Сатурн - 19.10.2026

 

M45 - Плеяди

 

Draco data

Тестова обработка на суров кадър от смарт телескоп Draco (няколко експозиции по 300 секунди всяка) в SyQon Studio.

M33 - Triangulum Galaxy

Още един опит за Triangulum Galaxy (M33), събрах 9ч и 19мин за две нощи.

Vespera II, без използване на филтри.

Впечатлен съм от SyQon Studio до момента... разполага с множество мощни инструменти, голям контрол над цветовете, предлага и работа със слоеве. Prism Deep V2 е невероятен за шумоподтискането (или направо заличаването), някои вече казват, че на този етап е дори по-добър от NoiseXTerminator. Невронните мрежи на моделите им са прецизно обучени и няма свободни съчинения, т.е. добавяне на несъществуващи детайли.

Един опит за обработка на снимка от новия смарт телескоп Draco на DwarfLabs. Суровата снимка бе пусната в интеренет от DwarfLabs за тези, които искат да видят резултата и да приложат обработка. Към момента се очаква първите бройки Draco да поемат към своите собственици в края на ноември или началото на декември.

Сатурн и Seeliger ефект - 05.10.2026

Снощи беше голяма игра на котка и мишка - страшно променлива атмосфера, но исках да хвана Seeliger (или т.нар. opposition surge) ефекта докато е още активен :) Изразява се в осезаемо повишена яркост на пръстените, поради прякото отразяване на слънчевата светлина за кратък период от време. Голяма част от частиците на пръстените са изградени от лед, което способства за високата отражателна способност (албедо).

Цветната снимка е комбинация от 7 клипчета, IR-то от 10. Между 10 и 20% от кадрите ставаха за стакване.

Хванал съм транзит на Тетида, забелязва се най-добре на инфрачервеното изображението под пръстените леко вдясно като малка неравномерност - светлата част е самият спътник, а по-тъмната е сянката.

SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C/QHY5III585M, Artesky eADC, 3x Omegon Premium barlow.

Ползвах IR pass 742nm с QHY5III585M.

Анимация от двата кадъра, показващи движението на Тетида и спици в дясната част на пръстените:

Soul Nebula (IC 1848)

Soul Nebula или мъглявината Душа, заснета в продължение на 5 нощи със сумарна интеграция от 30 часа - нов личен рекорд :) 

Обработих снимката почти изцяло в новия софтуер за обработка SyQon Studio, който тепърва ще се разраства и подобрява. Съдържа мощни инструменти като Prism Deep V2 за перфектно изглаждане на шума, Parallax за коригиране на звездите и остротата, Axiom V3 за сепариране на звездите от мъглявината, богат набор от инструменти за цветови настройки, контраст и работа със слоеве.

Повече информация за тази област:

"Мъглявината "Душа" (или още "Ембрион") е емисионна мъглявина, разположена в съзвездието Касиопея. В нея са вградени няколко малки разсеяни звездни купа: Collinder 33 и 34 в "главата" и IC 1848 (Collinder 32) в "тялото". Малката емисионна мъглявина IC 1871 се намира непосредствено вляво от горната част на „главата“, а Sh2 199 – точно под областта на долната част на гърба."

Снимка с посочени имена на обектите:

Сатурн - 25.09.2026

Сатурн от първия час на 25-ти. Реших да си припомня старият ми начин на снимане с моно камера и използване на RGB филтри, както процедирах преди време със Celestron C8 :) Макар и по-трудно с Alt-Az монтировка, методът е напълно постижим и могат да се изкарат също толкова добри (а теоретично дори и по-добри в някои случаи) резултати както с цветната камера Uranus-C.

В лявата част на пръстените се забелязват добре изразени "спици" (spokes, както ги наричат). Представляват по-тъмни зони от електрически заредени частици, които се отблъскват една от друга и предизвикват видими неравномерности по структурата на пръстените.

SkyWatcher 350P GoTo, QHY5III585M, RGB filters, Artesky eADC, 3x Omegon Premium barlow.

Сатурн - 21.09.2026

В първия час на 21-ви за около 30 минути хванах период на много спокойна атмосфера, на моменти клонеше към отлична. Тъкмо си завърших 2х7 клипчета (RGB + mono) и сиингът падна на 2 от около 8-9 по десетобалната.

