Слънце - 04.05.2026

Слънчевата активност от днес. 

Стак от 316 кадъра, обработка в AstroSurface W4.

Crescent Nebula (NGC 6888)

През изминалите няколко нощи събрах малко над 8 часа (х 10 сек. кадри) за Crescent Nebula NGC 6888.

Първият вариант е със цялостно стречване, при втория сепарирах звездите и наблегнах основно на мъглявината. Там изпъкна доста повече кислорода. Експериментирах с реда на изпълнение на скриптовете, изглежда има значение.

Vespera II + Dual-Band filter.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_Alchemy

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_ Revela

VeraLux_Vectra

VeraLux_StarComposer

SyQon-Prism (Prism Deep)

"Мъглявината Полумесец (известна също като NGC 6888, Caldwell 27, Sharpless 105) е емисионна мъглявина в съзвездието Лебед, на около 5000 светлинни години от Земята. Открита е от Уилям Хершел през 1792 г. 

Образувала се от бързия и мощен звезден вятър от горещата централна звезда на Волф-Райе, който се сблъсква с по-бавно движещия се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 250 000 до 400 000 години, и го енергетизира. Резултатът от сблъсъка е обвивка и две ударни вълни, едната движеща се навън, а другата навътре."

Слънце - 24.04.2026

 Слънчевата активност от днес 24-ти април.

Слънце - 12.04.2026

 

Markarian's Chain - 08.04.2026

Веригата на Маркарян представлява низ от галактики, който е част от купът Дева. Погледнати от Земята, галактиките лежат по плавно извита линия. Шарл Месие открива за първи път две от галактиките, M84 и M86, през 1781 г. Другите галактики, наблюдавани във веригата, са открити от Уилям Хершел. В крайна сметка е кръстена на арменския астрофизик Бенджамин Маркарян, който открива груповото им движение в началото на 60-те години на миналия век. 

Галактиките-членки включват M84 (NGC 4374), M86 (NGC 4406), NGC 4477, NGC 4473, NGC 4461, NGC 4458, NGC 4438 и NGC 4435.

Ярките галактики от веригата са видими през малки телескопи. Заобелязват се двойката взаимодействащи си галактики NGC 4438 и NGC 4435, на около 50 милиона светлинни години разстояние, известни на някои като Очите на Маркарян.

 

Vespera II (без филтри), стакнати FITS файлове в Siril с активиран 2x Drizzle (от модифициран скрипт) със сумарна интеграция 1 час и 52 минути.

Използвани скриптове:

OSC_Preprocessing_WithoutDBF_WithDrizzle_Seestar (модифициран)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

CosmicClarity_Sharpen

SyQon-Prism (Prism Deep)

 

Юпитер - 07.03.2026

Вечерта на 7-ми март атмосферата бе значително по-добра от предния път, тъкмо хванах и изгрева на ГЧП.
8 деротирани стака, обработка в AstroSurface W4 и Image Analyzer.

Най-вероятно това ще е финалът за този сезон. Снимам го по здрач, след което бързо се скрива зад покрива на къщата.

Една forverse анимация от 28 кадъра.
Спътникът е Европа (изрязах го от финалното изображение, понеже WinJupos го замазва).

Юпитер - 01.03.2026

Вчера след залез слънце излезе източен вятър, който разбута доста атмосферата локално, вкарваше и вибрации в телескопа.
Все пак поснимах заради транзита на Калисто (видна е само сянката, без самия спътник), който в случая бе доста далеч от планетарния диск.

Обработка в AstroSurface W4, деротирани 9 стака в WinJupos.