Pacman Nebula (NGC 281)

Мъглявината Пакман, заснета в продължение на няколко нощи с общо време на експонация от 17 часа и 10 минути. Голяма част от периферията на мъглявината е бледа и обработката бе доста по-трудна с оглед детайлите да излязат изцяло и в същото време изображението да изглежда естетически добре.

В сините зони преобладава излъчването на кислорода (OIII), докато червените сектори са водородни (Hα).

"NGC 281, IC 11 или Sh2-184 е ярка емисионна мъглявина и част от H II регион в съзвездие Касиопея и е част от спиралния ръкав на Персей на Млечния път. Тази мъглявина с размер 20×30 дъгови минути е свързана с отворен звезден куп IC 1590, няколко глобули на Бок и кратната звезда B1. Колективно образува Sh2-184, обхващаща по-голяма площ от 40 дъгови минути. Скорошно разстояние от радиопаралакси на водни мазери на 22 GHz, направени през 2014 г., се оценява на 2.82±0.20 kpc (9200 светлинни години) от нас. NGC 281 е известна още като мъглявината Пакман заради приликата си с героя от видеоиграта."

Andromeda Galaxy (M31)

За няколко нощи в интервала 10-ти - 16-ти август, събрах 10ч и 20мин за галактиката Андромеда M31 и нейният по-малък съсед - галактиката М110.

"Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип Sb, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от:

• спирални ръкави – млади звезди от Главната последователност, т.е. някъде преди средата на своя еволюционен път.
• ядро – предимно свръхгиганти и гиганти, т.е. звезди в края на своя еволюционен път.

Андромеда се намира на около 2,5 млн. светлинни години (или 780 килопарсека) от Земята в съзвездието Андромеда, от където произлиза и името ѝ (което на български не е официално зададено чрез Астрономическия календар на БАН). Тя е най-близката голяма галактика до нашата. Тази галактика, заедно с Малкия и Големия Магеланов облак, са единствените галактики, които могат да се наблюдават с просто око като мъгляв обект.

През 2006 година с помощта на космическия телескоп Спицър става ясно, че в Андромеда има приблизително един трилион звезди, над два-три пъти повече от тези в Млечния път, която е с приблизително 200 – 400 милиарда. Андромеда, която се разпростира приблизително на 220 000 светлинни години, е най-голямата галактика от нашата Местна група. Масата на галактиката е 1,5 x 1012 слънчеви маси, докато Млечният път е 8,5 x 1011 маси."

Andromeda (M31) with SeeStar S30 Pro

Снимката не е моя. Принадлежи на потребител с никнейм "madc" в cloudynights: https://www.cloudynights.com/forums/topic/1006704-post-processing-help-seestar-s30-pro-free-softwares/#comment-14770829

Молбата му е който има възможност да обработи суровите данни, понеже тепърва навлиза в тази материя. Събрал е 11 часа обща интеграция.

Та... това е резултатът от моята обработка:)

Bubble Nebula

Зоната на Мехурчето (NGC 7635) + разсеяният звезден куп M52 за две нощи с DB филтър.

Събрах общо 10 ч. и 21 мин.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Nox
VeraLux_HyperMetric_Stretch
VeraLux_Revela
VeraLux_Vectra
CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax Pro
SyQon Prism Pro

"Мъглявината 'Мехур' (Bubble Nebula), известна още като NGC 7635, Sharpless 162 или Caldwell 11, е емисионна мъглявина от типа H II в съзвездието Касиопея. Тя се намира близо до разсеяния звезден куп Messier 52. 'Мехурът' е образуван от звездния вятър на масивна, гореща и млада централна звезда – SAO 20575 (BD+60°2522) – с видима звездна величина 8,7. Мъглявината е разположена в съседство с гигантски молекулярен облак, ограничаващ разширяването на мъглявината 'Мехур', като същевременно се възбужда от горещата централна звезда, която го кара да свети. Обектът е открит през ноември 1787 г. от Уилям Хершел. Смята се, че масата на звездата BD+60°2522 е около 44 M (44 слънчеви маси)."

Луна - 04.08.2026

Доста хубави условия снощи за Луната. Турбуленции имаше, но бяха с малка дължина на вълната и прозрачността бе добра.

С QHY5III585M успях да си подобря рекорда по детайлност за една от обичайните мишени – Clavius. Сравних фините детайли със снимката ми от 20-ти декември 2024.

