Прашна буря на Марс - 17.11.2020

Вечерта на 17-ти ноември (между 17:30 и 18:00ч) успях да заснема зоната с прашната буря. Общо-взето ситуацията беше борба с облаци и предимно лош сиинг. Вече беше започнало по-активно облакообразуване, което бързо се пренесе в зоната, където бе Марс.
Но този път борбата не е за красива снимка, а за такава с научна стойност :) Още докато се редяха кадрите на екрана, се забелязваше отчетливо прашната зона с по-високо албедо във всички канали.

Пропуснах Drizzle при обработката този път, понеже данните не бяха добри и едно такова издуване на планетата само щеше да влоши детайла. Приложих resize в PS.

С цялата тази прясна прах чертите в тази зона на планетата са почти неразпознаваеми.

Справка за зоните със скрийншот от Стелариум:

Един деротиран стак от 4 сета в WJ. Този път ми се струва, че единичният сет (горните снимки) излезе по-добър, вероятно поради силно вариращото качество на отделните сетове.

Марс - 14.11.2020

На 14-ти атмосферата бе сравнително спокойна, въпреки прогнозите за присъствие на височинни ветрове. Вероятно потоците в случая са били ламинарни (еднородни), при което видимостта е добра.

В долната лява част на планетарния диск се забелязва интересно образувание, подобно на тъмен прорез. Вероятно се дължи на локално облакообразуване и хвърляне на специфична сянка от самите облаци. В зоната на Valles Marineris (най-големия каньон на Марс) в момента бушува обширна прашна буря, която съвсем отчетливо запълва и самият каньон, оцветявайки го в светлооранжево. За съжаление в случая тази зона на интерес се пада от обратната страна на планетата.

Марс - 08.11.2020

Планетата вече е с видим диаметър под 20" (дъгови секунди), сравнено с опозицията, когато беше малко над 22". Въпреки намаляващия размер, все още е достатъчно голяма за улавяне на значително количество повърхностни детайли.

Вечерта на 8-ми ноември присъстваха засилени турбуленции с кратки периоди на затишие. В случая много помогна високата скорост на заснемане (250 кадъра в секунда) и съответно улавяне на тези кратки периоди, което позволи изпъкването на основния повърхностен детайл.

C8, Astrolumina RGB filters, 2.5x Powermate, extension tube, ASI290MM.

Drizzle 1.5x в AS3!, обработка в Astra Image 5.5.8,  PS CC, деротирани три сета в WinJUPOS.

Марс - 19.10.2020

Вечерта на 19-ти очакванията за хубава атмосфера се оправдаха... всъщност оказа се нещо повече :) Снимах в продължение на почти час – от 23:15 до 00:10ч. Това бе най-ясната гледка на Марс, която някога съм виждал през телескопа ми. По време на дългите периоди на перфектен сиинг (процентното съотношение на много добър към перфектен сиинг беше приблизително 40/60), имаше многократни възклицания "Уау!" от моя страна с невярващо взиране в екрана, на който се виждаха остри като бръснач кадри, показващи богат детайл в реално време. Всъщност това бе максималният възможен детайл, на който е способен един 8" телескоп.

Имаше немалки периоди, в които дори синият канал беше като замръзнал и ясно се открояваха марсианските облаци по периферията на диска. Като че ли зеленият канал малко превъзхождаше червения по стабилност и острота.
В края на сесията стакнах пауърмейта с 12мм окуляр, за да се полюбувам на гледката директно - планетата изглеждаше прекрасно, като колкото повече се взирах – долкова по-ясно видими ставаха детайлите.

C8, 2.5х Powermate (намалена до 2х - 16см отстояние между горната ѝ леща и матрицата на камерата), RGB filters, ASI290MM.

Най-добрите три сета:

 

 

 

Forverse анимация от 12 RGB снимки:

 

 

 

Forverse анимация от 11 зелени канала. Добре личат марсианските облаци по периферията на диска:

 

 

Шест деротирани сета (обработка в Registax) чрез WinJUPOS: 

 

Седем деротирани сета (готови шарпнати изображения от AS3) чрез WinJUPOS с подсилена острота:

Вятърът на височина 300hPa в тази нощ:

 

 

Марс - 10.10.2020

Най-сетне прозорец за снимане след дългата поредица облачни или ветровити дни, които не позволяваха наблюдения и снимки. Уви, опозицията премина зад плътна пелена от облаци, но планетата ще бъде с достатъчно голям диаметър за потенциални детайлни снимки до края на октомври, че и началото на ноември, когато диаметърът ѝ вече ще падне под 20" (дъгови секунди).

