Търсене в този блог

сряда, 4 юли 2012 г.

Обширен комплекс слънчеви петна - 04.07.2012

Големият комплекс петна, който заснех на 30-ти юни, се е разширил още повече. Сега изглежда има три основни огнища, свързани с по-малки петна.



Следващата снимка показва част от същата група на голямо увеличение с използвана 2.5х Powermate.



събота, 30 юни 2012 г.

Слънчеви петна - 30.06.2012

Тези дни Слънцето отново се "зареди" с петна - общо три групи, формиращи равнобедрен триъгълник. Атмосферата беше добра за снимки.
Първата снимка е с Canon 400D в главния фокус на телескопа.

(Кликни за пълен размер):




Ето и две от групите на голямо увеличение с планетарната камера:




сряда, 27 юни 2012 г.

Нова слънчева активност - 27.06.2012

След няколко дневен период на затишие ето, че пак се появиха петна по слънчевата повърхност. В новообразуваната група се забелязват множество разпръснати малки петна, които най-вероятно ще се разширяват, повишавайки магнитната активност. Ще е интересно да се проследи механизма на развитието им, идните дни може да направя анимация, ако условията позволяват.
Стакнатите кадри са 1000 от 4000, ползваните филтри са ND5.0 и Astronomik IR pass 742nm.

сряда, 20 юни 2012 г.

Слънчеви петна - 20.06.2012

Днес в 10:30ч. реших да опитам високорезолюционно заснемане на слънчевите петна и уцелих хубава и спокойна атмосфера. Петната са зони с по-ниска температура от околната - около 3000 градуса за петната и 6000 на останалата повърхност и са резултат от интензивна магнитна активност. Ползвах ND5 слънчев филтър, както и Astronomik IR 742nm филтър на планетарната камерка.
Групата петна се измества постепенно с въртенето на Слънцето около оста си, и тези дни ще изчезне от полезрение. "Браздите", които се забелязват около тях изглежда имат някаква връзка с петната и може би означават поява на нови в околността. Добре личи и гранулестата слънчва повърхност.
Стакнатите кадри са 1000 от 5000, първата снимка е оригинален размер, втората е увеличена със 100%.


неделя, 17 юни 2012 г.

Сатурн - 07.06.2012

След дълга пауза на неподходящо за снимки време, на 7-ми се отвори отлична възможност. Тихо и спокойно време, атмосфера с отлична прозрачност и много добър сиинг, което личеше и по едва трепкащите звезди. Планетата бавно намалява ъгловият си размер като в същото време разтваря и пръстените си.
Снимки в IR, R, G, B и стакнато RGB изображение, увеличено с 50%:










сряда, 6 юни 2012 г.

Пасаж на Венера пред Слънцето - 06.06.2012

Днес станахме свидетели на сравнително рядкото явление на преминаването на планетата Венера пред слънчевия диск. Периодите на този т.нар. пасаж се различават, като някои от тях са по над 100 години, други - 8 години. Следващият ще бъде на 11-ти декември 2117 г.
В много райони събитието нямаше как да се наблюдава поради значителната облачност, но на места, предимно в Западна България, успя да се прокъса и да се разкрие впечатляващата гледка.
Аз лично се бях оборудвал с ND5.0 соларно фолио, от което си направих филтри както за телескопа Celestron C8, така и за бинокъла SkyMaster 25x70. Първата възможност за наблюдение и снимки се отвори в 06:37ч., последвана от дълга облачна пауза до 07:14ч., след което се изясни почти напълно, а на финала направих клип показващ излизането на планетата от слънчевия диск на голямо увеличение, което ми беше и основната цел. За видеото ще се наложи значителна компресия, защото стана 30GB, но преди него направих и отделно по-кратко.
Снимките са с фотоапарат Canon 400D, прикрепен към телескопа с T2 пръстен и 1.25" накрайник. Освен Венера се забелязват и слънчеви петна (зони по Слънцето с по-ниска температура). Кликнете върху снимките за пълен размер.

06:37ч.



07:14ч.



07:22ч.



07:23ч.



07:29ч.




четвъртък, 22 март 2012 г.

Венера - 21.03.2012

Възползвах се от стабилната атмосфера да заснема и Венера, която обикновено не е лесна мишена, поради това, че не се издига много високо в небето. Този път реших да я снимам в трите канала и да опитам да хвана някакъв условнен детайл.
Венера си сменя фазите също като Луната, съвсем малко по-малка от Земята е и има много плътна атмосфера. Условията по повърхността й са силно враждебни - налягането на венерианската повърхност е еквивалентно на налягането на 1 км. под водата, температурата достига до 500 градуса, причинени от силния парников ефект, който властва там. Облачния слой е много гъст с постоянни електрически разряди и за капак част от облаците са от серен диоксид, което причинява дъжд от сярна киселина. Въпреки това този дъжд не успява да достигне повърхността, защото се изпарява от силната горещина. Заради тези си условия кръстена на Богинята на Любовта планета е придобила славата си на планетата с най-близка среда до тази на представите ни за Ада.
И така, вече е ясно, че повърхността й няма как да бъде заснета във видимия спектър и все пак има шанс да се улови разлика в оцветеността на облаците, породена от разликите в химичните съединения. Венера се снима най-добре с ултравиолетов (UV) филтър, чрез който много по-добре личат детайли из облаците.

RGB изображение и червен канал, увеличени с 50%: