Обширен комплекс слънчеви петна - 04.07.2012

Големият комплекс петна, който заснех на 30-ти юни, се е разширил още повече. Сега изглежда има три основни огнища, свързани с по-малки петна.

Следващата снимка показва част от същата група на голямо увеличение с използвана 2.5х Powermate.



Слънчеви петна - 30.06.2012

Тези дни Слънцето отново се "зареди" с петна - общо три групи, формиращи равнобедрен триъгълник. Атмосферата беше добра за снимки.
Първата снимка е с Canon 400D в главния фокус на телескопа.

(Кликни за пълен размер):

Ето и две от групите на голямо увеличение с планетарната камера:



Нова слънчева активност - 27.06.2012

След няколко дневен период на затишие ето, че пак се появиха петна по слънчевата повърхност. В новообразуваната група се забелязват множество разпръснати малки петна, които най-вероятно ще се разширяват, повишавайки магнитната активност. Ще е интересно да се проследи механизма на развитието им, идните дни може да направя анимация, ако условията позволяват.
Стакнатите кадри са 1000 от 4000, ползваните филтри са ND5.0 и Astronomik IR pass 742nm.

Слънчеви петна - 20.06.2012

Днес в 10:30ч. реших да опитам високорезолюционно заснемане на слънчевите петна и уцелих хубава и спокойна атмосфера. Петната са зони с по-ниска температура от околната - около 3000 градуса за петната и 6000 на останалата повърхност и са резултат от интензивна магнитна активност. Ползвах ND5 слънчев филтър, както и Astronomik IR 742nm филтър на планетарната камерка.
Групата петна се измества постепенно с въртенето на Слънцето около оста си, и тези дни ще изчезне от полезрение. "Браздите", които се забелязват около тях изглежда имат някаква връзка с петната и може би означават поява на нови в околността. Добре личи и гранулестата слънчва повърхност.
Стакнатите кадри са 1000 от 5000, първата снимка е оригинален размер, втората е увеличена със 100%.

Сатурн - 07.06.2012

След дълга пауза на неподходящо за снимки време, на 7-ми се отвори отлична възможност. Тихо и спокойно време, атмосфера с отлична прозрачност и много добър сиинг, което личеше и по едва трепкащите звезди. Планетата бавно намалява ъгловият си размер като в същото време разтваря и пръстените си.
Снимки в IR, R, G, B и стакнато RGB изображение, увеличено с 50%:

Пасаж на Венера пред Слънцето - 06.06.2012

Днес станахме свидетели на сравнително рядкото явление на преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. Периодите на този т.нар. пасаж се различават, като някои от тях са по над 100 години, други - 8 години. Следващият ще бъде на 11-ти декември 2117 г.
В много райони събитието нямаше как да се наблюдава поради значителната облачност, но на места, предимно в Западна България, успя да се прокъса и да се разкрие впечатляващата гледка.
Аз лично се бях оборудвал с ND5.0 соларно фолио, от което си направих филтри както за телескопа Celestron C8, така и за бинокъла SkyMaster 25x70. Първата възможност за наблюдение и снимки се отвори в 06:37ч., последвана от дълга облачна пауза до 07:14ч., след което се изясни почти напълно, а на финала направих клип показващ излизането на планетата от слънчевия диск на голямо увеличение, което ми беше и основната цел. За видеото ще се наложи значителна компресия, защото стана 30GB, но преди него направих и отделно по-кратко.
Снимките са с фотоапарат Canon 400D, прикрепен към телескопа с T2 пръстен и 1.25" накрайник. Освен Венера се забелязват и слънчеви петна (зони по Слънцето с по-ниска температура). Кликнете върху снимките за пълен размер.

06:37ч.

07:14ч.

07:22ч.

07:23ч.

07:29ч.

Венера - 21.03.2012

Възползвах се от стабилната атмосфера да заснема и Венера, която обикновено не е лесна мишена, поради това, че не се издига много високо в небето. Този път реших да я снимам в трите канала и да опитам да хвана някакъв условнен детайл.
Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.

RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%:

Късносезонен Юпитер - 21.03.2012

Въпреки, че опозицията на Юпитер отдавна отмина, реших да направя един опит малко преди 19:00ч. още по светло. За късмет хванах хубава атмосфера като за тази височина на планетата. Докато снимах образа беше сравнително беден на контраст, също така трябваше да отрегулирам цвета накрая, защото поради светлото небе не беше излязъл достоверно.
Забелязва се, че СЕП е доста по-тънък и по-светъл от ЮЕП.

Сатурн - 18.03.2012

След фотосесията на Марс реших да дочакам и издигането на небосклона на Сатурн и го заснех към 01:40ч. Атмосферата беше доста нестабилна и планетата се огъваше от турбуленциите, за сметка на това прозрачността се беше запазила много добра.
Най-добре изпъкнаха синьо-зелените пояси в северното полукълбо на газовия гигант, където миналата година се наблюдаваше мощна електрическа буря. Все още има нейни остатъци, но много трудно могат да се уловят с 200мм. телескоп.