Tycho също излезе малко по-детайлен от предния път.

И една снимка тип изцяло огрята от Слънцето, който подход поне на мен доста ми харесва. Кратерът е Gassendi (който също съм снимал малко по-горе) и от тази перспектива и осветление изглежда сякаш има няколко наредени кроасана в центъра си :)

Не съм съвсем сигурен, но според височината на най-високия централнен връх в кратера (около 1200 метра), вероятно най-тънките канали, видими на снимката, са с ширина 300-400м.

За Сатурн сиингът се развали.

Veil Nebula

Мъглявината Воал - ефирни тънки структури от газ и прах. С използване на Dual-Band филтър, телескопът "вижда" въглеродните емисии в червено, а кислородните - в синьо.

Разделена е условно на Източен (в лявата част) и Западен Воал.

"Мъглявината „Воал“ е облак от нагрят и йонизиран газ и прах в съзвездието Лебед.

Представлява най-ярките части от видимата област на 'Примката на Лебед' (Cygnus Loop) – остатък от свръхнова, чиито отделни части са получили собствени имена и каталожни обозначения. Звездата, превърнала се в свръхнова, е била 20 пъти по-масивна от Слънцето и е експлодирала преди 10 000 – 20 000 години. По време на експлозията тя е изглеждала по-ярка от Венера и е била видима дори през деня. Оттогава остатъкът се е разширил, обхващайки площ от небето с диаметър около 3 градуса (приблизително 6 пъти диаметъра и 36 пъти площта на пълната Луна). Въпреки че предишните оценки за разстоянието варират от 1200 до 5800 светлинни години, определената през 2018 г. стойност от 2400 светлинни години се основава на преки астрометрични измервания."

Източният Воал прилича поразително на Пришълецът :)

North America Nebula (NGC 7000)

Впечатляващата мъглявина "Северна Америка". Определено не очаквах да излезе толкова красиво и с тези детайли. Събрах 10 часа данни за нея с Vespera II + DB филтър.

"На 24 октомври 1786 г. Уилям Хершел, наблюдавайки от Слау, Англия, отбелязва наличието на 'бледа, млечна мъглявина, разпръсната в това пространство, на места доста ярка'. Най-забележителната област от нея е каталогизирана от сина му Джон Хершел на 21 август 1829 г. Тя е включена в Новия общ каталог (New General Catalogue) под номер NGC 7000 и е описана като 'бледа, изключително голяма дифузна мъглявина'."

Луна - 03.08.2026

Няколко лунни местности заснети в ранните утринни часове на 3-ти август. Първата снимка показва общ план, докато следващите са с по-голямо увеличение.

Сатурн - 03.08.2026

Сутрешните часове на 3-ти август опитах още веднъж Властелинът на пръстените - този път се получи по-успешен резултат. Хванах около 30-минутен прозорец с не толкова турбулентна атмосфера.

Резултатът е от комбинация между цветната Uranus-C и QHY5III585M монохромна камера с поставен Baader 610 Longpass филтър, пропускащ дължина на вълната от 610 нанометра нагоре. Тези инфрачервени дължини преминават по-лесно през високоатмосферните мъгливи слоеве на планетата. 

В случая комбинирах 16% от най-добрите цветни данни и 22% моно.

Спътникът, видим в близост до южното полукълбо (горната част) е Рея - вторият по големина спътник на Сатурн след Титан. Диаметърът на Рея е 1528 км.

Обработка в AutoStakkert4, AstroSurface W5 и Planetary Tools 0.3.6.

Сатурн - 31.07.2026

Да открием новият сезон за Сатурн :) Все още му е рано, но нямах търпение да тествам новата ми камера QHY5III585 Mono.

Атмосферата не бе никак добра - постоянни турбуленции с много кратки периоди на избистряне.

Резултатът е комбинация между Uranus-C и QHY5III585M (и двете използват един и същи сензор IMX585) с прилагане на методът wavelet decomposition - вмъкване на моно данни в цветните уейвлети, което подобрява детайлите (основно при по-лоша атмосфера). В случая на QHY сложих RG610 Longpass филтъра, който пропуска от 610nm нагоре.

11% стакнати моно данни и 16% цветни от общо 9 клипчета по 70 секунди всяко.

