Wizard Nebula (NGC 7380)

Мъглявината заснех в продължение на 2 нощи с обща интеграция 7 часа и 40 минути.

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.

"NGC 7380 е млад разсеян звезден куп в северното околополюсно съзвездие Цефей, открит от Каролина Хершел през 1787 г. Заобикалящата го емисионна мъглявина е известна с популярното име „Мъглявината Магьосник“ (Wizard Nebula) и обхваща ъглов размер от 25 дъгови минути. Роденият в Германия астроном Уилям Хершел включва откритието на сестра си в своя каталог под обозначението H VIII.77. В каталога на Шарплес от 1959 г. (Sh2-142) мъглявината фигурира под името S 142. Обектът е изключително труден за визуално наблюдение, като обикновено изисква много тъмно небе и използването на O-III филтър. Комплексът NGC 7380 се намира на разстояние приблизително 8,5 хиляди светлинни години от Слънцето, в ръкава Персей на Млечния път."

Elephant's Trunk (IC 1396)

Мъглявината "Слонски хобот", която заснех в продължение на няколко нощи. Сумарната интеграция е 16 часа и 21 минути. 

Телескоп Vespera II + Dual-Band filter.

"Мъглявината „Слонският хобот“ (IC 1396A) е концентрация на междузвезден газ и прах в много по-голямата област от йонизиран газ IC 1396, разположена в съзвездието Цефей на около 2400 светлинни години от Земята. Мъглявината е тъмна, плътна глобула, която получава името си от външния си вид при дължините на вълните на видимата светлина, където има тъмно петно ​​с ярък, извиващ се ръб. Светлият ръб е повърхността на плътния облак, която се осветява и йонизира от много ярка, масивна звезда (HD 206267), която се намира точно на изток от мъглявината. Целият регион на IC 1396 е йонизиран от тази звезда, с изключение на плътните глобули, които могат да се предпазят от суровите ултравиолетови лъчи."

Iris Nebula (NGC 7023)

За мъглявината Ирис събрах рекордните за мен 24 часа и 53 минути обща интеграция, възползвайки се от периода около новолуние, макар че при мен принципно има силно светлинно замърсяване от близки прожектори. Телескопът неуморно събираше данни по над 4 часа на нощ :) Доста труден за обработка обект, направих няколко итерации с различен уъркфлоу докато ми хареса, както и да изглежда балансирано.

Смарт телескоп: Vespera II

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism (Mini, 100% Strength)

"Мъглявината Ирис (известна също като NGC 7023 или Колдуел 4) е ярка отражателна мъглявина, разположена на около 1300 светлинни години от Земята в съзвездието Цефей. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е осветена от звезда с магнитуд +7,4, обозначена като HD 200775. Диаметърът ѝ е шест светлинни години. Мъглявината е открита през 1794 г. от астронома сър Уилям Хершел, след което е добавена към Новия общ каталог (NGC)."

M27 - Dumbbell Nebula

Заснех мъглявината на два малки отрязъка (поради облаци) за две нощи със сумарна експозиция от 4 часа и 18 минути. Поради високата си яркост структурата излезе доста лесно, като се виждат и бледите "ръкави" по периферията.

Обработка в Siril и AstroSurface W5.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Vectra

CosmicClarity_Sharpen

SyQon Parallax

SyQon Prism

AstroSurface W5: 

Levels_G

Contrast: Local Contrast

R-Lucy Deconvolution

"Мъглявината Дъмбел (известна също като мъглявината Ябълково ядро, Месие 27 и NGC 6853) е планетарна мъглявина (мъглявина, обграждаща бяло джудже) в съзвездието Лисичка, на разстояние около 1360 светлинни години. Това е първата такава мъглявина, открита от Шарл Месие през 1764 г. С яркостта си с визуална величина 7,5 и диаметър от около 8 дъгови минути, тя е лесно видима в бинокъл и е популярна наблюдателна цел в любителските телескопи.

Мъглявината изглежда оформена като удължен сфероид и се гледа от нашата перспектива по равнината на екватора ѝ. През 1992 г. Морено-Корал и др. изчисляват, че скоростта на нейното ъглово разширение, гледано от нашето разстояние, е не повече от 2,3 дъгови секунди (″) на век. От това може да се определи горна граница на възрастта от 14 600 години. През 1970 г. Бохуски, Смит и Уийдман установяват скорост на разширение от 31 км/с. Като се има предвид радиусът на малката полуос от 1,01 сл. години, това означава, че кинематичната възраст на мъглявината е 9800 години."