Марс в много добра атмосфера - 17.03.2012

Атмосферата тази вечер беше много добра с вариращ до хубав сиинг и отлична прозрачност. Това ми позволи да използвам по-голямо увеличение - малко над f/45, което се равнява на около 9 метра фокусно разстояние. Обикновено това увеличение надхвърля лимита на телескопа, но в случаи като този се получи доста добре.
Тук отново и трите канала излязоха хубави, въпреки това фокусирането при такъв зуум е много трудно и лесно може да се "избяга" от фокус.

Докато червения канал улавя повече детайли по повърхността, зеления и синия запечатват най-добре по-светлите райони, а именно облаците и полярната шапка. Зеленият канал в случая ни предоставя много добра информация за облаците, където отчетливо се виждат четири дупки в облачната покривка, причинени от угасналите марсиански вулкани.
Ето как изглежда и цветното изображение:

Пускам и свръхуголемена снимка за по-отчетливо маркиране на вулканите:

Височина на всеки от тях:

Ascraeus Mons - 18km.
Pavonis Mons - 14km.
Arsai Mons - 16km.
Olympus Mons - 21km.

С тези снимки най-вероятно ще закрия сезона на Марс за тази година, защото планетата ще започне да се отдалечава много бързо от нас след няколко дни, а дотогава едва ли ще има добри условия за високорезолюционни снимки.

Марс в хубава атмосфера - 16.03.2012

Към 21:30 започнах да снимам, като атмосферата се подобряваше все повече с издигането на планетата (и отдръпването на височинните ветрове) и най-добър резултат постигнах малко след 22:00ч. от когато е и снимката. Записвах в SER файлове и 16 битов формат. Този път и трите канала излязоха хубави, което може да се случи само при сравнително спокойна атмосфера.

Готовото RGB изображение, увеличено с 50%:

Преди снимките направих и един стар тест по Сириус, за да проверя колимацията (правилното разположение на огледалата) на телескопа и изглежда добре:

Марс - 22.02.2012

След дълга пауза поради лошото време, снощи най-сетне ми се отвори въможност за снимки при спокойна атмосфера, но много висока влажност - над 90%, което афектира върху прозрачността. Този път хванах и по интересната страна на планетата с открояващата се тъмна местност Syrtis Major (в средата та диска). Различното оцветяване по повърхността на планетата се дължи на разлики в релефа и химичната структура на повърхностните слоеве.
Стакнатите кадри за червения канал са 1000, за останалите по 500.
RGB изображението както и отделният червен канал са увеличени с 50% от оригиналния размер:

Полярната шапка се е смалила значително от първата ми снимка преди почти месеца, на Марс също настъпва пролет.
Пускам и карта на планетата за ориентиране къде коя местност се намира:

Анимация от два кадъра:

Сатурн - 04.01.2012

След Марс пробвах и Сатурн, който беше на малко по-малка височина, съответно при него имаше и по-осезаеми атмосферни смущения. Също така Шмид пластината на телескопа се запоти от много ниските температури и това попречи да се съберат по-добри данни.
Тук използвах малко по-различна конфигурация за комбинирани цветове, ползвайки IR канал за червен, R за зелен и G за син. По този начин се получава false color изображение и се избягва обикновено проблемния син канал.

По това време имаше преминаване на един от спътниците - Тетида - който нямаше как да се види на RGB изображението поради по-специфичната обработка.

За сметка на това успя да изпъкне на IR снимката, като увеличих brightness-a значително.

Планетата е все още много бледа, доста по-тъмна от Марс, като ще става по-удобна за снимане през следващите месеци.

Марс - 04.01.2012

Марс изгрява в 22:30ч. и се вижда цяла нощ като сравнително ярка оранжева звезда. В ранните утринни часове, преди зазоряване, е отличен за наблюдения и снимки с телескоп с апертура около и над 200мм. През идните месеци ъгловият му размер ще нарастне и в началото на март ще е най-близо до Земята (за тази година).
Заснех го на 4-ти сутринта около 06:30ч., като по това време бе преминал точката на максималната си височина, но все още много високо. Атмосферата беше сравнително спокойна с някои смущения от време на време. Понеже ротационния период на планетата е доста по-голям от този на Юпитер например, фотосесията може да продължи до около 6 минути (вместо 3 при Юпитер), което позволява и натрупването на повече качествени кадри.
В случая стакнатите кадри за всеки канал са 1000 от около 3000.

RGB изображението в оригинален размер и увеличено със 100%, както и по-различен вариант на обработка:

По диска на планетата се забелязват малки облачни системи, видими най-добре в зеления канал. Тези облаци са съставени предимно от въглероден диоксид. Полярната шапка на планетата е съставена от сух лед (замръзнал въглероден диоксид).



Лунен терминатор - 02.01.2012

Тази снимка представлява панорама - сбор от 6 изображения, показващи целия лунен терминатор. Така се нарича границата между светлата и тъмна (ден и нощ) част от Луната.