Търсене в този блог

неделя, 1 март 2026 г.

Юпитер - 01.03.2026

Вчера след залез слънце излезе източен вятър, който разбута доста атмосферата локално, вкарваше и вибрации в телескопа.
Все пак поснимах заради транзита на Калисто (видна е само сянката, без самия спътник), който в случая бе доста далеч от планетарния диск.

Обработка в AstroSurface W4, деротирани 9 стака в WinJupos.


Слънце - 01.03.2026

Много спокойна атмосфера днес... забелязва повече слънчева активност спрямо предните дни.


петък, 27 февруари 2026 г.

Слънце - 27.02.2026

Да си припомним що е то Слънце :) Най-сетне трайна стабилизация на времето.

Снимах днес по обяд, Vespera II + solar filter, 324 стакнати кадъра в AstroSurface W4.


Юпитер - 27.02.2026

Юпитер от тази вечер в сравнително добра атмосфера, въпреки силния във височина вятър. Понеже в момента ползвам друг лаптоп с прясно качен FireCapture, съм снимал с различни настройки - по дефолт е бил активиран Binning 2x2 и не съм се усетил, въпреки че ми направи впечатление по-различния вид на планетарния диск. Кажи-речи все едно съм снимал с C8 :) Някоя от следващите вечери ще гледам пак да го хвана.


SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C, ADC Mark II, 4x Omegon barlow.

21 деротирани стака в WinJupos, стакване и обработка в AstroSurface W4.

Изображението е увеличено 2x.

четвъртък, 22 януари 2026 г.

Rosette Nebula NGC 2237

Резултатът от предните няколко нощи (къде сполучливи, къде с повече облаци) за Rosette Nebula NGC 2237, наричана още Skull Nebula поради приликата си с череп. Това определено е най-фотогеничният обект от дълбокия космос, който съм снимал. Пролича много добре на лайв вюто още с първите 40-50 кадъра, динамичният обхват не е особено широк и се стречва лесно.

Звездният куп и мъглявината се намират на 5000 светлинни години от Земята и са с диаметър приблизително 130 светлинни години. Радиацията от младите звезди възбужда атомите в мъглявината, карайки ги да излъчват светлина, произвеждайки емисионната мъглявина, която виждаме. Масата на мъглявината се оценява на около 10 000 слънчеви маси.

Кадрите са 3409 х 10 сек или общо 9 часа и 28 минути.

Vespera II + Dual-Band filter.

 

Обработка в Siril и AstroSurface W3.

 

Използвани скриптове в Siril:

NB_2_RGB (за звездите)

CosmicClarity_Sharpen

CosmicClarity_Denoise

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Alchemy (applied Pseudo-SHO)

VeraLux_Vectra

 

Първият вариант е основно стречване без цветови заигравки (освен за звездите):


Вторият е Pseudo-SHO:



Прилика с череп:

събота, 17 януари 2026 г.

Слънце - 17.01.2026

Слънчевите петна от днес. Прилагам и картинка с наименованията на групите.

Vespera II + Solar filter, 363 стакнати кадъра в AstroSurface W3.



четвъртък, 1 януари 2026 г.

M97 - Owl nebula

През нощите на 30-ти и 31-ви декември успях да заснема мъглявината Сова, заедно с нейния съсед M108 Surfboard Galaxy (горе вляво). Общата интеграция е 7 часа и 44 минути. Около основната мъглявина на Совата се забелязва слабо външната доста по-бледа мъглявина като синкаво хало.