Обработка в PIPP, AutoStakkert4, AstroSurface W5 и Planetary Tools (за wavelet decomposition и denoise). Деротиране в WinJupos.

Слънце - 26.07.2026

Слънчевата активност днес.

Wizard Nebula (NGC 7380)

Мъглявината заснех в продължение на 2 нощи с обща интеграция 7 часа и 40 минути.

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.

"NGC 7380 е млад разсеян звезден куп в северното околополюсно съзвездие Цефей, открит от Каролина Хершел през 1787 г. Заобикалящата го емисионна мъглявина е известна с популярното име „Мъглявината Магьосник“ (Wizard Nebula) и обхваща ъглов размер от 25 дъгови минути. Роденият в Германия астроном Уилям Хершел включва откритието на сестра си в своя каталог под обозначението H VIII.77. В каталога на Шарплес от 1959 г. (Sh2-142) мъглявината фигурира под името S 142. Обектът е изключително труден за визуално наблюдение, като обикновено изисква много тъмно небе и използването на O-III филтър. Комплексът NGC 7380 се намира на разстояние приблизително 8,5 хиляди светлинни години от Слънцето, в ръкава Персей на Млечния път."

Elephant's Trunk (IC 1396)

Мъглявината "Слонски хобот", която заснех в продължение на няколко нощи. Сумарната интеграция е 16 часа и 21 минути. 

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.

"Мъглявината „Слонският хобот“ (IC 1396A) е концентрация на междузвезден газ и прах в много по-голямата област от йонизиран газ IC 1396, разположена в съзвездието Цефей на около 2400 светлинни години от Земята. Мъглявината е тъмна, плътна глобула, която получава името си от външния си вид при дължините на вълните на видимата светлина, където има тъмно петно ​​с ярък, извиващ се ръб. Светлият ръб е повърхността на плътния облак, която се осветява и йонизира от много ярка, масивна звезда (HD 206267), която се намира точно на изток от мъглявината. Целият регион на IC 1396 е йонизиран от тази звезда, с изключение на плътните глобули, които могат да се предпазят от суровите ултравиолетови лъчи."

Iris Nebula (NGC 7023)

За мъглявината Ирис събрах рекордните за мен 24 часа и 53 минути обща интеграция, възползвайки се от периода около новолуние, макар че при мен принципно има силно светлинно замърсяване от близки прожектори. Телескопът неуморно събираше данни по над 4 часа на нощ :) Доста труден за обработка обект, направих няколко итерации с различен уъркфлоу докато ми хареса, както и да изглежда балансирано.

Смарт телескоп: Vespera II

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism (Mini, 100% Strength)

"Мъглявината Ирис (известна също като NGC 7023 или Колдуел 4) е ярка отражателна мъглявина, разположена на около 1300 светлинни години от Земята в съзвездието Цефей. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е осветена от звезда с магнитуд +7,4, обозначена като HD 200775. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е открита през 1794 г. от астронома сър Уилям Хершел, след което е добавена към Новия общ каталог (NGC)."

M27 - Dumbbell Nebula

Заснех мъглявината на два малки отрязъка (поради облаци) за две нощи със сумарна експозиция от 4 часа и 18 минути. Поради високата си яркост структурата излезе доста лесно, като се виждат и бледите "ръкави" по периферията.

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism

AstroSurface W5: 

Levels_G

Contrast: Local Contrast

R-Lucy Deconvolution

"Мъглявината Дъмбел (известна също като мъглявината Ябълково ядро, Месие 27 и NGC 6853) е планетарна мъглявина (мъглявина, обграждаща бяло джудже) в съзвездието Лисичка, на разстояние около 1360 светлинни години. Това е първата такава мъглявина, открита от Шарл Месие през 1764 г. С яркостта си с визуална величина 7,5 и диаметър от около 8 дъгови минути, тя е лесно видима в бинокъл и е популярна наблюдателна цел в любителските телескопи.

Мъглявината изглежда оформена като удължен сфероид и се гледа от нашата перспектива по равнината на екватора ѝ. През 1992 г. Морено-Корал и др. изчисляват, че скоростта на нейното ъглово разширение, гледано от нашето разстояние, е не повече от 2,3 дъгови секунди (″) на век. От това може да се определи горна граница на възрастта от 14 600 години. През 1970 г. Бохуски, Смит и Уийдман установяват скорост на разширение от 31 км/с. Като се има предвид радиусът на малката полуос от 1,01 сл. години, това означава, че кинематичната възраст на мъглявината е 9800 години."

