Търсене в този блог

събота, 5 декември 2020 г.

Прашна буря на Марс - 17.11.2020

Вечерта на 17-ти ноември (между 17:30 и 18:00ч) успях да заснема зоната с прашната буря. Общо-взето ситуацията беше борба с облаци и предимно лош сиинг. Вече беше започнало по-активно облакообразуване, което бързо се пренесе в зоната, където бе Марс.
Но този път борбата не е за красива снимка, а за такава с научна стойност :) Още докато се редяха кадрите на екрана, се забелязваше отчетливо прашната зона с по-високо албедо във всички канали.

Пропуснах Drizzle при обработката този път, понеже данните не бяха добри и едно такова издуване на планетата само щеше да влоши детайла. Приложих resize в PS.

С цялата тази прясна прах чертите в тази зона на планетата са почти неразпознаваеми.

Справка за зоните със скрийншот от Стелариум:

Един деротиран стак от 4 сета в WJ. Този път ми се струва, че единичният сет (горните снимки) излезе по-добър, вероятно поради силно вариращото качество на отделните сетове.


неделя, 15 ноември 2020 г.

Марс - 14.11.2020

На 14-ти атмосферата бе сравнително спокойна, въпреки прогнозите за присъствие на височинни ветрове. Вероятно потоците в случая са били ламинарни (еднородни), при което видимостта е добра.

В долната лява част на планетарния диск се забелязва интересно образувание, подобно на тъмен прорез. Вероятно се дължи на локално облакообразуване и хвърляне на специфична сянка от самите облаци. В зоната на Valles Marineris (най-големия каньон на Марс) в момента бушува обширна прашна буря, която съвсем отчетливо запълва и самият каньон, оцветявайки го в светлооранжево. За съжаление в случая тази зона на интерес се пада от обратната страна на планетата.



четвъртък, 12 ноември 2020 г.

Марс - 08.11.2020

Планетата вече е с видим диаметър под 20" (дъгови секунди), сравнено с опозицията, когато беше малко над 22". Въпреки намаляващия размер, все още е достатъчно голяма за улавяне на значително количество повърхностни детайли.

Вечерта на 8-ми ноември присъстваха засилени турбуленции с кратки периоди на затишие. В случая много помогна високата скорост на заснемане (250 кадъра в секунда) и съответно улавяне на тези кратки периоди, което позволи изпъкването на основния повърхностен детайл.

C8, Astrolumina RGB filters, 2.5x Powermate, extension tube, ASI290MM.

Drizzle 1.5x в AS3!, обработка в Astra Image 5.5.8,  PS CC, деротирани три сета в WinJUPOS.






четвъртък, 22 октомври 2020 г.

Марс - 19.10.2020

Вечерта на 19-ти очакванията за хубава атмосфера се оправдаха... всъщност оказа се нещо повече :) Снимах в продължение на почти час – от 23:15 до 00:10ч. Това бе най-ясната гледка на Марс, която някога съм виждал през телескопа ми. По време на дългите периоди на перфектен сиинг (процентното съотношение на много добър към перфектен сиинг беше приблизително 40/60), имаше многократни възклицания "Уау!" от моя страна с невярващо взиране в екрана, на който се виждаха остри като бръснач кадри, показващи богат детайл в реално време. Всъщност това бе максималният възможен детайл, на който е способен един 8" телескоп.

Имаше немалки периоди, в които дори синият канал беше като замръзнал и ясно се открояваха марсианските облаци по периферията на диска. Като че ли зеленият канал малко превъзхождаше червения по стабилност и острота.
В края на сесията стакнах пауърмейта с 12мм окуляр, за да се полюбувам на гледката директно - планетата изглеждаше прекрасно, като колкото повече се взирах – долкова по-ясно видими ставаха детайлите.

C8, 2.5х Powermate (намалена до 2х - 16см отстояние между горната ѝ леща и матрицата на камерата), RGB filters, ASI290MM.

