Търсене в този блог

четвъртък, 2 юли 2026 г.

Wizard Nebula (NGC 7380)

Мъглявината заснех в продължение на 2 нощи с обща интеграция 7 часа и 40 минути.

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.


"NGC 7380 е млад разсеян звезден куп в северното околополюсно съзвездие Цефей, открит от Каролина Хершел през 1787 г. Заобикалящата го емисионна мъглявина е известна с популярното име „Мъглявината Магьосник“ (Wizard Nebula) и обхваща ъглов размер от 25 дъгови минути. Роденият в Германия астроном Уилям Хершел включва откритието на сестра си в своя каталог под обозначението H VIII.77. В каталога на Шарплес от 1959 г. (Sh2-142) мъглявината фигурира под името S 142. Обектът е изключително труден за визуално наблюдение, като обикновено изисква много тъмно небе и използването на O-III филтър. Комплексът NGC 7380 се намира на разстояние приблизително 8,5 хиляди светлинни години от Слънцето, в ръкава Персей на Млечния път."


неделя, 21 юни 2026 г.

Elephant's Trunk (IC 1396)

Мъглявината "Слонски хобот", която заснех в продължение на няколко нощи. Сумарната интеграция е 16 часа и 21 минути. 

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.


"Мъглявината „Слонският хобот“ (IC 1396A) е концентрация на междузвезден газ и прах в много по-голямата област от йонизиран газ IC 1396, разположена в съзвездието Цефей на около 2400 светлинни години от Земята. Мъглявината е тъмна, плътна глобула, която получава името си от външния си вид при дължините на вълните на видимата светлина, където има тъмно петно ​​с ярък, извиващ се ръб. Светлият ръб е повърхността на плътния облак, която се осветява и йонизира от много ярка, масивна звезда (HD 206267), която се намира точно на изток от мъглявината. Целият регион на IC 1396 е йонизиран от тази звезда, с изключение на плътните глобули, които могат да се предпазят от суровите ултравиолетови лъчи."


събота, 20 юни 2026 г.

Iris Nebula (NGC 7023)

За мъглявината Ирис събрах рекордните за мен 24 часа и 53 минути обща интеграция, възползвайки се от периода около новолуние, макар че при мен принципно има силно светлинно замърсяване от близки прожектори. Телескопът неуморно събираше данни по над 4 часа на нощ :) Доста труден за обработка обект, направих няколко итерации с различен уъркфлоу докато ми хареса, както и да изглежда балансирано.

Смарт телескоп: Vespera II

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism (Mini, 100% Strength)


"Мъглявината Ирис (известна също като NGC 7023 или Колдуел 4) е ярка отражателна мъглявина, разположена на около 1300 светлинни години от Земята в съзвездието Цефей. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е осветена от звезда с магнитуд +7,4, обозначена като HD 200775. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е открита през 1794 г. от астронома сър Уилям Хершел, след което е добавена към Новия общ каталог (NGC)."

сряда, 17 юни 2026 г.

M27 - Dumbbell Nebula

Заснех мъглявината на два малки отрязъка (поради облаци) за две нощи със сумарна експозиция от 4 часа и 18 минути. Поради високата си яркост структурата излезе доста лесно, като се виждат и бледите "ръкави" по периферията.

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism


AstroSurface W5: 

Levels_G

Contrast: Local Contrast

R-Lucy Deconvolution


"Мъглявината Дъмбел (известна също като мъглявината Ябълково ядро, Месие 27 и NGC 6853) е планетарна мъглявина (мъглявина, обграждаща бяло джудже) в съзвездието Лисичка, на разстояние около 1360 светлинни години. Това е първата такава мъглявина, открита от Шарл Месие през 1764 г. С яркостта си с визуална величина 7,5 и диаметър от около 8 дъгови минути, тя е лесно видима в бинокъл и е популярна наблюдателна цел в любителските телескопи.

Мъглявината изглежда оформена като удължен сфероид и се гледа от нашата перспектива по равнината на екватора ѝ. През 1992 г. Морено-Корал и др. изчисляват, че скоростта на нейното ъглово разширение, гледано от нашето разстояние, е не повече от 2,3 дъгови секунди (″) на век. От това може да се определи горна граница на възрастта от 14 600 години. През 1970 г. Бохуски, Смит и Уийдман установяват скорост на разширение от 31 км/с. Като се има предвид радиусът на малката полуос от 1,01 сл. години, това означава, че кинематичната възраст на мъглявината е 9800 години."



вторник, 5 май 2026 г.

M101 - Pinwheel Galaxy

Галактиката Въртележка, заснета в продължение на две нощи със сумарна експозиция от 6 часа и 58 минути.

На втората снимка може да се видят автоматичните анотации от Siril, обозначаващи имената на обектите.

Vespera II (no filter)

Обработка в Siril и AstroSurface W4.


Използвани основни инструменти:

VeraLux_Nox

Remove Geen Noise

Gradient Removal (AstroSurface W4)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

Generalized Hyperbolic Stretch Transformations

SyQon Prism (Prism Mini)


"Галактиката Въртележка (известна също като Месие 101, M101 или NGC 5457) е междинна спирална галактика, разположена с оста си на въртене към нас, обратно на часовниковата стрелка, на 21 милиона светлинни години (6,4 мегапарсека) от Земята в съзвездието Голяма мечка. Тя е открита от Пиер Мешен през 1781 г. и е съобщена през същата година на Шарл Месие, който потвърждава позицията ѝ за включване в каталога на Месие като един от последните му записи."




Слънце - 05.05.2026

Слънчевите петна от 5-ти май при доста добри условия със спокойна атмосфера.

Забелязват се зони с доста факули по периферията на диска (по-светли пътечки, приличащи на напукване). Представляват по-горещи зони с повишена магнитна активност, често обграждащи слънчевите петна.

M81 - Bode's Galaxy

Трио галактики с централно място за M81.

Обща експозиция 2ч. и 8мин.

Включвам снимка с анотации за присъстващите обекти (приложено чрез Siril).


"M81 (NGC 3031 или Галактиката на Боде) е спирална галактика, разположена по посока на съзвездието Голяма мечка.

Видимата звездна величина на М81 е +6.9. Открита е през 1774 от Ян Боде, а през 1779 Пиер Мешен и Шарл Месие преоткриват „Галактиката на Боде“ и по-късно Месие я включва в каталога си.

Само една свръхнова (от тип Ib) е била наблюдавана в М81. Свръхновата е била използвана за измерване на разстоянието до M81, изчислено на 8.5 млн. светлинни години.

М81 взаимодейства гравитационно с М82 и NGC3077. Газ от трите галактики се оказва в междугалактичното пространство, под действието на гравитационните сили, след което „пада“ близо до ядрата на галактиките, причинявайки бурно звездообразуване."