M101 - Pinwheel Galaxy

Галактиката Въртележка, заснета в продължение на две нощи със сумарна експозиция от 6 часа и 58 минути.

На втората снимка може да се видят автоматичните анотации от Siril, обозначаващи имената на обектите.

Vespera II (no filter)

Обработка в Siril и AstroSurface W4.

Използвани основни инструменти:

VeraLux_Nox

Remove Geen Noise

Gradient Removal (AstroSurface W4)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

Generalized Hyperbolic Stretch Transformations

SyQon Prism (Prism Mini)

"Галактиката Въртележка (известна също като Месие 101, M101 или NGC 5457) е междинна спирална галактика, разположена с оста си на въртене към нас, обратно на часовниковата стрелка, на 21 милиона светлинни години (6,4 мегапарсека) от Земята в съзвездието Голяма мечка. Тя е открита от Пиер Мешен през 1781 г. и е съобщена през същата година на Шарл Месие, който потвърждава позицията ѝ за включване в каталога на Месие като един от последните му записи."

Слънце - 05.05.2026

Слънчевите петна от 5-ти май при доста добри условия със спокойна атмосфера.

Забелязват се зони с доста факули по периферията на диска (по-светли пътечки, приличащи на напукване). Представляват по-горещи зони с повишена магнитна активност, често обграждащи слънчевите петна.

M81 - Bode's Galaxy

Трио галактики с централно място за M81.

Обща експозиция 2ч. и 8мин.

Включвам снимка с анотации за присъстващите обекти (приложено чрез Siril).

"M81 (NGC 3031 или Галактиката на Боде) е спирална галактика, разположена по посока на съзвездието Голяма мечка.

Видимата звездна величина на М81 е +6.9. Открита е през 1774 от Ян Боде, а през 1779 Пиер Мешен и Шарл Месие преоткриват „Галактиката на Боде“ и по-късно Месие я включва в каталога си.

Само една свръхнова (от тип Ib) е била наблюдавана в М81. Свръхновата е била използвана за измерване на разстоянието до M81, изчислено на 8.5 млн. светлинни години.

М81 взаимодейства гравитационно с М82 и NGC3077. Газ от трите галактики се оказва в междугалактичното пространство, под действието на гравитационните сили, след което „пада“ близо до ядрата на галактиките, причинявайки бурно звездообразуване."

Слънце - 04.05.2026

Слънчевата активност от днес. 

Стак от 316 кадъра, обработка в AstroSurface W4.

Crescent Nebula (NGC 6888)

През изминалите няколко нощи събрах малко над 8 часа (х 10 сек. кадри) за Crescent Nebula NGC 6888.

Първият вариант е със цялостно стречване, при втория сепарирах звездите и наблегнах основно на мъглявината. Там изпъкна доста повече кислорода. Експериментирах с реда на изпълнение на скриптовете, изглежда има значение.

Vespera II + Dual-Band filter.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_Alchemy

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_ Revela

VeraLux_Vectra

VeraLux_StarComposer

SyQon-Prism (Prism Deep)

"Мъглявината Полумесец (известна също като NGC 6888, Caldwell 27, Sharpless 105) е емисионна мъглявина в съзвездието Лебед, на около 5000 светлинни години от Земята. Открита е от Уилям Хершел през 1792 г. 

Образувала се от бързия и мощен звезден вятър от горещата централна звезда на Волф-Райе, който се сблъсква с по-бавно движещия се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 250 000 до 400 000 години, и го енергетизира. Резултатът от сблъсъка е обвивка и две ударни вълни, едната движеща се навън, а другата навътре."

Слънце - 24.04.2026

 Слънчевата активност от днес 24-ти април.

Слънце - 12.04.2026

 

Markarian's Chain - 08.04.2026

Веригата на Маркарян представлява низ от галактики, който е част от купът Дева. Погледнати от Земята, галактиките лежат по плавно извита линия. Шарл Месие открива за първи път две от галактиките, M84 и M86, през 1781 г. Другите галактики, наблюдавани във веригата, са открити от Уилям Хершел. В крайна сметка е кръстена на арменския астрофизик Бенджамин Маркарян, който открива груповото им движение в началото на 60-те години на миналия век. 

