичната система):
За Луната постигнах най-добрата си резолюция до момента на 5м. фокусно:
събота, 30 юли 2011 г.
Юпитер - 22.07.2011
Сутринта на 22-ри се възползвах от "refresh"-натата атмосфера (след преминалия студен фронт), която се открояваше с отлична прозрачност и променлив сиинг със случайни височинни течения от време на време. След месец пауза осезаемо е увеличил видимия си размер.
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
събота, 25 юни 2011 г.
Юпитер и Луна (22.06.2011)
Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.
За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.
Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.
Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце.
Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.
За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.
Сатурн (21.06.2011)
На 21- ви ми пристигна Astronomik IR pass Pro Planet 742nm филтър, който пропуска само инфрачервената светлина с дължина на вълната 742 нанометра и блокира останалата. С такъв филтър се постига по-добър контраст и детайл, блокирайки се нестабилния син спектър от видимата област.
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:
На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:
На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:
понеделник, 20 юни 2011 г.
Луна (09.06.2011)
Във ветровитата, но ясна вечер на 9-ти, снимах няколко лунни региона. Прозрачността на атмосферата беше хубава.
За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.
Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.
(Кликнете върху изображението за цял размер)
За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.
Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.
(Кликнете върху изображението за цял размер)
петък, 3 юни 2011 г.
Сатурн (01.06.2011)
Хванах газовия гигант в прилично добра атмосфера с хубава прозрачност, но турбулентен сиинг. Вдясно от планетата се забелязва един от спътниците - Тетида.
Данни от камерата:
Date=01.06.2011
Start=22:23:21
Duration=247s
ROI=352x288
Diameter=18.20'
FPS=22
Shutter=44.66ms
Gain=528
Histogramm=78%
При намален Gain и увеличено време за експозиция (Shutter) забелязах, че шума е доста по-малко, съответно финалното изображение е по-изчистено откъм шум. На такива настройки осезаемо падат кадрите в секунда - в случая около 22.
Данни от камерата:
Date=01.06.2011
Start=22:23:21
Duration=247s
ROI=352x288
Diameter=18.20'
FPS=22
Shutter=44.66ms
Gain=528
Histogramm=78%
При намален Gain и увеличено време за експозиция (Shutter) забелязах, че шума е доста по-малко, съответно финалното изображение е по-изчистено откъм шум. На такива настройки осезаемо падат кадрите в секунда - в случая около 22.
Анимация от два кадъра с интервал 8 минути:
понеделник, 30 май 2011 г.
Сатурн (24.05.2011)
Вечерта на 24-ти хванах хубава атмосфера. Не липсваха и турбулентни движения, но бяха малко. Този път успях да достигна и дори надхвърля 100 кадъра в секунда с камерката. Сумата от кадри, които ползвах за изображенията са 2000 от 10 000 от всеки клип.
Кратка анимация от 7 кадъра, където се забелязва движението на облачните буреносни пояси в северното полукълбо:
Ето как изглеждат и суровите кадри на клипче:
понеделник, 16 май 2011 г.
Сатурн в прилична атмосфера (13.05.2011)
На петък 13-ти извадих късмет с облаците, които вечерта започнаха значително да намаляват и се отвори ясно небе за снимки.
Атмосферата варираше, като имаше и много добри моменти. Стакнатите кадри са 1200, снимката е допълнително увеличена с 50%.
Щеше ми се да направя и анимация от няколко кадъра, защото хванах интересна част от бурята в северното полукълбо, но облаците все пак не се разкараха напълно.
Ето и подробните данни, записани от камерката. Отчита се дори разделителната способност според сиинга (състоянието на атмосферата), вече доколко може да му се вярва не е ясно. Снимах в 16 битов режим.
Filename=Sat_L_13_05_2011_224011.ser
Date=13.05.2011
Start=22:40:11
Duration=262s
Frames captured=6825
Camera= acA640-100gm
ROI=352x288
Profile=Saturn
Diameter=18.70"
Magnitude=0.53
CMI=180.4° CMIII=252.8°
FocalLength=4500mm
Resolution=0.26"
Filter=L
FPS=26
Shutter=38.37ms
BlackLevel=64
Gain=483
Gamma=61 (off)
Histogramm(min)=0
Histogramm(max)=2263
Histogramm=55%
AutoAlign=false
PreFilter=none
Limit=none
Атмосферата варираше, като имаше и много добри моменти. Стакнатите кадри са 1200, снимката е допълнително увеличена с 50%.
Щеше ми се да направя и анимация от няколко кадъра, защото хванах интересна част от бурята в северното полукълбо, но облаците все пак не се разкараха напълно.
Ето и подробните данни, записани от камерката. Отчита се дори разделителната способност според сиинга (състоянието на атмосферата), вече доколко може да му се вярва не е ясно. Снимах в 16 битов режим.
Filename=Sat_L_13_05_2011_224011.ser
Date=13.05.2011
Start=22:40:11
Duration=262s
Frames captured=6825
Camera= acA640-100gm
ROI=352x288
Profile=Saturn
Diameter=18.70"
Magnitude=0.53
CMI=180.4° CMIII=252.8°
FocalLength=4500mm
Resolution=0.26"
Filter=L
FPS=26
Shutter=38.37ms
BlackLevel=64
Gain=483
Gamma=61 (off)
Histogramm(min)=0
Histogramm(max)=2263
Histogramm=55%
AutoAlign=false
PreFilter=none
Limit=none
понеделник, 9 май 2011 г.
Тестове с новата камера
Наскоро се сдобих с нова планетарна камера- Basler Ace ACA640-100gm. Този дребосък (54x29мм.) е способен на 120 кадъра в секунда при свързване към GigE етернет карта, което е голям скок от досега ползваните 10fps (и то компресирани) с TSSSI камерата. Захранването може да се осъществи по два начина: чрез 6 пинов Hirose конектор, който е свързан към 12V адаптер или директно чрез Power over Ethernet по етернет кабела (с RJ45 накрайници). Аз избрах втория вариант- така само по един кабел текат както данните, така и захранването. Камерката е черно-бяла- те са с по-висока светлочувствителност от цветните. По-нататък ще взема цветни филтри за постигане на цветни изображения.
С тези редуващи се циклони навън имах възможността да я ползвам само два пъти до момента, като първия път условията измежду облаците бяха трагични. На втория опит хванах горе-долу добра атмосфера. Кадрите в секунда зависят и от яркостта на снимания обект. За Сатурн, като сравнително блед обект, постигнах около 26fps.
Първата снимка е в оригинален размер, втората е увеличена с 50%:
С тези редуващи се циклони навън имах възможността да я ползвам само два пъти до момента, като първия път условията измежду облаците бяха трагични. На втория опит хванах горе-долу добра атмосфера. Кадрите в секунда зависят и от яркостта на снимания обект. За Сатурн, като сравнително блед обект, постигнах около 26fps.
Първата снимка е в оригинален размер, втората е увеличена с 50%:
Абонамент за:
Публикации (Atom)