M97 - Owl nebula (Совата)

Месие 97 (M97), известна още като мъглявината Сова, е планетарна мъглявина, разположена в съзвездието Голяма мечка. Намира на 2030 светлинни години от Земята и има видима величина 9,9. Обозначена е като NGC 3587 в новия генерален каталог.

M97 заема площ 3,4х3,3 дъгови минути видим размер, което съответства на пространствен диаметър от 1,82 светлинни години. Наречена е мъглявината Сова заради външния ѝ вид в по-големите телескопи, които разкриват две тъмни петна, приличащи на очите на сова. Те са скицирани за първи път от Уилям Парсънс, 3-ти граф на Рос през 1848 г.

В центъра на мъглявината се намира звезда тип бяло джудже, която в миналото се е освободила от външните си слоеве газ и прах, които всъщност формират мъглявината.

Совата може да се види в бинокъл 20х80 и малки телескопи, но само при изключително добри условия и изглежда като бледа топка светлина. "Очите" на Совата могат да се видят с 10-инчови и по-големи телескопи.

Изключително блед обект е М97. Дори през 14 инча ми бе трудно да го забележа през 32мм окуляр. Е, за това "помагат" и прожекторите на съседите, както и тези на 36-метровия метален кръст в близост. Но колкото – толкова.

Направих даркове през SharpCap, а за заснемащ софтуер ползвах Firecapture. Събрах около 1000 кадъра по 2 секунди или 33 минути интеграция. От тях 50-60 да са фира заради ръчното центриране от време на време, както и преминаващ самолет + някакъв бавен сателит, на който му отнеха цели 86 секунди да премине през това малко поле.

Стакването извърших през AstroSurface – има много готина опция за подравняване по множество звезди при ротация на полето, изграждайки сложна мрежа от триъгълници между звездите.

SW 14" Alt-Az GoTo dobson, Uranus-C (IMX585), UV/IR cut

Нов телескоп

Наскоро ми пристигна дългоочаквания ъпгрейд – SkyWatcher 355/1600 (14") GoTo Dobsonian. Стига с тези 8 инча :)

Впечатленията ми като цяло са супер – солидна изработка, бързо разглобяване/сглобяване на монтировката (основните елементи са захванати с ръчни болтове). Рефлективното покритие на огледалата изглежда перфектно – значително по-добро от това на 12" GSO, който имах навремето. Лесно се постига остър фокус след необходимата колимация. И двете огледала са абсолютно освободени от механичен стрес (нямат хващачи отстрани), което иначе би могло да причини оптични изкривявания. Главното е конично и е захванато в основата си.

От фабричната капачка към фокусера си направих collimation cap с пробиване на малка дупка в центъра и облепване от вътрешната страна с алуминиево фолио. Върши отлична работа и човек си извършва спокойно колимирането през деня.

Воденето на Alt-Az моторите е доста точно, има и вграден Wi-Fi, което позволява управление през телефона с приложението SynScan Pro. Спокойно може да се практикува deep sky lucky imaging с кратки експонации примерно през SharpCap Pro.

Като недостатъци мога да посоча черната тръба, която се нагрява подобаващо на слънце (по някое време може да я увия с нещо рефлективно), както и талашитените плоскости, от които е изградена монтировката. Те са солидни и яки, но от опит знам, че тези плоскости са много чувствителни на влага и ако успее да проникне вода до дървото, ще се раздуе. Пластмасата ми се струва доста по-подходящ материал за тях.

Бинокълът SkyMaster 25x100 също е създаден за великани :) Стахотен е. Моят пристигна перфектно съосен и веднага изпъкна предимството в резолюцията спрямо 25х70. Със своите 4кг е идеален за тренировка на рамене. На следващия ден имах мускулна треска от продължителното ръчно държане. Предната вечер пък се насладих на намаляващата Луна (вече поставен на тринога) – хипнотизираща гледка с остър фокус.

Забелязва се лека хроматична аберация с жълто-зеленикав оттенък, но е минимална и не пречи. При 25х70 ми се струва по-силно изразена.

Първата снимка е пряко сравнение със SkyMaster 25x70 - разликата е огромна

Първата ми мишена за наблюдение с новия телескоп, разбира се, бе Юпитер :) Планетата вече е малка, макар че с голяма апертура все още може да се видят добри детайли. Заради нахлуващата жега и африкански прах тия дни, обаче, атмосферата не е подходяща за високорезолюционни снимки, та се задоволих предимно с визуални наблюдения и транзит на ГЧП.

Относно DS положението тук в Нови хан вече е доста по-зле от преди – има достатъчно много прожектори в близост и засветката е сериозна. Въпреки това малкото DS обекти, които до момента успях да погледна, изглеждат страхотно.

Качих едно видео (гледайте на 4k) на Юпитер от вчера малко след залез. Преминаващите "облаци" всъщност е разрастващ се конденз от самолетни следи. Тук снимам без подравняване и планетата доста бягаше. Забелязва се ГЧП.

Опит за стакване на няколко хиляди кадъра докато все още бе напълно светло.

SkyWatcher 350P, Uranus-C (IMX585), 2.5x Powermate

И един много набързо скалъпен кадър на мъглявината в Орион (M42) с кадри от по 1 секунда и обща интеграция само 4 минути. Без прилагане на darks, flats или каквито и да е други калибриращи кадри. 

Потенциалът на системата изглежда много добър за deep sky lucky imaging, поради голямата апертура и обилното количество фотони, попадащи върху сензора на камерата.

SkyWatcher 350P, Uranus-C (IMX585)