Тази вечер атмосферата бе сходна, макар и планетата да бе
доста ниско (малко след 21:00ч). Имаше леки турбуленции, но като цяло
прозрачността бе супер. Реших да поснимам заради ГЧП и зоната около него с
мисълта основната сесия да направя по-късно при планета високо в небето. Е,
добре че снимах тогава, понеже по-късно излезе вятър и условията се влошиха
значително.
Обработка в AstroSurface V3, WinJupos (8 деротации) и PS.
Много добра до отлична атмосфера снощи. На лайв вюто от време на време се виждаха всички възможни детайли по целия планетарен диск, на които е способна резолюцията на телескопа. Планетата в момента е огромна. Приятна изненада бяха Калисто и Йо в близост до планетарния диск. По едно време осъзнах, че Йо изведнъж е изчезнал – бе потънал в сянката на Юпитер.
Този път не пропуснах да се насладя на гледката визуално през 10мм окуляр +
2.5x Powermate. В моментите на отличен сиинг Калисто се виждаше ясно като
пепеляво сива сфера с остро дефинирани граници и наченки на детайл.
За Юпитер – стакнати 30% кадри за клип в AstroSurface V3, 13 деротирани сета
За спътниците – стакнати 40% кадри за клип в AutoStakkert4
Йо, попадайки в сянката на планетата:
Един резултат отпреди 2 вечери (17-ти). Атмосферата бе сравнително добра, но имаше още какво да се желае от прозрачността.
Забелязва се залязващото ГЧП, както и изгряващото удължено червено петно в
северното полукълбо. Последното се откроява доста добре, изглежда се състои от
малко по-тъмен материал от ГЧП, оградено с тъмен контур.
Деротирани 10 сета.
С една идея по-добре от вчера, поне успях да деротирам 4 клипа със сходно качество.
Правят впечатление двойката тъмни овали в северното полукълбо, множеството
сходни куполообразни структури наредени по северната част на ЮЕП, както и двата
бели овала в южното полукълбо.
За съжаление снощи не се оправдаха очакванията – много променлива атмосфера, варираше с 5-6 единици по десетобалната. Само едно клипче се получи що-годе добре.
Забелязва се бебето червено петно (БЧП :)) в северното полукълбо.
Това образувание е доста персистиращо, на снимката ми в перфектни условия от
13-ти октомври се вижда оградено от по-тъмен материал. В CN също наскоро го
обсъждаха.
Южната част на СЕП е силно прорязана от дълга ивица тъмносин материал.
Наедрява доста бързо планетата, ако задържи антициклоналното време поне до средата на ноември (има такива индикации). Вече е и в доста по-удобно за наблюдения/снимки време.
Резултатът е от снощи, този път деротирах цели 13 стака. Четох, че текущата
версия на WinJupos се справя значително по-добре с дълъг период на деротация
без да замазва краищата на планетарния диск. 40 минути са постижими, което ще
рече 38-39 клипчета от по минута като включим паузите между тях.
Уран - един леден свят, отдалечен на 1,6 милиарда километра от Земята и съответно 1,8 милиарда км от Слънцето. Една година на планетата е с продължителност 84 земни години.
Атмосферата на Уран е подобна на атмосферите на Юпитер и Сатурн като състав - основно водород и хелий, но съдържа и повече вода, амоняк и метан. Уран е планетата с най-студена атмосфера в Слънчевата система - минус 224 градуса по Целзий. Атмосферата му има сложна слоеста облачна структура, съдържаща предимно вода в най-ниските облаци и метан в най-горния слой. Вътрешността на Уран е съставена главно от лед и скали. Ветровете в облачните слоеве могат да достигнат 900 км/ч.
Планетата се отличава със силния наклон на оста на въртене - тя лежи почти в равнината на еклиптиката.
На снимката се забелязва характерния за планетата син цвят, както и белезникавата зона около северния полюс. Атмосферните условия бяха доста променливи, при подходящи такива може да се получи по-ясно изображение.
SkyWatcher 350P GoTo, Uranus-C (IMX585), 4x Omegon Premium barlow
Комбинирани 3 RGB и 8 RG610 сета.
Юпитер с ГЧП от изминалата нощ между 02:10 и 03:00ч. Събрах и обработих около 350GB данни, но реално по-малката част бяха качествени.
Атмосферата варираше доста – имаше периоди като под вода и такива, в които
отделни кадри изглеждаха почти като готова обработена снимка. Хубавите периоди
бяха в началото и края на сесията, поради което съставих две отделни
изображения.
