Сатурн - 21.09.2026

В първия час на 21-ви за около 30 минути хванах период на много спокойна атмосфера, на моменти клонеше към отлична. Тъкмо си завърших 2х7 клипчета (RGB + mono) и сиингът падна на 2 от около 8-9 по десетобалната.

С изненада видях, че съм хванал буря с моно камерата в южното полукълбо. На RGB снимката почти не може да се забележи.

Спътникът е Тетида (диаметър около 1060 км).

Бурята се забелязва добре като овал в южното полукълбо (горна дясна част на диска).

Тук включих моно данни към RGB, за да излезе бурята и в цвят. В случая RGB изображението излезе по-остро от IR.

 Ето как изглеждаха кадрите на живо по време на заснемането.

Сатурн - 20.09.2026

Снощи планинският вечерен вятър най-сетне си даде кратка почивка и се отвори възможност за планетарни снимки. През топлото полугодие при антициклонално време тук всяка вечер като по разписание започва да се стича въздух от планината, разбутва сериозно приземния слой и срива локално сиинга, независимо от прогнозите. Обикновено трае през първата половина на нощта до уравновесяване на температурата.

Снимах между 00 и 01ч, атмосферата като цяло беше доста добра. Този път успях да изпробвам качествено електронното ADC. Супер придобивка, премахва лесно и напълно дисперсията, определено си заслужава.

Пробвах и новата ми 3х Omegon Premium barlow, но ми се струва, че резултатите излязоха леко undersampled, поради което приложих 1.5x Drizzle при обработката. Издържа увеличението доста добре.
Взех малко детайл и от моно камерата (с 610nm Longpass филтъра), но този път не беше много по-добре от RGB.

Обработка в PIPP, AutoStakkert4, AstroSurface X1a и Planetary Tools.

Хванал съм добре изразена спица в лявата част на пръстените. Анимация от 2 кадъра:

Heart Nebula (IC 1805)

Мъглявината "Сърце" заснета в продължение на 5 нощи със сумарно време 23 ч. и 18 мин.

Vespera II + DB филтър, мозаечен режим.

Обработка в Siril и AstroSurface X1a.

За втората снимка опитах един Pseudo-SHO вариант чрез VeraLux_Alchemy скрипта.

Повече информация за обекта:

"Мъглявината „Сърце“ (известна още като мъглявината „Тичащо куче“ или Sharpless 2-190) е емисионна мъглявина, разположена на 7500 светлинни години (2300 парсека) от Земята, в ръкава на Персей на нашата Галактика, в съзвездието Касиопея. Тя е открита от Уилям Хершел на 3 ноември 1787 г. През 1958 г. Гарт Вестерхаут я идентифицира като радиоизточник, поради което тя е известна и като Westerhout 4 (или W4). Мъглявината се отличава със светещ йонизиран водороден газ и по-тъмни прахови ивици."

Слънце - 13.09.2026

Слънчевият диск от днес в сравнително добра прозрачност на атмосферата.

Pacman Nebula (NGC 281)

Мъглявината Пакман, заснета в продължение на няколко нощи с общо време на експонация от 17 часа и 10 минути. Голяма част от периферията на мъглявината е бледа и обработката бе доста по-трудна с оглед детайлите да излязат изцяло и в същото време изображението да изглежда естетически добре.

В сините зони преобладава излъчването на кислорода (OIII), докато червените сектори са водородни (Hα).

"NGC 281, IC 11 или Sh2-184 е ярка емисионна мъглявина и част от H II регион в съзвездие Касиопея и е част от спиралния ръкав на Персей на Млечния път. Тази мъглявина с размер 20×30 дъгови минути е свързана с отворен звезден куп IC 1590, няколко глобули на Бок и кратната звезда B1. Колективно образува Sh2-184, обхващаща по-голяма площ от 40 дъгови минути. Скорошно разстояние от радиопаралакси на водни мазери на 22 GHz, направени през 2014 г., се оценява на 2.82±0.20 kpc (9200 светлинни години) от нас. NGC 281 е известна още като мъглявината Пакман заради приликата си с героя от видеоиграта."

Andromeda Galaxy (M31)

За няколко нощи в интервала 10-ти - 16-ти август, събрах 10ч и 20мин за галактиката Андромеда M31 и нейният по-малък съсед - галактиката М110.

"Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип Sb, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от:

• спирални ръкави – млади звезди от Главната последователност, т.е. някъде преди средата на своя еволюционен път.
• ядро – предимно свръхгиганти и гиганти, т.е. звезди в края на своя еволюционен път.

Андромеда се намира на около 2,5 млн. светлинни години (или 780 килопарсека) от Земята в съзвездието Андромеда, от където произлиза и името ѝ (което на български не е официално зададено чрез Астрономическия календар на БАН). Тя е най-близката голяма галактика до нашата. Тази галактика, заедно с Малкия и Големия Магеланов облак, са единствените галактики, които могат да се наблюдават с просто око като мъгляв обект.

През 2006 година с помощта на космическия телескоп Спицър става ясно, че в Андромеда има приблизително един трилион звезди, над два-три пъти повече от тези в Млечния път, която е с приблизително 200 – 400 милиарда. Андромеда, която се разпростира приблизително на 220 000 светлинни години, е най-голямата галактика от нашата Местна група. Масата на галактиката е 1,5 x 1012 слънчеви маси, докато Млечният път е 8,5 x 1011 маси."

Andromeda (M31) with SeeStar S30 Pro

Снимката не е моя. Принадлежи на потребител с никнейм "madc" в cloudynights: https://www.cloudynights.com/forums/topic/1006704-post-processing-help-seestar-s30-pro-free-softwares/#comment-14770829

Молбата му е който има възможност да обработи суровите данни, понеже тепърва навлиза в тази материя. Събрал е 11 часа обща интеграция.

Та... това е резултатът от моята обработка:)