Атмосферата по време на снимките като цяло бе със средно качество -  не особено добра прозрачност, присъстваха и турбуленции. В интерес на истина от това, което виждах на екрана в реално време, въобще не очаквах да излезе кой знае какъв детайл. Вероятно помогна удължителя след пауърмейта, с който намалих увеличението ѝ докъм 2-2.1 и това се е отразило благоприятно. След като атмосферата започна видимо да се влошава, реших да пробвам резервния план – снимане директно в главния фокус :) Това подобри доста нещата, планетата се стабилизира, изображението се уплътни значително. В реално време се забелязваха дори релефни образувания (Olympus Mons и по-малките вулкани до него). От време на време се появяваха кратки подобрения в прозрачността и със завишения фреймрейт успях да хвана и по-чисти кадри.

Олимп Монс е най-високата вулканична планина на Марс, която се извисява на 27км над средната повърхност на планетата. На снимките изпъква под формата на светло петно в горната дясна част на планетарния диск.

Първо са снимките в главния фокус:

C8, RGB filters, ASI290MM
Drizzle 1.5x, четири сета в WinJUPOS, стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.
За първия резултат ползвах готовите шарпнати изображения от AS3 (без активирана опция Blend RAW for...). Изглеждаха много добре, без да са оувършарпнати.

 

 

 

След това опитах с Registax, като реално беше достатъчно да се увеличи докрай само последния слайд (за Gaussian обработка) и да се натисне допълнително до 0.150.

 

Следната снимка е с използване на 2.5х Powermate, намалена до 2х.

Пет сета, комбинирани в WinJUPOS. Стакнати по 20% от червените канали и по 30% от G и B.

  

 

 

И един деротиран стак от четири червени канала:

 

Анимация от 10 червени канала:

От следната графика може да проследим видимият диаметър на планетата през годината:

Източник: http://astrocalendar.50webs.com/mars.html

Марс - 03.10.2020

Опит за заснемане от първите часове на 3-ти октомври. За съжаление атмосферата беше много динамична (+ присъствие на пелена от пересто-слоести облаци), което попречи да се открои детайл с висока резолюция. Оказа се, че само първия заснет RGB сет показва някакъв сравнително добър детайл, като в кадър се вижда вулканичната планина Elysium Mons като петно с по-наситен цвят (посочената със стрелка зона).

 

 

IR изображение:

 

 

Марс - 21.09.2020

Сутринта на 21-ви за първи път успях да изкарам повече детайл с 12" GSO, отколкото с C8 :) Предварително темперирах главното огледало на GSO-то с вградения вентилатор и изглежда, че това също помогна (освен спокойната атмосфера).

IrGB вариант:

 

 

 RGB:

 

 

 

Инфрачервена снимка: 

 

 

 

 

След фотосесията с големия телескоп, пробвах как ще се получат нещата с С8. Атмосферата започна постепенно да се влошава, като все пак успях да заснема 1-2 добри сета.

RGB:

 

Марс - 17.09.2020

Снимката е от интервала 00:00-01:00ч. Атмосферата беше такава сякаш някой постоянно променя фокуса до пълно замазване на изображението. Най-вероятно е имало локално смесване на потоци с различна температура, причиняващи силна турбуленция и замъгляване. След като не се получи с ASI290MM (понеже с нейните характеристики и това фокусно разстояние, се изисква много добра атмосфера), реших да събудя от сън старата Basler камерка :) С нея взе, че се получи що-годе добър резултат и то при такива кофти условия. Поддържаше около 38 fps. Планетата с нея излиза много по-малка, за финалната снимка съм приложил ресайз със стотина пиксела отгоре.

