Вечерите на 5-ти и 6-ти поснимах няколко лунни кътчета, атмосферата беше променлива като имаше и стабилни моменти.
Започваме с вечерта на 5-ти и най-голямата плалинска верига - Апенините (да, и там има такива :)) Общата й дължина е около 600 км., а най-високият връх достига 5,5 км. височина:
Няколко интересно подредени кратери:
Един голям полукратер, прорязан от стръмно плато, забелязващо се в лявата сенчеста част на снимката:
Различни по големина кратери и кратерчета:
На 6-ти започнах фотосесията с прореза Vallis Alpes. Представлява геологично образувание, формирало се в активните години на Луната (вулканична, тектонична дейност и т.н.) преди милиарди години. Дължината на прореза е малко над 130 км., а най-широката му част е 10 км.:
Следва кратерът Tycho, формиран от мощен метеоритен удар. Диаметърът му е 86,2 км., а дълбочината - 4,8 км.:
Последната снимка е на кратера Plato с диаметър 109 км. и дълбочина 1 км. Кратерът се намира в северната част на равнината Mare Imbrium и е в непосредствена близост с Vallis Alpes:
Търсене в този блог
понеделник, 10 октомври 2011 г.
сряда, 5 октомври 2011 г.
Първи цветен Юпитер
На 1-ви октомври се сдобих с дългоочакваните RGB (red, green, blue) цветни филтри, чрез комбинацията на които могат да се получат цветни изображения. Понеже тези три цвята са основни, с тях може да се получат всички съществуващи цветове и нюанси, когато се комбинират по определен начин. На същия RGB принцип работят всички телевизори, монитори и др. цветни дисплеи.
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
Както се вижда от снимките на различните цветови канали има осезаема разлика. Най-малко повлияни от атмосферните турбуленции и смущения са дългите вълни от червения и ИЧ (IR) спектър и съответно снимките направени в тези честоти са най-ясни и детайлни. Колкото по-къса става светлинната вълна (зелено, синьо и т.н.), толкова повече атмосферата оказва негативно влияние и изображенията се получават с по-малко детайл. В редки случаи, когато атмосферата е перфектна или близка до такава, всички канали излизат почти еднакво детайлни.
В моя случай имаше още доста какво да се желае от сиинга, имаше и турбуленции.
Чрез програмата Astra Image трите изображения автоматично се оцветяват в плътни RGB цветове и се комбинират за получаване на финалната цветна снимка:
В инфрачервения спектър:
събота, 27 август 2011 г.
Юпитер и Луна - 19.08.2011
Една фотосесия на Гиганта и месечината, заснети рано сутринта (между 4:45 и 5:30ч.) на 19-ти. Атмосферата през повечето време беше стабилна и с хубава прозрачност. Турбулентни моменти със значително "замазване" на картината не липсваха, но бяха малко.
На 5 метра фокусно разстояние. По-яркият спътник е Йо, другият е Европа:
Малко над 5м. фокусно (с добавен филтърен плъзгач в оптичната система):
За Луната постигнах най-добрата си резолюция до момента на 5м. фокусно:
събота, 30 юли 2011 г.
Юпитер - 22.07.2011
Сутринта на 22-ри се възползвах от "refresh"-натата атмосфера (след преминалия студен фронт), която се открояваше с отлична прозрачност и променлив сиинг със случайни височинни течения от време на време. След месец пауза осезаемо е увеличил видимия си размер.
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
Снимах между 04:45 и 5:30h като за малко съм пропуснал разкриването на спътника Йо от планетата. Доста пояси се забелязват в южното полукълбо, а овала (пак там) би трябвало да е ГЧП Джуниър.
Марс също вече набира височина, но нямаше смисъл да обръщам телескопа към него, хората със C14 едва изкарват някакъв сносен детайл, още му е рано.
Оригинален размер и увеличена с 50%:
Спретнах и анимация от седем кадъра, като се наложи сваляне на камерката след първите две клипчета, оттам идва и лекото разместване в позицията и по-голямата пауза:
събота, 25 юни 2011 г.
Юпитер и Луна (22.06.2011)
Първи сносен опит за снимане на най-голямата планета в Слънчевата система за този сезон. Тя, също като Сатурн, е газов гигант и няма твърда повърхност. В нея могат да се поберат 1000 планети като нашата Земя... Юпитер в момента е видим на ранното утринно небе като ярка звезда, като с времето ще изгрява все по-рано и през следващите месеци ще блести ярко цяла нощ, като през септември ще достигне момента на опозиция и ще е най-голям и ярък.
За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.
Това е и планетата с най-много видим динамизъм. Много бързо (за дни) могат да възникнат значими промени в детайлите и в частност в двата екваториални пояса, които са основните черти на Гиганта. Това не е чудно, защото ветровете в атмосферата на този враждебен свят достигат до 800 км/ч. Основна атракция е Голямото Червено Петно (ГЧП), което се намира в южното полукълбо и е свързано с южния екваториален пояс (ЮЕП). То е видимо на снимката и анимацията като бял овал.
Снимах го между 5:00 и 5:30, като на финала оставаха броени минути до изгрев Слънце.
Стакнатите кадри са 1300 от около 6000 на 63 кадъра в секунда. Ползвах инфрачервения филтър за повече детайл. Спътникът, който е видим на снимката, е Йо.
За финал реших да щракна част от луната. Кадърът включва района на големия кратер Clavius, намиращ се в горната лява част на снимката (с петте дъговидно подредени и прогресиращи по размер по-малки кратерчета в него).
С инфрачервения филтър, дори в напълно светло небе, се получи страхотен детайл, разкриващ много подробности по лунната повърхност.
Стакнатите кадри са 2000 от около 7000 на 63fps.
Сатурн (21.06.2011)
На 21- ви ми пристигна Astronomik IR pass Pro Planet 742nm филтър, който пропуска само инфрачервената светлина с дължина на вълната 742 нанометра и блокира останалата. С такъв филтър се постига по-добър контраст и детайл, блокирайки се нестабилния син спектър от видимата област.
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:
На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:
Това е пряко сравнение на снимки на Сатурн с и без филтър. Първата е без филтъра:
На втората се забелязва по-големия контраст на детайлите:
понеделник, 20 юни 2011 г.
Луна (09.06.2011)
Във ветровитата, но ясна вечер на 9-ти, снимах няколко лунни региона. Прозрачността на атмосферата беше хубава.
За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.
Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.
(Кликнете върху изображението за цял размер)
За първата снимка се спрях на район северно от Mare Serenitatis, където се забелязват кратера Aristoteles (87km.) горе вдясно, Eudoxus (67km.) под него, също и "браздата" Vallis Alpes в горната част на снимката.
Втората снимка представлява мозайка от няколко (в случая 9) събрани снимки, формиращи изображение с висока резолюция. Това е и най-добрата ми лунна снимка до момента.
(Кликнете върху изображението за цял размер)
Абонамент за:
Публикации (Atom)




