Галактиките-членки включват M84 (NGC 4374), M86 (NGC 4406), NGC 4477, NGC 4473, NGC 4461, NGC 4458, NGC 4438 и NGC 4435.

Ярките галактики от веригата са видими през малки телескопи. Заобелязват се двойката взаимодействащи си галактики NGC 4438 и NGC 4435, на около 50 милиона светлинни години разстояние, известни на някои като Очите на Маркарян.

 

Vespera II (без филтри), стакнати FITS файлове в Siril с активиран 2x Drizzle (от модифициран скрипт) със сумарна интеграция 1 час и 52 минути.

Използвани скриптове:

OSC_Preprocessing_WithoutDBF_WithDrizzle_Seestar (модифициран)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

CosmicClarity_Sharpen

SyQon-Prism (Prism Deep)

 

Юпитер - 07.03.2026

Вечерта на 7-ми март атмосферата бе значително по-добра от предния път, тъкмо хванах и изгрева на ГЧП.
8 деротирани стака, обработка в AstroSurface W4 и Image Analyzer.

Най-вероятно това ще е финалът за този сезон. Снимам го по здрач, след което бързо се скрива зад покрива на къщата.

Една forverse анимация от 28 кадъра.
Спътникът е Европа (изрязах го от финалното изображение, понеже WinJupos го замазва).

Юпитер - 01.03.2026

Вчера след залез слънце излезе източен вятър, който разбута доста атмосферата локално, вкарваше и вибрации в телескопа.
Все пак поснимах заради транзита на Калисто (видна е само сянката, без самия спътник), който в случая бе доста далеч от планетарния диск.

Обработка в AstroSurface W4, деротирани 9 стака в WinJupos.

Слънце - 01.03.2026

Много спокойна атмосфера днес... забелязва повече слънчева активност спрямо предните дни.

Слънце - 27.02.2026

Да си припомним що е то Слънце :) Най-сетне трайна стабилизация на времето.

Снимах днес по обяд, Vespera II + solar filter, 324 стакнати кадъра в AstroSurface W4.

Юпитер - 27.02.2026

Юпитер от тази вечер в сравнително добра атмосфера, въпреки силния във височина вятър. Понеже в момента ползвам друг лаптоп с прясно качен FireCapture, съм снимал с различни настройки - по дефолт е бил активиран Binning 2x2 и не съм се усетил, въпреки че ми направи впечатление по-различния вид на планетарния диск. Кажи-речи все едно съм снимал с C8 :) Някоя от следващите вечери ще гледам пак да го хвана.

SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C, ADC Mark II, 4x Omegon barlow.

21 деротирани стака в WinJupos, стакване и обработка в AstroSurface W4.

Изображението е увеличено 2x.

Rosette Nebula NGC 2237

Резултатът от предните няколко нощи (къде сполучливи, къде с повече облаци) за Rosette Nebula NGC 2237, наричана още Skull Nebula поради приликата си с череп. Това определено е най-фотогеничният обект от дълбокия космос, който съм снимал. Пролича много добре на лайв вюто още с първите 40-50 кадъра, динамичният обхват не е особено широк и се стречва лесно.

Звездният куп и мъглявината се намират на 5000 светлинни години от Земята и са с диаметър приблизително 130 светлинни години. Радиацията от младите звезди възбужда атомите в мъглявината, карайки ги да излъчват светлина, произвеждайки емисионната мъглявина, която виждаме. Масата на мъглявината се оценява на около 10 000 слънчеви маси.

Кадрите са 3409 х 10 сек или общо 9 часа и 28 минути.

Vespera II + Dual-Band filter.

 

Обработка в Siril и AstroSurface W3.

 

Използвани скриптове в Siril:

NB_2_RGB (за звездите)

CosmicClarity_Sharpen

CosmicClarity_Denoise

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Alchemy (applied Pseudo-SHO)

VeraLux_Vectra

 

Първият вариант е основно стречване без цветови заигравки (освен за звездите):

Вторият е Pseudo-SHO:

Прилика с череп:

Слънце - 17.01.2026

Слънчевите петна от днес. Прилагам и картинка с наименованията на групите.

Vespera II + Solar filter, 363 стакнати кадъра в AstroSurface W3.