Приложих upscale на 1.25х, мисля че така е по-комфортно за окото.
Двойното турбулентно образувание от миналия път западно от ГЧП, вече е по-скоро
единично. Самото ГЧП продължава с тренда си да се смалява с всяка изминала
година.
Деротирани 5 сета:
Деротирани 7 сета:
Forverse анимация от всичките 40 кадъра:
Телескопът в действие:
Снимка на лайв вюто, макар че телефона не показва добре планетарния диск:
Условията на височина 500hPa:
Днес изтупах прахта от добрия стар Celestron C8, за да тествам как ще се справи с кометата C/2023 A3. Пазя го специално за такива случаи, в които големия добсън няма възможност да гледа в конкретна посока.
През бинокъл SkyMaster 25x100 кометата се вижда разкошно в пълния си блясък.
Представям си как ще е от тъмно място, понеже точно в тази посока тук има
локални мощни прожектори.
Цвета се получи малко странен, макар че гледах да балансирам RGB каналите.
Поиграх си доста с Curves във Фотошоп, за да избегна доколкото мога прегарянето
на ядрото. Стакнати около 1100 снимки по 1 сек експонация всяка. Приложен
masterdark. Обработка в AstroSurface и PS.
Снимах между 19:40 и 20:00ч.
Залез над планински връх в центъра на кратер, малко след пълнолуние.
Условията бяха променливи с често преминаване на пелени от
перести облаци.
Интересни бури се наблюдават в ЮЕП западно от ГЧП. Имаме смесване на бял и яркооранжев материал, стабилни турбуленции се вихрят там. Откъснати по-тъмни образувания "плуват" в ламинарната светла зона под ЮЕП. Изглеждат амонячни на вид според прикачената картинка със схематичното представяне облачните слоеве на планетата.
Снимах между 2:30 и 03:00ч тази сутрин. 10 деротирани сета в WinJupos.
Дойде ред и на Юпитер да бъде уловен в отлична атмосфера :) Метео картите, както и сиинг прогнозата на Метеоблу, показваха лоши условия за тази сутрин, но въпреки това реших да опитам. Още едно доказателство, че не трябва да им се доверяваме особено. През цялото време Юпитер бе остър и беше абсолютно удоволствие да се наблюдава лайв на екрана. Станах към 03:40ч и се оказа, че не разполагам с много време преди планетата да се скрие зад покрива на къщата, понеже за момента снимам от терасата. Вече се издига значително по-рано.
Включих новата придобивка към оптичната верига – 4х Omegon Premium barlow. Много съм доволен от качеството (нищо общо с 2х Omni). Абсолютно цветово неутрална, за разлика от Omni, която вкарва син оттенък. Опасявах се, че с добавяне на ADC между камерата и 4х Omegon ще се вдигне прекомерно фокусното, но разликата се оказа почти незабележима, което е супер.
Авто корекция на цветовете и кроп в PIPP, стакване и
обработка в AsrtroSurface V3. Във версия V3 са оправили стакването и вече смея
да твърдя, че се справя по-добре дори от AutoStakkert4.
Деротирани 8 изображения в WinJupos.
Правят впечатление двата светли овала в СЕП, както и
оранжевия овал пò на север, обграден от завихряне с по-тъмен материал.
С Ганимед, който обработих отделно. Диаметърът на Ганимед (най-голямата луна в Слънчевата система) е с диаметър 5262 км.
И една анимация от 19 кадъра:
Снощи условията са високорезолюционни снимки не бяха подходящи и реших да разнообразя с едно широко
поле, обхващащо видимите спътници. Резултатът е комбинация от две изображения –
едно на по-нисък гейн за планетата и другото на по-висок да излязат спътниците.
Снимах в главния фокус.
За планетата:
Frames captured=9160
FPS (avg.)=101
File type=SER
ROI=1184x404
Shutter=9.783ms
Gain=236 (27%)
За спътниците е същото с тази разлика, че гейна е 563 (66%).
Снощи към 23:30ч реших да погледна през окуляра без намерение да снимам, но картинката се оказа супер примамлива. Почти статична атмосфера с много остри детайли. През 5х барлоу леща телескопа изобщо не усещаше голямото фокусно разстояние - все едно бях сложил камерката директно в главния фокус. Този сиинг се задържа за около 20-25мин, които бяха достатъчни за 15-тина клипчета от които стакнах 11. Не ползвах ADC.