С изненада видях, че съм хванал буря с моно камерата в южното полукълбо. На RGB снимката почти не може да се забележи.

Спътникът е Тетида (диаметър около 1060 км).

Бурята се забелязва добре като овал в южното полукълбо (горна дясна част на диска).

Тук включих моно данни към RGB, за да излезе бурята и в цвят. В случая RGB изображението излезе по-остро от IR.

 Ето как изглеждаха кадрите на живо по време на заснемането.

Сатурн - 20.09.2026

Снощи планинският вечерен вятър най-сетне си даде кратка почивка и се отвори възможност за планетарни снимки. През топлото полугодие при антициклонално време тук всяка вечер като по разписание започва да се стича въздух от планината, разбутва сериозно приземния слой и срива локално сиинга, независимо от прогнозите. Обикновено трае през първата половина на нощта до уравновесяване на температурата.

Снимах между 00 и 01ч, атмосферата като цяло беше доста добра. Този път успях да изпробвам качествено електронното ADC. Супер придобивка, премахва лесно и напълно дисперсията, определено си заслужава.

Пробвах и новата ми 3х Omegon Premium barlow, но ми се струва, че резултатите излязоха леко undersampled, поради което приложих 1.5x Drizzle при обработката. Издържа увеличението доста добре.
Взех малко детайл и от моно камерата (с 610nm Longpass филтъра), но този път не беше много по-добре от RGB.

Обработка в PIPP, AutoStakkert4, AstroSurface X1a и Planetary Tools.

Хванал съм добре изразена спица в лявата част на пръстените. Анимация от 2 кадъра:

Heart Nebula (IC 1805)

Мъглявината "Сърце" заснета в продължение на 5 нощи със сумарно време 23 ч. и 18 мин.

Vespera II + DB филтър, мозаечен режим.

Обработка в Siril и AstroSurface X1a.

За втората снимка опитах един Pseudo-SHO вариант чрез VeraLux_Alchemy скрипта.

Повече информация за обекта:

"Мъглявината „Сърце“ (известна още като мъглявината „Тичащо куче“ или Sharpless 2-190) е емисионна мъглявина, разположена на 7500 светлинни години (2300 парсека) от Земята, в ръкава на Персей на нашата Галактика, в съзвездието Касиопея. Тя е открита от Уилям Хершел на 3 ноември 1787 г. През 1958 г. Гарт Вестерхаут я идентифицира като радиоизточник, поради което тя е известна и като Westerhout 4 (или W4). Мъглявината се отличава със светещ йонизиран водороден газ и по-тъмни прахови ивици."

Слънце - 13.09.2026

Слънчевият диск от днес в сравнително добра прозрачност на атмосферата.

Pacman Nebula (NGC 281)

Мъглявината Пакман, заснета в продължение на няколко нощи с общо време на експонация от 17 часа и 10 минути. Голяма част от периферията на мъглявината е бледа и обработката бе доста по-трудна с оглед детайлите да излязат изцяло и в същото време изображението да изглежда естетически добре.

В сините зони преобладава излъчването на кислорода (OIII), докато червените сектори са водородни (Hα).

"NGC 281, IC 11 или Sh2-184 е ярка емисионна мъглявина и част от H II регион в съзвездие Касиопея и е част от спиралния ръкав на Персей на Млечния път. Тази мъглявина с размер 20×30 дъгови минути е свързана с отворен звезден куп IC 1590, няколко глобули на Бок и кратната звезда B1. Колективно образува Sh2-184, обхващаща по-голяма площ от 40 дъгови минути. Скорошно разстояние от радиопаралакси на водни мазери на 22 GHz, направени през 2014 г., се оценява на 2.82±0.20 kpc (9200 светлинни години) от нас. NGC 281 е известна още като мъглявината Пакман заради приликата си с героя от видеоиграта."

Andromeda Galaxy (M31)

За няколко нощи в интервала 10-ти - 16-ти август, събрах 10ч и 20мин за галактиката Андромеда M31 и нейният по-малък съсед - галактиката М110.

"Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип Sb, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от:

• спирални ръкави – млади звезди от Главната последователност, т.е. някъде преди средата на своя еволюционен път.
• ядро – предимно свръхгиганти и гиганти, т.е. звезди в края на своя еволюционен път.

Андромеда се намира на около 2,5 млн. светлинни години (или 780 килопарсека) от Земята в съзвездието Андромеда, от където произлиза и името ѝ (което на български не е официално зададено чрез Астрономическия календар на БАН). Тя е най-близката голяма галактика до нашата. Тази галактика, заедно с Малкия и Големия Магеланов облак, са единствените галактики, които могат да се наблюдават с просто око като мъгляв обект.

През 2006 година с помощта на космическия телескоп Спицър става ясно, че в Андромеда има приблизително един трилион звезди, над два-три пъти повече от тези в Млечния път, която е с приблизително 200 – 400 милиарда. Андромеда, която се разпростира приблизително на 220 000 светлинни години, е най-голямата галактика от нашата Местна група. Масата на галактиката е 1,5 x 1012 слънчеви маси, докато Млечният път е 8,5 x 1011 маси."

Andromeda (M31) with SeeStar S30 Pro

Снимката не е моя. Принадлежи на потребител с никнейм "madc" в cloudynights: https://www.cloudynights.com/forums/topic/1006704-post-processing-help-seestar-s30-pro-free-softwares/#comment-14770829

Молбата му е който има възможност да обработи суровите данни, понеже тепърва навлиза в тази материя. Събрал е 11 часа обща интеграция.

Та... това е резултатът от моята обработка:)

Bubble Nebula

Зоната на Мехурчето (NGC 7635) + разсеяният звезден куп M52 за две нощи с DB филтър.

Събрах общо 10 ч. и 21 мин.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Nox
VeraLux_HyperMetric_Stretch
VeraLux_Revela
VeraLux_Vectra
CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax Pro
SyQon Prism Pro

"Мъглявината 'Мехур' (Bubble Nebula), известна още като NGC 7635, Sharpless 162 или Caldwell 11, е емисионна мъглявина от типа H II в съзвездието Касиопея. Тя се намира близо до разсеяния звезден куп Messier 52. 'Мехурът' е образуван от звездния вятър на масивна, гореща и млада централна звезда – SAO 20575 (BD+60°2522) – с видима звездна величина 8,7. Мъглявината е разположена в съседство с гигантски молекулярен облак, ограничаващ разширяването на мъглявината 'Мехур', като същевременно се възбужда от горещата централна звезда, която го кара да свети. Обектът е открит през ноември 1787 г. от Уилям Хершел. Смята се, че масата на звездата BD+60°2522 е около 44 M (44 слънчеви маси)."

Луна - 04.08.2026

Доста хубави условия снощи за Луната. Турбуленции имаше, но бяха с малка дължина на вълната и прозрачността бе добра.

С QHY5III585M успях да си подобря рекорда по детайлност за една от обичайните мишени – Clavius. Сравних фините детайли със снимката ми от 20-ти декември 2024.

Tycho също излезе малко по-детайлен от предния път.

И една снимка тип изцяло огрята от Слънцето, който подход поне на мен доста ми харесва. Кратерът е Gassendi (който също съм снимал малко по-горе) и от тази перспектива и осветление изглежда сякаш има няколко наредени кроасана в центъра си :)

Не съм съвсем сигурен, но според височината на най-високия централнен връх в кратера (около 1200 метра), вероятно най-тънките канали, видими на снимката, са с ширина 300-400м.

За Сатурн сиингът се развали.

Veil Nebula

Мъглявината Воал - ефирни тънки структури от газ и прах. С използване на Dual-Band филтър, телескопът "вижда" въглеродните емисии в червено, а кислородните - в синьо.

Разделена е условно на Източен (в лявата част) и Западен Воал.

"Мъглявината „Воал“ е облак от нагрят и йонизиран газ и прах в съзвездието Лебед.

