M101 - Pinwheel Galaxy

Галактиката Въртележка, заснета в продължение на две нощи със сумарна експозиция от 6 часа и 58 минути.

На втората снимка може да се видят автоматичните анотации от Siril, обозначаващи имената на обектите.

Vespera II (no filter)

Обработка в Siril и AstroSurface W4.

Използвани основни инструменти:

VeraLux_Nox

Remove Geen Noise

Gradient Removal (AstroSurface W4)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

Generalized Hyperbolic Stretch Transformations

SyQon Prism (Prism Mini)

"Галактиката Въртележка (известна също като Месие 101, M101 или NGC 5457) е междинна спирална галактика, разположена с оста си на въртене към нас, обратно на часовниковата стрелка, на 21 милиона светлинни години (6,4 мегапарсека) от Земята в съзвездието Голяма мечка. Тя е открита от Пиер Мешен през 1781 г. и е съобщена през същата година на Шарл Месие, който потвърждава позицията ѝ за включване в каталога на Месие като един от последните му записи."

Слънце - 05.05.2026

Слънчевите петна от 5-ти май при доста добри условия със спокойна атмосфера.

Забелязват се зони с доста факули по периферията на диска (по-светли пътечки, приличащи на напукване). Представляват по-горещи зони с повишена магнитна активност, често обграждащи слънчевите петна.

M81 - Bode's Galaxy

Трио галактики с централно място за M81.

Обща експозиция 2ч. и 8мин.

Включвам снимка с анотации за присъстващите обекти (приложено чрез Siril).

"M81 (NGC 3031 или Галактиката на Боде) е спирална галактика, разположена по посока на съзвездието Голяма мечка.

Видимата звездна величина на М81 е +6.9. Открита е през 1774 от Ян Боде, а през 1779 Пиер Мешен и Шарл Месие преоткриват „Галактиката на Боде“ и по-късно Месие я включва в каталога си.

Само една свръхнова (от тип Ib) е била наблюдавана в М81. Свръхновата е била използвана за измерване на разстоянието до M81, изчислено на 8.5 млн. светлинни години.

М81 взаимодейства гравитационно с М82 и NGC3077. Газ от трите галактики се оказва в междугалактичното пространство, под действието на гравитационните сили, след което „пада“ близо до ядрата на галактиките, причинявайки бурно звездообразуване."

Слънце - 04.05.2026

Слънчевата активност от днес. 

Стак от 316 кадъра, обработка в AstroSurface W4.

Crescent Nebula (NGC 6888)

През изминалите няколко нощи събрах малко над 8 часа (х 10 сек. кадри) за Crescent Nebula NGC 6888.

Първият вариант е със цялостно стречване, при втория сепарирах звездите и наблегнах основно на мъглявината. Там изпъкна доста повече кислорода. Експериментирах с реда на изпълнение на скриптовете, изглежда има значение.

Vespera II + Dual-Band filter.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_Alchemy

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_ Revela

VeraLux_Vectra

VeraLux_StarComposer

SyQon-Prism (Prism Deep)

"Мъглявината Полумесец (известна също като NGC 6888, Caldwell 27, Sharpless 105) е емисионна мъглявина в съзвездието Лебед, на около 5000 светлинни години от Земята. Открита е от Уилям Хершел през 1792 г. 

Образувала се от бързия и мощен звезден вятър от горещата централна звезда на Волф-Райе, който се сблъсква с по-бавно движещия се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 250 000 до 400 000 години, и го енергетизира. Резултатът от сблъсъка е обвивка и две ударни вълни, едната движеща се навън, а другата навътре."

Слънце - 24.04.2026

 Слънчевата активност от днес 24-ти април.

Слънце - 12.04.2026

 

Markarian's Chain - 08.04.2026

Веригата на Маркарян представлява низ от галактики, който е част от купът Дева. Погледнати от Земята, галактиките лежат по плавно извита линия. Шарл Месие открива за първи път две от галактиките, M84 и M86, през 1781 г. Другите галактики, наблюдавани във веригата, са открити от Уилям Хершел. В крайна сметка е кръстена на арменския астрофизик Бенджамин Маркарян, който открива груповото им движение в началото на 60-те години на миналия век. 

Галактиките-членки включват M84 (NGC 4374), M86 (NGC 4406), NGC 4477, NGC 4473, NGC 4461, NGC 4458, NGC 4438 и NGC 4435.

