Венера - 20.03.2020

Вечерта на 20-ти успях да снимам Венера в хубави условия. Точно навреме преди да започне дълъг облачен период. Направих снимките още по светло (планетата не се виждаше с просто око, намерих я в търсача на телескопа), за да я хвана максимално високо в небето. Това изглежда свърши работа, понеже този път и трите канала излязоха много сходни като качество, а атмосферата беше добра през повечето време.
Изненадващо, при увеличаване на сатурацията, успях да изкарам някаква разлика в разцветката на облаците - в центъра жълтее, докато по периферията има повече виолетово. А това е рядкост при нея с нормално RGB заснемане. Принципно амосферата на планетата показва подробностите си когато се снима през UV филтър.

Използвах AutoStakkert 3 (в случая се справи значително по-добре от Registax), като стакнатите кадри са по 10% от 20 000 за канал + допълнителна обработка в PS.

RGB изображение:

 И отделните канали

R:

G:

B:

IR:

Венера - 17.03.2020

Съседката Венера от снощи (19:30ч) :) Преди около месец направих опит за снимане, но атмосферните условия не позволиха - виждаше се едно размазано петно в окуляра. Сега прозрачността беше по-добра, макар и да имаше доста турбуленции. R и IR каналите спасиха положението, понеже в G и B не се получи почти нищо, поради което около диска възникна синкаво хало... подобно на атмосфера.

Венера винаги е предизвикателство за заснемане. Когато е тъмно и подходящо за наблюдения и снимки, не е много високо в небето и съответно атмосферата влияе негативно. Планетата ще се доближава още, като видимият ѝ диаметърът ще нарасне значително, а в същото време фазата ѝ ще намалява.

RGB:

IrGB:

R:

Пасаж на Меркурий пред Слънцето - 11.11.2019

В следобедните часове успях да хвана транзитът на Меркурий пред слънчевия диск, преди облаците над Лозенската планина да скрият гледката. Явлението се случва 13 пъти за 100 години, като следващия транзит ще бъде през 2032г.

Първата снимка е с фотоапарат Canon 400D в главния фокус на C8, а втората е стак от около 1500 кадъра (от общо 5000) с планетарната камера ASI290MM + IR филтър за максимално "укротяване" на атмосферните турбуленции. Registax се справи трудно със стакването на кадрите, понеже липсват разнообразни детайли, за които алгоритъмът на програмата се "хваща" и подравнява. Трябваше да оградя с проследяващи точки само дискът на Меркурий, при което той излезе остър, но пък границите на слънчевия диск се получиха размити. Това допринесе за неочаквано добър 3D ефект накрая :) (втората снимка)

Снимката с фотоапарата е от 15:11ч, а с ASI290MM - от 15:21ч.

Сатурн - 20.09.2019

Вечерта на 20-ти атмосферата предостави средно качество за Сатурн. От време на време картинката на екрана се избистряше, но закратко. Все пак опитът излезе по-сполучлив от предните два с новата камера, като на тази снимка се виждат някои очертания по атмосферните пояси на планетата.

Луна - 21.09.2019

Между 4:30 и 5:30ч сутринта на 21-ви, Луната беше много подходяща за заснемане заради високото си разположение на небосклона. Реално тръбата беше позиционирана почти вертикално, което все пак идва с недостатък, особено в тези ранни часове - завишена влажност и бързо оросяване. Коректорната пластина на C8 бързо хвана роса (въпреки импровизирания сенник) и реално половината от видеоклиповете правих със силно замъглена пластина. Това се отрази на светосъбираемостта и хистограмата във FireCapture постепенно падаше, като трябваше периодично да се вдига.
Прозрачността беше отлична за сметка на известни турбуленции, които огъваха картината.

 

Следващите три снимки правих с 2x Omni барлоу леща, която се оказва, че дава по-голямо увеличение от 2,5х Powermate.

Кратерът Clavius:

Copernicus:

Лунните Апенини с кратерът Eratosthenes:

Останалите фотоси са с камерата директно в главния фокус, без барлоу леща:

 Панорамно изображение на целия лунен терминатор (границата между осветената и тъмната част):

Луна - 17.09.2019

В малките часове на 17-ти Луната (в намаляваща фаза) се бе издигнала достатъчно високо на небосклона за минимум атмосферни смущения и съответно качествено заснемане. Сиингът беше хубав, което позволи изпъкването на фин детайл по лунния ландшафт.

Всяко изображение е стек от 3000 кадъра от общо 10000 за всяка зона.

И един опит за панорамно обединяване на всички изображения:

Луна - 03.09.2019

Първи лунни кадри с новата камера ASI290MM. Всъщност приготвих нещата за Юпитер и Сатурн, но при вида на лунния сърп на югозапад реших да действам първо с него, макар и при напълно светло небе (Юпитер още не се виждаше). 10к фрейма се събраха за 3мин и 15сек на 1936×1096 (получи се 20GB видео файл), като ми се струва, че от време на време дропваше кадри - картинката на екрана "замръзваше" периодично. При планетите не се забелязва такова нещо, вероятно лаптопа (i3) се затормозява със записът на толкова данни в пълна резолюция.
Горе-долу добре се получи като за тези условия - не особено подходяща атмосфера, сравнително ниска позиция на Луната, светло небе - без Барлоу се усеща, че камерката навлиза в стихията си с достатъчна плътност на изображението и качествено разгръщане на детайла. На места се забелязват onion rings, което отдавам на турбуленциите.

За Сатурн и Юпитер излезе вятър, който влоши атмосферата и не ставаха за снимане.
Първото изображение е в R, второто в IR канал. Хексагоналната равнинна местност (интересно, че е с такава форма, обикновено при полюсите на планетите се получават такива) на втората снимка, е едно от "моретата" - в случая Маре Крисиум.