M101 - Pinwheel Galaxy

Галактиката Въртележка, заснета в продължение на две нощи със сумарна експозиция от 6 часа и 58 минути.

На втората снимка може да се видят автоматичните анотации от Siril, обозначаващи имената на обектите.

Vespera II (no filter)

Обработка в Siril и AstroSurface W4.

Използвани основни инструменти:

VeraLux_Nox

Remove Geen Noise

Gradient Removal (AstroSurface W4)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

Generalized Hyperbolic Stretch Transformations

SyQon Prism (Prism Mini)

"Галактиката Въртележка (известна също като Месие 101, M101 или NGC 5457) е междинна спирална галактика, разположена с оста си на въртене към нас, обратно на часовниковата стрелка, на 21 милиона светлинни години (6,4 мегапарсека) от Земята в съзвездието Голяма мечка. Тя е открита от Пиер Мешен през 1781 г. и е съобщена през същата година на Шарл Месие, който потвърждава позицията ѝ за включване в каталога на Месие като един от последните му записи."

Слънце - 05.05.2026

Слънчевите петна от 5-ти май при доста добри условия със спокойна атмосфера.

Забелязват се зони с доста факули по периферията на диска (по-светли пътечки, приличащи на напукване). Представляват по-горещи зони с повишена магнитна активност, често обграждащи слънчевите петна.

M81 - Bode's Galaxy

Трио галактики с централно място за M81.

Обща експозиция 2ч. и 8мин.

Включвам снимка с анотации за присъстващите обекти (приложено чрез Siril).

"M81 (NGC 3031 или Галактиката на Боде) е спирална галактика, разположена по посока на съзвездието Голяма мечка.

Видимата звездна величина на М81 е +6.9. Открита е през 1774 от Ян Боде, а през 1779 Пиер Мешен и Шарл Месие преоткриват „Галактиката на Боде“ и по-късно Месие я включва в каталога си.

Само една свръхнова (от тип Ib) е била наблюдавана в М81. Свръхновата е била използвана за измерване на разстоянието до M81, изчислено на 8.5 млн. светлинни години.

М81 взаимодейства гравитационно с М82 и NGC3077. Газ от трите галактики се оказва в междугалактичното пространство, под действието на гравитационните сили, след което „пада“ близо до ядрата на галактиките, причинявайки бурно звездообразуване."

Слънце - 04.05.2026

Слънчевата активност от днес. 

Стак от 316 кадъра, обработка в AstroSurface W4.

Crescent Nebula (NGC 6888)

През изминалите няколко нощи събрах малко над 8 часа (х 10 сек. кадри) за Crescent Nebula NGC 6888.

Първият вариант е със цялостно стречване, при втория сепарирах звездите и наблегнах основно на мъглявината. Там изпъкна доста повече кислорода. Експериментирах с реда на изпълнение на скриптовете, изглежда има значение.

Vespera II + Dual-Band filter.

Използвани скриптове в Siril:

VeraLux_Starting_Point

VeraLux_Nox

VeraLux_Alchemy

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_ Revela

VeraLux_Vectra

VeraLux_StarComposer

SyQon-Prism (Prism Deep)

"Мъглявината Полумесец (известна също като NGC 6888, Caldwell 27, Sharpless 105) е емисионна мъглявина в съзвездието Лебед, на около 5000 светлинни години от Земята. Открита е от Уилям Хершел през 1792 г. 

Образувала се от бързия и мощен звезден вятър от горещата централна звезда на Волф-Райе, който се сблъсква с по-бавно движещия се вятър, изхвърлен от звездата, когато тя се е превърнала в червен гигант преди около 250 000 до 400 000 години, и го енергетизира. Резултатът от сблъсъка е обвивка и две ударни вълни, едната движеща се навън, а другата навътре."

Слънце - 24.04.2026

 Слънчевата активност от днес 24-ти април.

Слънце - 12.04.2026

 

Markarian's Chain - 08.04.2026

Веригата на Маркарян представлява низ от галактики, който е част от купът Дева. Погледнати от Земята, галактиките лежат по плавно извита линия. Шарл Месие открива за първи път две от галактиките, M84 и M86, през 1781 г. Другите галактики, наблюдавани във веригата, са открити от Уилям Хершел. В крайна сметка е кръстена на арменския астрофизик Бенджамин Маркарян, който открива груповото им движение в началото на 60-те години на миналия век. 

Галактиките-членки включват M84 (NGC 4374), M86 (NGC 4406), NGC 4477, NGC 4473, NGC 4461, NGC 4458, NGC 4438 и NGC 4435.