Ярките галактики от веригата са видими през малки телескопи. Заобелязват се двойката взаимодействащи си галактики NGC 4438 и NGC 4435, на около 50 милиона светлинни години разстояние, известни на някои като Очите на Маркарян.

 

Vespera II (без филтри), стакнати FITS файлове в Siril с активиран 2x Drizzle (от модифициран скрипт) със сумарна интеграция 1 час и 52 минути.

Използвани скриптове:

OSC_Preprocessing_WithoutDBF_WithDrizzle_Seestar (модифициран)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

CosmicClarity_Sharpen

SyQon-Prism (Prism Deep)

 

Юпитер - 07.03.2026

Вечерта на 7-ми март атмосферата бе значително по-добра от предния път, тъкмо хванах и изгрева на ГЧП.
8 деротирани стака, обработка в AstroSurface W4 и Image Analyzer.

Най-вероятно това ще е финалът за този сезон. Снимам го по здрач, след което бързо се скрива зад покрива на къщата.

Една forverse анимация от 28 кадъра.
Спътникът е Европа (изрязах го от финалното изображение, понеже WinJupos го замазва).

Юпитер - 01.03.2026

Вчера след залез слънце излезе източен вятър, който разбута доста атмосферата локално, вкарваше и вибрации в телескопа.
Все пак поснимах заради транзита на Калисто (видна е само сянката, без самия спътник), който в случая бе доста далеч от планетарния диск.

Обработка в AstroSurface W4, деротирани 9 стака в WinJupos.

Слънце - 01.03.2026

Много спокойна атмосфера днес... забелязва повече слънчева активност спрямо предните дни.

Слънце - 27.02.2026

Да си припомним що е то Слънце :) Най-сетне трайна стабилизация на времето.

Снимах днес по обяд, Vespera II + solar filter, 324 стакнати кадъра в AstroSurface W4.

Юпитер - 27.02.2026

Юпитер от тази вечер в сравнително добра атмосфера, въпреки силния във височина вятър. Понеже в момента ползвам друг лаптоп с прясно качен FireCapture, съм снимал с различни настройки - по дефолт е бил активиран Binning 2x2 и не съм се усетил, въпреки че ми направи впечатление по-различния вид на планетарния диск. Кажи-речи все едно съм снимал с C8 :) Някоя от следващите вечери ще гледам пак да го хвана.

SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C, ADC Mark II, 4x Omegon barlow.

21 деротирани стака в WinJupos, стакване и обработка в AstroSurface W4.

Изображението е увеличено 2x.

Rosette Nebula NGC 2237

Резултатът от предните няколко нощи (къде сполучливи, къде с повече облаци) за Rosette Nebula NGC 2237, наричана още Skull Nebula поради приликата си с череп. Това определено е най-фотогеничният обект от дълбокия космос, който съм снимал. Пролича много добре на лайв вюто още с първите 40-50 кадъра, динамичният обхват не е особено широк и се стречва лесно.

Звездният куп и мъглявината се намират на 5000 светлинни години от Земята и са с диаметър приблизително 130 светлинни години. Радиацията от младите звезди възбужда атомите в мъглявината, карайки ги да излъчват светлина, произвеждайки емисионната мъглявина, която виждаме. Масата на мъглявината се оценява на около 10 000 слънчеви маси.

Кадрите са 3409 х 10 сек или общо 9 часа и 28 минути.

Vespera II + Dual-Band filter.

 

Обработка в Siril и AstroSurface W3.

 

Използвани скриптове в Siril:

NB_2_RGB (за звездите)

CosmicClarity_Sharpen

CosmicClarity_Denoise

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Alchemy (applied Pseudo-SHO)

VeraLux_Vectra

 

Първият вариант е основно стречване без цветови заигравки (освен за звездите):

Вторият е Pseudo-SHO:

Прилика с череп:

Слънце - 17.01.2026

Слънчевите петна от днес. Прилагам и картинка с наименованията на групите.

Vespera II + Solar filter, 363 стакнати кадъра в AstroSurface W3.

M97 - Owl nebula

През нощите на 30-ти и 31-ви декември успях да заснема мъглявината Сова, заедно с нейния съсед M108 Surfboard Galaxy (горе вляво). Общата интеграция е 7 часа и 44 минути. Около основната мъглявина на Совата се забелязва слабо външната доста по-бледа мъглявина като синкаво хало.