Най-добрите три сета:

 
 
Forverse анимация от 12 RGB снимки:
 
 
Forverse анимация от 11 зелени канала. Добре личат марсианските облаци по периферията на диска:
 

 
Шест деротирани сета (обработка в Registax) чрез WinJUPOS: 
 
Седем деротирани сета (готови шарпнати изображения от AS3) чрез WinJUPOS с подсилена острота:

Вятърът на височина 300hPa в тази нощ:


 



 



понеделник, 12 октомври 2020 г.

Марс - 10.10.2020

Най-сетне прозорец за снимане след дългата поредица облачни или ветровити дни, които не позволяваха наблюдения и снимки. Уви, опозицията премина зад плътна пелена от облаци, но планетата ще бъде с достатъчно голям диаметър за потенциални детайлни снимки до края на октомври, че и началото на ноември, когато диаметърът ѝ вече ще падне под 20" (дъгови секунди).

Атмосферата по време на снимките като цяло бе със средно качество -  не особено добра прозрачност, присъстваха и турбуленции. В интерес на истина от това, което виждах на екрана в реално време, въобще не очаквах да излезе кой знае какъв детайл. Вероятно помогна удължителя след пауърмейта, с който намалих увеличението ѝ докъм 2-2.1 и това се е отразило благоприятно. След като атмосферата започна видимо да се влошава, реших да пробвам резервния план – снимане директно в главния фокус :) Това подобри доста нещата, планетата се стабилизира, изображението се уплътни значително. В реално време се забелязваха дори релефни образувания (Olympus Mons и по-малките вулкани до него). От време на време се появяваха кратки подобрения в прозрачността и със завишения фреймрейт успях да хвана и по-чисти кадри.

Олимп Монс е най-високата вулканична планина на Марс, която се извисява на 27км над средната повърхност на планетата. На снимките изпъква под формата на светло петно в горната дясна част на планетарния диск.


Първо са снимките в главния фокус:

C8, RGB filters, ASI290MM
Drizzle 1.5x, четири сета в WinJUPOS, стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
За първия резултат ползвах готовите шарпнати изображения от AS3 (без активирана опция Blend RAW for...). Изглеждаха много добре, без да са оувършарпнати.

 
 
След това опитах с Registax, като реално беше достатъчно да се увеличи докрай само последния слайд (за Gaussian обработка) и да се натисне допълнително до 0.150.
 


Следната снимка е с използване на 2.5х Powermate, намалена до 2х.

Пет сета, комбинирани в WinJUPOS. Стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.

  
 
 
И един деротиран стак от четири червени канала:
 


Анимация от 10 червени канала:


От следната графика може да проследим видимият диаметър на планетата през годината:


Източник: http://astrocalendar.50webs.com/mars.html

събота, 3 октомври 2020 г.

Марс - 03.10.2020

Опит за заснемане от първите часове на 3-ти октомври. За съжаление атмосферата беше много динамична (+ присъствие на пелена от пересто-слоести облаци), което попречи да се открои детайл с висока резолюция. Оказа се, че само първия заснет RGB сет показва някакъв сравнително добър детайл, като в кадър се вижда вулканичната планина Elysium Mons като петно с по-наситен цвят (посочената със стрелка зона).


 
IR изображение:
 

 


неделя, 27 септември 2020 г.

Марс - 21.09.2020

Сутринта на 21-ви за първи път успях да изкарам повече детайл с 12" GSO, отколкото с C8 :) Предварително темперирах главното огледало на GSO-то с вградения вентилатор и изглежда, че това също помогна (освен спокойната атмосфера).

IrGB вариант:

 
 RGB:
 
 
Инфрачервена снимка: 

 
 
 
След фотосесията с големия телескоп, пробвах как ще се получат нещата с С8. Атмосферата започна постепенно да се влошава, като все пак успях да заснема 1-2 добри сета.

RGB: