Pacman Nebula (NGC 281)

Мъглявината Пакман, заснета в продължение на няколко нощи с общо време на експонация от 17 часа и 10 минути. Голяма част от периферията на мъглявината е бледа и обработката бе доста по-трудна с оглед детайлите да излязат изцяло и в същото време изображението да изглежда естетически добре.

В сините зони преобладава излъчването на кислорода (OIII), докато червените сектори са водородни (Hα).

"NGC 281, IC 11 или Sh2-184 е ярка емисионна мъглявина и част от H II регион в съзвездие Касиопея и е част от спиралния ръкав на Персей на Млечния път. Тази мъглявина с размер 20×30 дъгови минути е свързана с отворен звезден куп IC 1590, няколко глобули на Бок и кратната звезда B1. Колективно образува Sh2-184, обхващаща по-голяма площ от 40 дъгови минути. Скорошно разстояние от радиопаралакси на водни мазери на 22 GHz, направени през 2014 г., се оценява на 2.82±0.20 kpc (9200 светлинни години) от нас. NGC 281 е известна още като мъглявината Пакман заради приликата си с героя от видеоиграта."

Andromeda Galaxy (M31)

За няколко нощи в интервала 10-ти - 16-ти август, събрах 10ч и 20мин за галактиката Андромеда M31 и нейният по-малък съсед - галактиката М110.

"Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип Sb, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от:

• спирални ръкави – млади звезди от Главната последователност, т.е. някъде преди средата на своя еволюционен път.
• ядро – предимно свръхгиганти и гиганти, т.е. звезди в края на своя еволюционен път.

Андромеда се намира на около 2,5 млн. светлинни години (или 780 килопарсека) от Земята в съзвездието Андромеда, от където произлиза и името ѝ (което на български не е официално зададено чрез Астрономическия календар на БАН). Тя е най-близката голяма галактика до нашата. Тази галактика, заедно с Малкия и Големия Магеланов облак, са единствените галактики, които могат да се наблюдават с просто око като мъгляв обект.

През 2006 година с помощта на космическия телескоп Спицър става ясно, че в Андромеда има приблизително един трилион звезди, над два-три пъти повече от тези в Млечния път, която е с приблизително 200 – 400 милиарда. Андромеда, която се разпростира приблизително на 220 000 светлинни години, е най-голямата галактика от нашата Местна група. Масата на галактиката е 1,5 x 1012 слънчеви маси, докато Млечният път е 8,5 x 1011 маси."

Andromeda (M31) with SeeStar S30 Pro

Снимката не е моя. Принадлежи на потребител с никнейм "madc" в cloudynights: https://www.cloudynights.com/forums/topic/1006704-post-processing-help-seestar-s30-pro-free-softwares/#comment-14770829

Молбата му е който има възможност да обработи суровите данни, понеже тепърва навлиза в тази материя. Събрал е 11 часа обща интеграция.

Та... това е резултатът от моята обработка:)

Bubble Nebula

Зоната на Мехурчето (NGC 7635) + разсеяният звезден куп M52 за две нощи с DB филтър.

Събрах общо 10 ч. и 21 мин.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Nox
VeraLux_HyperMetric_Stretch
VeraLux_Revela
VeraLux_Vectra
CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax Pro
SyQon Prism Pro

"Мъглявината 'Мехур' (Bubble Nebula), известна още като NGC 7635, Sharpless 162 или Caldwell 11, е емисионна мъглявина от типа H II в съзвездието Касиопея. Тя се намира близо до разсеяния звезден куп Messier 52. 'Мехурът' е образуван от звездния вятър на масивна, гореща и млада централна звезда – SAO 20575 (BD+60°2522) – с видима звездна величина 8,7. Мъглявината е разположена в съседство с гигантски молекулярен облак, ограничаващ разширяването на мъглявината 'Мехур', като същевременно се възбужда от горещата централна звезда, която го кара да свети. Обектът е открит през ноември 1787 г. от Уилям Хершел. Смята се, че масата на звездата BD+60°2522 е около 44 M (44 слънчеви маси)."

Луна - 04.08.2026

Доста хубави условия снощи за Луната. Турбуленции имаше, но бяха с малка дължина на вълната и прозрачността бе добра.

С QHY5III585M успях да си подобря рекорда по детайлност за една от обичайните мишени – Clavius. Сравних фините детайли със снимката ми от 20-ти декември 2024.

Tycho също излезе малко по-детайлен от предния път.

И една снимка тип изцяло огрята от Слънцето, който подход поне на мен доста ми харесва. Кратерът е Gassendi (който също съм снимал малко по-горе) и от тази перспектива и осветление изглежда сякаш има няколко наредени кроасана в центъра си :)

Не съм съвсем сигурен, но според височината на най-високия централнен връх в кратера (около 1200 метра), вероятно най-тънките канали, видими на снимката, са с ширина 300-400м.

За Сатурн сиингът се развали.

Veil Nebula

Мъглявината Воал - ефирни тънки структури от газ и прах. С използване на Dual-Band филтър, телескопът "вижда" въглеродните емисии в червено, а кислородните - в синьо.

Разделена е условно на Източен (в лявата част) и Западен Воал.

"Мъглявината „Воал“ е облак от нагрят и йонизиран газ и прах в съзвездието Лебед.

Представлява най-ярките части от видимата област на 'Примката на Лебед' (Cygnus Loop) – остатък от свръхнова, чиито отделни части са получили собствени имена и каталожни обозначения. Звездата, превърнала се в свръхнова, е била 20 пъти по-масивна от Слънцето и е експлодирала преди 10 000 – 20 000 години. По време на експлозията тя е изглеждала по-ярка от Венера и е била видима дори през деня. Оттогава остатъкът се е разширил, обхващайки площ от небето с диаметър около 3 градуса (приблизително 6 пъти диаметъра и 36 пъти площта на пълната Луна). Въпреки че предишните оценки за разстоянието варират от 1200 до 5800 светлинни години, определената през 2018 г. стойност от 2400 светлинни години се основава на преки астрометрични измервания."

Източният Воал прилича поразително на Пришълецът :)

North America Nebula (NGC 7000)

Впечатляващата мъглявина "Северна Америка". Определено не очаквах да излезе толкова красиво и с тези детайли. Събрах 10 часа данни за нея с Vespera II + DB филтър.

"На 24 октомври 1786 г. Уилям Хершел, наблюдавайки от Слау, Англия, отбелязва наличието на 'бледа, млечна мъглявина, разпръсната в това пространство, на места доста ярка'. Най-забележителната област от нея е каталогизирана от сина му Джон Хершел на 21 август 1829 г. Тя е включена в Новия общ каталог (New General Catalogue) под номер NGC 7000 и е описана като 'бледа, изключително голяма дифузна мъглявина'."