Ярките галактики от веригата са видими през малки телескопи. Заобелязват се двойката взаимодействащи си галактики NGC 4438 и NGC 4435, на около 50 милиона светлинни години разстояние, известни на някои като Очите на Маркарян.

 

Vespera II (без филтри), стакнати FITS файлове в Siril с активиран 2x Drizzle (от модифициран скрипт) със сумарна интеграция 1 час и 52 минути.

Използвани скриптове:

OSC_Preprocessing_WithoutDBF_WithDrizzle_Seestar (модифициран)

VeraLux_HyperMetric_Stretch

CosmicClarity_Sharpen

SyQon-Prism (Prism Deep)

 

Юпитер - 07.03.2026

Вечерта на 7-ми март атмосферата бе значително по-добра от предния път, тъкмо хванах и изгрева на ГЧП.
8 деротирани стака, обработка в AstroSurface W4 и Image Analyzer.

Най-вероятно това ще е финалът за този сезон. Снимам го по здрач, след което бързо се скрива зад покрива на къщата.

Една forverse анимация от 28 кадъра.
Спътникът е Европа (изрязах го от финалното изображение, понеже WinJupos го замазва).

Юпитер - 01.03.2026

Вчера след залез слънце излезе източен вятър, който разбута доста атмосферата локално, вкарваше и вибрации в телескопа.
Все пак поснимах заради транзита на Калисто (видна е само сянката, без самия спътник), който в случая бе доста далеч от планетарния диск.

Обработка в AstroSurface W4, деротирани 9 стака в WinJupos.

Слънце - 01.03.2026

Много спокойна атмосфера днес... забелязва повече слънчева активност спрямо предните дни.

Слънце - 27.02.2026

Да си припомним що е то Слънце :) Най-сетне трайна стабилизация на времето.

Снимах днес по обяд, Vespera II + solar filter, 324 стакнати кадъра в AstroSurface W4.

Юпитер - 27.02.2026

Юпитер от тази вечер в сравнително добра атмосфера, въпреки силния във височина вятър. Понеже в момента ползвам друг лаптоп с прясно качен FireCapture, съм снимал с различни настройки - по дефолт е бил активиран Binning 2x2 и не съм се усетил, въпреки че ми направи впечатление по-различния вид на планетарния диск. Кажи-речи все едно съм снимал с C8 :) Някоя от следващите вечери ще гледам пак да го хвана.

SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C, ADC Mark II, 4x Omegon barlow.

21 деротирани стака в WinJupos, стакване и обработка в AstroSurface W4.

Изображението е увеличено 2x.

Rosette Nebula NGC 2237

Резултатът от предните няколко нощи (къде сполучливи, къде с повече облаци) за Rosette Nebula NGC 2237, наричана още Skull Nebula поради приликата си с череп. Това определено е най-фотогеничният обект от дълбокия космос, който съм снимал. Пролича много добре на лайв вюто още с първите 40-50 кадъра, динамичният обхват не е особено широк и се стречва лесно.

Звездният куп и мъглявината се намират на 5000 светлинни години от Земята и са с диаметър приблизително 130 светлинни години. Радиацията от младите звезди възбужда атомите в мъглявината, карайки ги да излъчват светлина, произвеждайки емисионната мъглявина, която виждаме. Масата на мъглявината се оценява на около 10 000 слънчеви маси.

Кадрите са 3409 х 10 сек или общо 9 часа и 28 минути.

Vespera II + Dual-Band filter.

 

Обработка в Siril и AstroSurface W3.

 

Използвани скриптове в Siril:

NB_2_RGB (за звездите)

CosmicClarity_Sharpen

CosmicClarity_Denoise

VeraLux_HyperMetric_Stretch

VeraLux_Alchemy (applied Pseudo-SHO)

VeraLux_Vectra

 

Първият вариант е основно стречване без цветови заигравки (освен за звездите):

Вторият е Pseudo-SHO:

Прилика с череп:

Слънце - 17.01.2026

Слънчевите петна от днес. Прилагам и картинка с наименованията на групите.

Vespera II + Solar filter, 363 стакнати кадъра в AstroSurface W3.

M97 - Owl nebula

През нощите на 30-ти и 31-ви декември успях да заснема мъглявината Сова, заедно с нейния съсед M108 Surfboard Galaxy (горе вляво). Общата интеграция е 7 часа и 44 минути. Около основната мъглявина на Совата се забелязва слабо външната доста по-бледа мъглявина като синкаво хало.