Корекция на цветовете и кроп в PIPP. Стакване, шарпване и подсилване на цветовете в AstroSurface V3. Denoise и brightness в PS.
Забелязва се смущение в еднородността на облаците точно под пръстените леко вдясно.
Марс бе доста приятна гледка през 5х барлоу в моментите на добър сиинг (за него вече много варираше).
Над северния полюс се вижда доста обширна облачна покривка.
6 деротирани RGB сета.
Първия тест на Юпитер за нощта направих между 03:00 и 03:30ч. Ползвах споменатата в темата за Сатурн оптична верига с 2х барлоу. Атмосферата беше доста добра, но финалния резултат бе отново с изкривени цветове и преобладаващо виолетово, въпреки прекарването на клипчетата през PIPP за оправяне на цветовия баланс.
За всички тестове снимах на занулени цветови настройки на камерката.
Изминалата нощ си спретнах солиден планетарен маратон. Започнах със Сатурн при доста променлива атмосфера, последван от Луната, Юпитер и завърших с Марс.
Този път не ползвах Drizzle, а реших да удължа оптичната верига, поставяйки тялото на 2х барлоу между камерата и ADC (някои ползват този похват с увеличаване разстоянието от сензора до ADC за по-добри резултати), като най-отпред навих барлоу елемента.
Фокусното се вдигна осезаемо, но остана синьо-виолетовия оттенък, който изглежда се получава от ADC-то. Не съм сигурен каква е причината. Ползвам опцията във Firecapture, показваща до каква степен е компенсирана дисперсията и на екрана нещата изглеждат доста добре, с изключение на това че двата индикатора за синьо и червено не стоят постоянно напаснати, а винаги "играят" насам-натам. Не знам това да не омешва цветовете по някакъв начин.
При обработката видях, че съм хванал транзит на Рея, забелязва се сянката долу вдясно.
Стакнати 4 RGB сета и 6 RG610. Софтуерно увеличен до 1.25.
Днес Властелинът на пръстените е в опозиция - най-близко отстояние от Земята за годината. Снимах между 00:00 и 01:00ч. Беше голяма борба с облаци, поривист вятър и променлив сиинг. На моменти телескопа започна да действа като платно за вятъра и планетата едва се задържаше в ROI зоната. Все пак успях да уловя периоди на ламинарен поток и сравнително стабилна атмосфера.
Комбинирах 6 RGB и 7 RG610 сета от по 60 сек клипчета. Леко увеличих финалния резултат софтуерно.
Процепът Касини вече се откроява добре, вероятно има лек намек за тънкия процеп Енке в лявата част на пръстените.
След Сатурн пробвах и някои лунни сектори, макар че сиингът лека полека започна да се влошава.
Тук виждаме кратера Атлас (с каналите в него), под него е Херкулес. Атлас е с диаметър от 87км и дълбочина 2км. Каналите са с ширина по-малка от километър.
Много добър сиинг снощи, на моменти дори замръзваше в отличен. Този път комбинирах данни и от RG610 филтъра.
Обработка в AutoStakkert4, AstroSurface V3 и PS. Приложен 1.5x Drizzle.
Деротирани 11 RGB изображения, клипчета от по минута:
Снощи за пръв път успях да постигна голямо подобрение с ADC-то. Уцели ли се настройката разликата е много голяма – все едно човек със сериозен диоптър да сложи правилните очила. Въпреки това атмосферата беше далеч от перфектна - изображението бе остро, но излезлият вятър вкарваше турбуленции.
Пръстените са се отворили още малко, вече се различава
Касини като две дъгички. Сянката на пръстените върху планетата се е преместила
и вече не е отдолу, а изглежда се пада точно зад пръстените от нашата
перспектива. Спътниците са (от ляво надясно) Тетида, Титан и Рея. За тях
приложих отделна обработка.
Този път не снимах с RG610 филтъра, поради което поясите не
личат така добре както на предната ми снимка. Въпреки това си мисля, че сега
резолюцията е по-добра.
9 деротирани изображения в WinJupos (от клипчета по минута),
обработка в AstroSurface V3 и PS. Приложен 1.5x Drizzle.
Според калкулациите на WinJupos съм снимал на 4300мм фокусно (или 2.7х барлоу), което с приложения drizzle се вдига на 6400мм, равняващо се на 4х барлоу.
