Веднага след снимките на Юпитер, насочих телескопа към Сатурн. Хубавата прозрачност на атмосферата личеше от по-ниските изисквания откъм exposure и gain на камерата, което позволи заснемане с по-висок фреймрейт за запълване на хистограмата до необходимото ниво.
C8, ASI290MM, 2.5x Powermate, RGB filters; обработка в AutoStakkert 3, RegiStax 6, WinJUPOS, PS CC.
Юпитер от снощи при добра атмосферна прозрачност (но с присъстващи турбуленции).
За първи път реших да обединя няколко RGB сета (в случая четири) в WinJUPOS за проба как ще се получи. Тази програмка служи за обединяване и деротиране на получените снимки от няколко последователни RGB сета, което позволява събирането на повече полезни данни и в крайна сметка получаване на по-детайлно изображение.
Тази сутрин за Марс атмосферата не бе така добра както предния път. Изображението
играеше доста, прозрачността също беше влошена (още снощи личеше по
обширния оранжев ореол около Луната).
Стакнатите кадри са 50% от около 14000 за всеки канал.
Сатурн, заснет в променливи атмосферни условия. Сянката, която планетата хвърля върху пръстените, придава известен 3D ефект.
Юпитер от вечерта на 30-ти в силно променлива атмосфера. Със своите само 24 градуса отстояние от хоризонта, е трудно да се разкрие значим детайл, понеже светлината трябва да премине през приблизително три дебелини на земната атмосфера докато ни достигне. Това замъглява значително гледката.
Преди да започна снимките на Юпитер и Сатурн, направих колимация на C8
при голямо увеличение. Оказа се, че има нужда (всъщност колимация не му
бях правил от години...), веднага се забеляза разликата.
30% стак от около 4500 кадъра за всеки RGB канал.
