Най-сетне прозорец за снимане след дългата поредица облачни или ветровити дни, които не позволяваха наблюдения и снимки. Уви, опозицията премина зад плътна пелена от облаци, но планетата ще бъде с достатъчно голям диаметър за потенциални детайлни снимки до края на октомври, че и началото на ноември, когато диаметърът ѝ вече ще падне под 20" (дъгови секунди).
Атмосферата по време на снимките като цяло бе със средно качество - не особено добра прозрачност, присъстваха и турбуленции. В интерес на истина от това, което виждах на екрана в реално време, въобще не очаквах да излезе кой знае какъв детайл. Вероятно помогна удължителя след пауърмейта, с който намалих увеличението ѝ докъм 2-2.1 и това се е отразило благоприятно. След като атмосферата започна видимо да се влошава, реших да пробвам резервния план – снимане директно в главния фокус :) Това подобри доста нещата, планетата се стабилизира, изображението се уплътни значително. В реално време се забелязваха дори релефни образувания (Olympus Mons и по-малките вулкани до него). От време на време се появяваха кратки подобрения в прозрачността и със завишения фреймрейт успях да хвана и по-чисти кадри.
Олимп Монс е най-високата вулканична планина на Марс, която се извисява на 27км над средната повърхност на планетата. На снимките изпъква под формата на светло петно в горната дясна част на планетарния диск.
Първо са снимките в главния фокус:
C8, RGB filters, ASI290MM
Drizzle 1.5x, четири сета в WinJUPOS, стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
За първия резултат ползвах готовите шарпнати изображения от AS3 (без
активирана опция Blend RAW for...). Изглеждаха много добре, без да са
оувършарпнати.
Пет сета, комбинирани в WinJUPOS. Стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
От следната графика може да проследим видимият диаметър на планетата през годината:
Източник: http://astrocalendar.50webs.com/mars.html