Представлява най-ярките части от видимата област на 'Примката на Лебед' (Cygnus Loop) – остатък от свръхнова, чиито отделни части са получили собствени имена и каталожни обозначения. Звездата, превърнала се в свръхнова, е била 20 пъти по-масивна от Слънцето и е експлодирала преди 10 000 – 20 000 години. По време на експлозията тя е изглеждала по-ярка от Венера и е била видима дори през деня. Оттогава остатъкът се е разширил, обхващайки площ от небето с диаметър около 3 градуса (приблизително 6 пъти диаметъра и 36 пъти площта на пълната Луна). Въпреки че предишните оценки за разстоянието варират от 1200 до 5800 светлинни години, определената през 2018 г. стойност от 2400 светлинни години се основава на преки астрометрични измервания."

Източният Воал прилича поразително на Пришълецът :)

North America Nebula (NGC 7000)

Впечатляващата мъглявина "Северна Америка". Определено не очаквах да излезе толкова красиво и с тези детайли. Събрах 10 часа данни за нея с Vespera II + DB филтър.

"На 24 октомври 1786 г. Уилям Хершел, наблюдавайки от Слау, Англия, отбелязва наличието на 'бледа, млечна мъглявина, разпръсната в това пространство, на места доста ярка'. Най-забележителната област от нея е каталогизирана от сина му Джон Хершел на 21 август 1829 г. Тя е включена в Новия общ каталог (New General Catalogue) под номер NGC 7000 и е описана като 'бледа, изключително голяма дифузна мъглявина'."

Луна - 03.08.2026

Няколко лунни местности заснети в ранните утринни часове на 3-ти август. Първата снимка показва общ план, докато следващите са с по-голямо увеличение.

Сатурн - 03.08.2026

Сутрешните часове на 3-ти август опитах още веднъж Властелинът на пръстените - този път се получи по-успешен резултат. Хванах около 30-минутен прозорец с не толкова турбулентна атмосфера.

Резултатът е от комбинация между цветната Uranus-C и QHY5III585M монохромна камера с поставен Baader 610 Longpass филтър, пропускащ дължина на вълната от 610 нанометра нагоре. Тези инфрачервени дължини преминават по-лесно през високоатмосферните мъгливи слоеве на планетата. 

В случая комбинирах 16% от най-добрите цветни данни и 22% моно.

Спътникът, видим в близост до южното полукълбо (горната част) е Рея - вторият по големина спътник на Сатурн след Титан. Диаметърът на Рея е 1528 км.

Обработка в AutoStakkert4, AstroSurface W5 и Planetary Tools 0.3.6.

Сатурн - 31.07.2026

Да открием новият сезон за Сатурн :) Все още му е рано, но нямах търпение да тествам новата ми камера QHY5III585 Mono.

Атмосферата не бе никак добра - постоянни турбуленции с много кратки периоди на избистряне.

Резултатът е комбинация между Uranus-C и QHY5III585M (и двете използват един и същи сензор IMX585) с прилагане на методът wavelet decomposition - вмъкване на моно данни в цветните уейвлети, което подобрява детайлите (основно при по-лоша атмосфера). В случая на QHY сложих RG610 Longpass филтъра, който пропуска от 610nm нагоре.

11% стакнати моно данни и 16% цветни от общо 9 клипчета по 70 секунди всяко.

Обработка в PIPP, AutoStakkert4, AstroSurface W5 и Planetary Tools (за wavelet decomposition и denoise). Деротиране в WinJupos.

Слънце - 26.07.2026

Слънчевата активност днес.

Wizard Nebula (NGC 7380)

Мъглявината заснех в продължение на 2 нощи с обща интеграция 7 часа и 40 минути.

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.

"NGC 7380 е млад разсеян звезден куп в северното околополюсно съзвездие Цефей, открит от Каролина Хершел през 1787 г. Заобикалящата го емисионна мъглявина е известна с популярното име „Мъглявината Магьосник“ (Wizard Nebula) и обхваща ъглов размер от 25 дъгови минути. Роденият в Германия астроном Уилям Хершел включва откритието на сестра си в своя каталог под обозначението H VIII.77. В каталога на Шарплес от 1959 г. (Sh2-142) мъглявината фигурира под името S 142. Обектът е изключително труден за визуално наблюдение, като обикновено изисква много тъмно небе и използването на O-III филтър. Комплексът NGC 7380 се намира на разстояние приблизително 8,5 хиляди светлинни години от Слънцето, в ръкава Персей на Млечния път."