Един M13 Great Globular Cluster in Hercules от снощи. 2-секундни кадри, интеграция 45 мин. Tемпература на сензора -16 гр. при натоварване между 70 и 75%.
Вдясно е успяла да се покаже далечната галактика IC4617 – 12.6 зведна величина, разстояние 553 млн светлинни години.
Приложен
мастер дарк (от общо 21 кадъра).
SW 350P, Starizona Nexus 0.75 reducer/corrector, SV605CC.
Снимане през
SharpCap Pro, обработка
в
AstroSurface V5, Astro Pixel
Processor и GraXpert 3.
Галактиката Хамбургер в съзвездие Лъв отстои от нас на 35 милиона светлинни години. Открита е от Уилям Хершел през 1784г. и е една от трите основни галактики в Leo Triplet.
Интеграция 2 часа и 15 мин (6-секундни кадри), разделена в две нощи. Охлаждане на сензора до -18гр.
Техника: SkyWatcher 350P GoTo Dobsonian, SV605CC + Astronomik IR/UV cut, Starizona Nexus 0.75 focal reducer/coma corrector.
Обработка: Astro Pixel Processor, AstroSurface V4 и PS.
Дълбок космос със SV605CC (IMX533) цветна камера + Starizona Nexus 0.75x Newtonian Focal Reducer/Coma Corrector (двуинчов). Тази снимачна верига излезе внушителна, Starizona-та е едър и тежък редуктор/коректор, в комбинация с камерата гонят килограм.
Едно полезно видео от човек (Steven Miller), започнал с плахи опити с неговия GoTo Dobson, като в началото са му казвали "еми нема как да стане с Alt-Az..." до усъвършенстване до степен изкарване на супер DS снимки с такъв сетъп:
https://www.youtube.com/watch?v=ypheEr4Vv-8&ab_channel=TheAstroImagingChannel
Астробин галерията на Стивън: https://www.astrobin.com/users/ReadyForTheJetty/
Ползвах Astro Pixel Processor, който автоматично изкара информация от галактиките и ги балансира максимално добре. За
мен остана борбата с градиента от засветката, като ползвах много готиния фрий
туул GraXpert и допълнително Gradient Removal with RB Functions в AstroSurface
V4.
Сигурно не съм ползвал и 20% от възможностите на Astro Pixel Processor, но сега
доста повече ми хареса резултата.
Един широк план на Луната от снощи в пълната резолюция на IMX585 (3856×2180).
Тук си харесах зоната на един шестоъгълен кратер. Всъщност, при внимателно разглеждане, много от лунните кратери имат повече или по-малко изразена шестоъгълна форма.
Бързо намалява ъгловия си диаметър, но все още става за
разглеждане :) Фазата започва да му
личи, вече от другата страна.
5 деротирани стака.
Отново подходящи условия тази вечер. Този път приложих по-мека обработка (по-нисък динамичен обхват) в AstroSurface V4.
21 деротирани стака в WinJupos.
Доста хубав антициклонален сиинг тази вечер. Въпреки
вледеняващия източен ветрец и вкочанени ръце, беше удоволствие да се снима,
подкрепях се с мисълта "само още едно клипче" :) След някой друг ден
вече няма да имам достъп до планетата от източната тераса, ще бъде твърде
светло.
Стакване и обработка в AstroSurface V4. Деротирани 13 сета.
Забелязва се много ярък бял овал северно от СЕП, следван от турбулентна пътечка
на запад. В източната част на диска се е получило интересно засукване на син
материал, почти като обособено петно. ЮЕП е силно динамичен с прорязващите го
по дължина турбуленции от аутбрейка.
Около час след снимките на Юпитер, насочих телескопа към Марс. Първите клипчета не бяха с обещаващо качество, след което сиингът изведнъж се стабилизира и остана така около 15-20 мин. Деротирах 12 резултата.
Хванах зоната на Tharsis, Arcadia Planitia и Olympus Mons. На различни места по
диска се забелязват синкави облаци/мъгла.
Обработка в AstroSurface V4 (прясна версия от 18-ти януари). Опитах WaveSharp
2.0, който е подобрен и вече дава по-читави резултати отпреди, но все още не е
в класата на AstroSurface. А последния се разработва само от един човек
(французина Lucien), докато върху WaveSharp работят 5 души.
Увеличих софтуерно с 1.5х
Един опит от снощи в силно варираща атмосфера. Някои клипчета бяха добри, други далеч от необходимото за стакване качество. Вероятно понеже деротирах резултати (общо 17) в широк времеви диапазон, се получиха леки артефакти по периферията на диска.
Изглежда целия ЮЕП е избледнял заради мощния аутбрейк с белезникав материал,
който се разпространи из него, но е най-добре видим от другата страна на
планетата. Северно от СЕП се забелязва голяма динамика с наредени тъмни петна,
обособени почти като отделен тънък пояс.
Тази вечер упоритата мъгла над Софийското поле разхлаби ледената си хватка (за съжаление след като Юпитер се скри зад покрива на къщата) и успях да хвана Марс в сравнително чисто небе. Сиингът беше хубав, но все пак далеч от идеален.
На предната ми снимка забелязах тясна ивица оранжев прах горе вдясно, врязваща
се в полярната шапка. Текущата обхваща този район, но ивицата вече липсва.
Тази вечер успях да хвана планетата в сравнително добри условия точно в деня на опозиция - 16-ти януари. В Софийското поле от доста време не бяхме виждали ясно небе, както и подходяща атмосфера за снимки. По здрач бе напълно ясно и първо пробвах Юпитер, но атмосферата бе турбулентна. За Марс се появиха доста облаци от средните етажи, но въпреки това реших да поснимам, понеже в промеждутъците се виждаше значително подобрение в стабилността на атмосферата.
Обработка в PIPP, Image Analyzer и AstroSurface V3. Деротирани 6 снимки.
Увеличих софтуерно с 1.25х