Марс - 16.09.2020

Сутринта на 16-ти направих опити между 03:00 и 04:00ч, като плановете ми бяха да направя 5-6 RGB сета, които след това да комбинирам в WinJUPOS, но уви - бяха се формирали облаци и снимането бе силно затруднено. Постоянно течеше облакообразуване (най-много в зоната където е Марс) и трябваше да се задоволя с малките отрязъци, които се появяваха от време на време.

Една примерна графика от AutoStakkert3:

Заради динамиката, породена от облакообразуването, сиингът варираше в много широки граници - реално от много лош до отличен, преливайки през няколко секунди.

Единствения по-хубав RGB сет:

 

  

 

Една примерна графика от AutoStakkert3. Вижда се как в голяма част от графиката липсва каквато и да е информация. Тогава планетата е била скрита от облаци.

 

Към края на сесията успях да хвана прозорче с по-стабилна атмосфера, но стигна само за един червен канал преди ново струпване на облаците:

 

Метео условията на 300hPa, определящи сиингът, за часът на заснемане:

 

 

Сатурн - 04.09.2020

Веднага след снимките на Юпитер, насочих телескопа към Сатурн. Хубавата прозрачност на атмосферата личеше от по-ниските изисквания откъм exposure и gain на камерата, което позволи заснемане с по-висок фреймрейт за запълване на хистограмата до необходимото ниво.

C8, ASI290MM, 2.5x Powermate, RGB filters; обработка в AutoStakkert 3, RegiStax 6, WinJUPOS, PS CC.

Юпитер - 04.09.2020

Юпитер от снощи при добра атмосферна прозрачност (но с присъстващи турбуленции).

За първи път реших да обединя няколко RGB сета (в случая четири) в WinJUPOS за проба как ще се получи. Тази програмка служи за обединяване и деротиране на получените снимки от няколко последователни RGB сета, което позволява събирането на повече полезни данни и в крайна сметка получаване на по-детайлно изображение.

 

 

Тази част на СЕП изглежда доста динамична с множество турбулентни образувания (прави впечатление яркото бяло петно в горната част), за разлика от спокойните потоци на ЮЕП.

 

Марс - 01.09.2020

Тази сутрин за Марс атмосферата не бе така добра както предния път. Изображението играеше доста, прозрачността също беше влошена (още снощи личеше по обширния оранжев ореол около Луната).
 

Стакнатите кадри са 50% от около 14000 за всеки канал.

 

Сатурн - 30.08.2020

Сатурн, заснет в променливи атмосферни условия. Сянката, която планетата хвърля върху пръстените, придава известен 3D ефект.

Юпитер - 30.08.2020

Юпитер от вечерта на 30-ти в силно променлива атмосфера. Със своите само 24 градуса отстояние от хоризонта, е трудно да се разкрие значим детайл, понеже светлината трябва да премине през приблизително три дебелини на земната атмосфера докато ни достигне. Това замъглява значително гледката.

Преди да започна снимките на Юпитер и Сатурн, направих колимация на C8 при голямо увеличение. Оказа се, че има нужда (всъщност колимация не му бях правил от години...), веднага се забеляза разликата.

30% стак от около 4500 кадъра за всеки RGB канал.

Марс - 28.08.2020

С всеки изминал ден Марс разкрива все повече детайли. Атмосферата тази сутрин (между 04:30 и 05:00ч) беше много спокойна.

Качвам два варианта - първият с подсилена обработка за изпъкване на детайла, а вторият по-смекчен.

 

Имената на някои от зоните:

Юпитер - 27.08.2020

Опит за Юпитер с 12" GSO (305mm) от вечерта на 27-ми. Атмосферата беше сравнително спокойна, но след снимките на Юпитер забелязах, че има какво още да се пипне по колимацията на телескопа.

 

Луна - 27.08.2020

Широк план на лунните Апенини в главния фокус на телескоп 12" GSO Newtonian. Червен канал. Стакнатите кадри са 1500 от около 6000.

Марс - 22.08.2020

Към 04:30ч на 22-ри условията бяха много добри (близки до отлична атмосфера). Сравнявайки със снимки на любители отпреди около месец, изглежда, че полярната шапка на южния полюс бързо намалява размера си.

Два варианта на обработка:

 

Ето как изглеждаха нещата на екрана на лаптопа по време на заснемане на отделните канали.

Червен, зелен и син канал в същата последователност:

След обработка в Autostakkert и Registax: